Денят Арафа (9-ти Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:

1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах....

В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за това, как един човек от юдеите му казал: “О, повелителю на правоверните!

Вие четете в своята Книга един айет. Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”. Омар радияллаху анху, попитал: “И кой е този айет?” Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

/5:3/

Омар радияллаху анху, казал: “Ние знаем какъв е този ден. Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,[този айет]. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, е стоял на [местността] Арафат в петък!”



2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма!

Това са дни за ядене и пиене.” /Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.” Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е казал:

“[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”



3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.

Великият Аллах, се заклева само за велики неща. И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах:

“Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"/85:3/Предава се от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].



Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне: “Кълна се вчетното, и в нечетното!/89:3/



Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа. Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.



4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.

От Абу Катада радияллаху анху, се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!”

/Този хадис е сведен от Муслим./

Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък. Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, не е говял през този ден.

Съобщава се, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.



5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци.

Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?”

Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!” Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”/7:172-173/

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./ Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!



6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.

В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша радияллаху анха, за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа. И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”



От Ибн Омар се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:: “Вижте Моите раби! Те са дошли занемарени и прашни.”

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./



И Всевишният Аллах знае най-добре!



Мухаммед Салих ал-Мунаджид

Забрани за хаджиите, които са в ихрам.

1. Полов акт, защото Всевишният Аллах е казал:

 Поклонението хадж се извършва в знайни месеци.

 Който възнамерява през тях да извърши поклонението хадж, не трябва да встъпва в полова близост, нито да сквернослови, нито да влиза в спор по време на поклонението хадж!

  /2:197/
2. Допир до жени с похотливост и желание за близост, защото това попада под общия смисъл на айета: не трябва да встъпва в полова близост, и защото не е разрешено на човек в ихрам да сключва брак или да предлага омъжване, и затова най-вероятно, нему е забранено да се докосва до жена с желание.
http://www.islamqa.com/ar/ref/11356

На кого се полага да заколи курбан?

Въпрос: Смятам, че тази година ще се затрудня, ако заколя курбан. Трябва ли да взема пари назаем, за да мога да заколя курбан? Или курбан се коли от онези, които имат възможност? Как да разбера дали ми се полага да заколя курбан?
Отговор: Две години след преселението на Пратеника на Аллах в Медина започва традицията на коленето на курбан от онези, които имат възможност. Коленето на курбан според имам Ханефи е ваджиб (задължение), а според останалите мезхеби – сюннет. За онези, които имат финансовата възможност, а не заколят курбан, се споменава в следния хадис: “Онези, които имат възможност и не заколят курбан, да не се доближават до нашия молитвен дом.”
Имайки предвид този хадис, според Ханефи коленето на курбан е задължение (ваджиб), ако, въпреки че има възможност, човек не заколи курбан, означава, че е пренебрегнал и изоставил задължение, за което ще му се търси отговорност. Както се разбира от посоченото дотук: ако човек няма да затрудни положението си и прехраната на семейството си, трябва да заколи курбан. Онзи, който има заделени средства настрана, трябва да изживее щастието от курбана и да изпълни задължението си.
По въпроса дали е нужно да се вземе заем, за да се заколи курбан, може да се отговори с хадиса, който повелява: “Попитай сърцето си.” Пратеникът на Аллах повелява: “Когато някой ти даде фетва (религиозно становище), попитай и сърцето си!” По този начин Пратеникът ни е подсказал, че за някои неща бихме могли да попитаме и сърцето си, стига то да не е закоравяло от грехове. Ако е така, нека попитаме сърцето си. Тогава и душата ни ще се успокои. Това, че според Ханефи курбанът е задължение, а според останалите мезхеби, без значение дали си богат или беден, е сюннет, не означава, че се пренебрегва курбанът. Защото и сюннети муеккед (силен сюннет) е близък до ваджиб (задължение).
Несъмнено Пратеникът на Аллах през целия си живот не е пренебрегнал коленето на курбан. Нека споделим още една важна особеност. Според имам Ханефи курбанът е задължение за богатия и всеки от семейството, който има необходимите средства, е задължен да заколи курбан. Затова този, който няма възможност, не може да каже: “Тази година заколете курбана от мое име.” Курбанът е задължение на заможния. Този, който няма средства, не може да бъде длъжник и да иска от друг да заколи курбан вместо него. Плаща онзи, който има възможност.
Според останалите мезхеби курбанът е сюннет и обхваща членовете на цялото семейство. Не трябва и да се забравя, че няма ограничение за курбаните, които ще дарите за бедните и нуждаещите се. Защото онзи, който удовлетворява нуждите на нуждаещия се в земния живот, в задгробния Всевишният Аллах удовлетворява неговите нужди. А кой би се лишил от подобно благодеяние?

Духовните и материални ползи от поклонението хадж

Поклонението хадж има много поуки, както и духовни и материални ползи. Някои от тях са следните:
Вярващите се събират на едно място, с еднаква цел и обща вяра. Никъде другаде по света не се събират толкова много хора на едно място и обстановката наподобява Съдния ден, всички с вълнение отправят молитви към Всевишния, търсят опрощение от Създателя, желаят да възвисят вярата си и да си отидат от този свят с искрена вяра.
Със спечелените духовни наслади те се отказват от лошите навици и грехове. Сдобиват се с усърдие, с което по-здраво и стриктно да изпълняват повелите на Всевишния.
С боси крака, всички облечени в бяло – напомня за Съдния ден. По този начин сърцата се смекчават, погледът се променя, чувствата се извисяват и се изживява един духовен празник.
Само с една заповед от 14 века милиони хора посещават свещените места, усещат с цялата си същност могъществото на Всевишния, смятат и виждат, че милиони хора мислят като тях, приели са исляма за своя религия и по този начин вярата им се усилва.
Посещаването на свещените места, откъдето е започнала да се разпространява религията, местата, където са се жертвали толкова души в името на свещената вяра, посещението на гробовете на героите на исляма, дава усещането за пълноценна вяра и изпълва хаджиите с увереност за служба в името на исляма.
Трудностите и лишенията по време на пътуването карат човек да осъзнае по-добре благата, които притежава, и се научава да благодари за отредените му блага. Отдалечаването от богатството, семейството и близките, невъзможността за почивка спомагат да се разбере по-добре положението на бедните и това прави хаджиите по-милостиви и благородни.
Наградата за хадж е равностойна на наградата за вярващия, надвил страстите си. Защото в хаджа има както изморително пътуване, както борба с желанията на душата (нефиса), така и търпимост към умората и трудностите.
Хаджът е като определен конгрес на вярващите един път в годината. По време на хадж мюсюлманските държави са единодушни относно външните и вътрешните си различия и действат заедно.
Хаджиите имат възможност да се запознаят помежду си, да обменят опит в сферата на културата, науката, изкуството. По времето на хадж ислямските държави спомагат за просперитета и нуждите на затруднените държави.

курбан1

курбан