Преди 1415 г. по хиджра, пак по време на подобно поклонение, мюсюлманите от цял свят за първи път се стекоха масово под предводителството на Пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем) на местността Арафат. Възторгът и вълнението бяха достигнали невиждани висоти. Всичко наоколо ехтеше от възгласите: "Леббейк, Аллахумме, леббейк!..”
Земята кънтеше от въодушевлението на поклонниците, които скандираха: “Ля иляхе илляллах, Мухаммедун расулюллах!” Облечени в бяло, равни и единни, всички те бяха изпълнени с надежда за благодат и спасение. Като че ли небесната вис с възхищение наблюдаваше онова, което се случваше на земята под водачеството на последния представител на поредицата пророци Хазрети Мухаммед и неговите последователи.
Така осмислено и съдържателно преминаваше прощалният хадж на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) на Арафат. Обхванати от радост и щастие, поклонниците отправяха своите молби към Всевишния Аллах и така положиха основите на една безсмъртна традиция и световен всевечен ибадет – хаджа. Техен безмълвен свидетел бе Арафат, който оттогава до днес всяка година посреща хиляди и хиляди поклонници от четирите краища на света, които идват тук, за да се срещнат със своите събратя и да укрепят своята вяра в Аллах Теаля.
Отново днешните хаджии засвидетелстват своята вярност както към тази безсмъртна традиция и вековечен ибадет, така и любовта си към единния Аллах. Те също така ще се почувстват като несломима брънка в този безкраен керван от съмишленици, които благославят и благодарят на Създателя и заявяват на висок глас: “О. Аллах! Нашата молба е нека никога да не се откъсваме от кервана на щастливите Ти раби. Твоят любим Пророк, превъзходният наш Пейгамбер, някога бе заявил: “Най-приемливата молба е тази, която се произнася на Арафат, в деня арефе.” Приеми ни като да сме дошли да чуем прощалната му реч отпреди петнайсет века. “Господарю наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (Ал-и Имран, 3: 59) Ние също така заявяваме, че повярвахме в низпосланието Ти, на пратеника Твой. Пиши и нас за свидетели от Арафат. Нека и ние да бъдем сред онези, които, след като чуха прощалните слова на Твоя пратеник Мухаммед Мустафа, му заявиха на висок глас: “Да. чухме. Ти ни извести!” Нека и ние да бъдем сред щастливите участници в този керван. Прости ни и зачети сред добрините греховните ни дела!” Рабби! Ние знаем, че начиная от Хз. Адем. тези земи чак до любимия ни Пейгамбер Мухаммед Мустафа (салляллаху алейхи уе селлем) помнят онова, което са видели и проследили пътя на своите пророци, който води към Аллах.
Тези земи са чули откровението от Джебраил (алейхис селям), Корана от Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и призива езан от етиопеца Хз. Билял (радиаллаху анху). Тези земи са чули проповедите на четирите велики халифа на исляма Хз. Ебу Бекир, Хз. Омер, Хз. Осман и Хз. Али (радиаллаху анхум).
Тези земи са станали свидетели на словата, с които са били изразени прославата и вярата в единния Аллах. По тези земи неведнъж са отеквали словата на вярност и любов. Така че и днес можем да усетим влагата от пролетите през вековете сълзи от очите, зорко впити в Теб! Най-сетне тези земи се прославиха със словата на исляма. Те бяха свидетели на изявите на нашите предци, които поднасяха своята почит и любов към вярата ни.
Вече петнайсет века милиарди молби, отправени към Аллах от милиарди сърца, които са имали щастието да бъдат на Арафат, са получили своя отговор и поклонниците са се върнали пречистени и щастливи по родните си места. Защото Арафат е място за опрощение и благодат.
Преди 1415 г. по време на прощалния му хадж на нашия пророк Всевишният Аллах низпосла айета: “…Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия." (ел-Маиде. 3) С това известие Той възнагради цялата мюсюлманска общност. Принадлежността ни към тази последна и най-съвършена религия, възможността да дишаме на тази земя атмосферата на тази религия съставляват истинския смисъл на нашето присъствие на това място. Ние, слава на Аллах, осъзнаваме напълно, че сме поели по пътя на съвършенството и узряването. Нашата молба към Тебе е да направиш така, че да преминем с успех по този път на съвършенство.
Известно ни е, че Ти повели: Чрез Тебе узнахме онова, което се е случило още в началото на човешката история. Ние също сме деца на Адем. Затова прости и нас, я Рабби! Ние, които присъстваме тук по тези места, останали ни в наследство от Хз. Ибрахим, се молим да ни постигне безбрежната и неизмеримата Твоя благодат! Ние сме обхванати от надеждата да ни постигне Твоята благодат. Нека ние както и членовете на нашите семейства да не се откъсваме от Твоя път. Възнагради и тях с подобно щастие, я Рабби!
Ние знаем, че тези земи са свято място, че молитвите, произнесени тук се приемат. Приеми и нас, и молитвите ни, както и молбите на всички наши събратя по вяра, които присъстват тук.
Знаем и признаваме, че не до край можахме да изпълним и да бъдем верни на заветите, които на това място Твоят Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) ни завеща в прощалното си слово. Пренебрегнахме нашите събратя по вяра, които живеят в нищета и притеснения в различните краища на света. Затова с разтворени длани се молим, я Рабби, в най-близко време да ни възнаградиш с истински святи чувства и мисли, достойни за мюсюлманина, а нашите събратя по света - с щастливи дни и победи! Отново ни вдъхни смелост и сили, за да можем да възвестим с нови сили нашата вяра сред хората!
