Човек може да вземе от своята стока, да заколи курбан и севаба (награда) от това да посвети на майка си, баща си и др.; може да яде от това месо; може да даде и на друг от него.
Но това може да направи единствено след като заколи курбана, което за него е религиозно задължение.
Това означава, че човек трябва да заколи един курбан от свое име и един курбан за душите на умрелите свои майка и баща.
Но някой, който изпълнява завещание на починал човек, не може да яде от този курбан.
Той трябва да го раздаде целия на бедните.
Такъв курбан, който ще се коли за мъртви се коли в дните на Курбан Байрам, а на Арефе не се коли.
Както казахме, тези мъже, които доживеят до този прекрасен празник, трябва първо да отидат да изпълнят байрамския намаз, а след това и да заколят курбаните си.
Един от ибадетите, присъщ за тези дни, е поклонението хадж, но този въпрос е свързан с друга тема.
Коленето на курбан е много важен за религията ни.
Пейгамберът ни (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
"Този, който има възможност да коли, а не заколи курбан, да не идва в джамията ни." Нека курбаните, които колите, да бъдат големи.
Несъмнено те ще бъдат вашите средства за преминаване през моста Сират.
С това той е показал пътя за лесното преминаване на моста.
Молбата ни към Създателя ни е, курбанът, който сме заклали и който ще заколим нека бъде приет от Него и да ни разреши да доживеем още много подобни празници като Курбан Байрам.