Последният
стълб и едно от най-хубавите предписания на Исляма е поклонението хадж, което се извършва в Мекка и нейните околности.
Изпълнението на хадж е задължително поне
веднъж в живота за всеки мюсюлманин,
мъж или жена, който има възможност психическа,
финансова и физическа. Мюсюлманинът в
зряла възраст, който е в добро здраве
и има материална възможност, поне
веднъж в живота си трябва да извърши Хадж.
Тук финансовата сигурност означава,
той да притежава достатъчно средства за покриване
на разходи за себе си и за зависещите
от него, а също да изплати дълговете си,
ако има задължения. Обредите
на хадж са друга уникална
характеристика на Исляма. Те са повелени от Аллах,
за да служат на много цели, сред които са:
1. Поклонението хадж е най-големият
годишен събор на вярата, на който мюсюлманите се опознават един друг; на който научават за общите си дела
и издигат собственото си общо благополучие.
Също така, той е най-великият редовен форум на мира,
който човешката история познава. По
време на хадж мирът е водещият мотив - мир с Аллах и със собствената
си душа, мир с другите и с животните, мир с птиците и дори с насекомите. Строго се забранява нарушаването на мира, с което и да е същество, под
каквато и да е форма.
2.
Това е категорична демонстрация на универсалността на Исляма и на мюсюлманското братство и равенство. От
всички области на живота, от всички професии
и класи, и от всяко кътче на земята мюсюлманите се събират в Мека, в отговор
на призива на Аллах. Те се обличат по еднакво прост начин, спазват еднакви правила, изричат еднакви възгласи по едно и също време, по един и
същ начин, с една и съща цел. Няма
величаене, а послушание пред Аллах. Няма възгордяване, а смирение и посвещаване.
3.
Това е, за да се потвърди верността на мюсюлманите към Аллах и тяхната
готовност да се откажат от всичко
материално в името на Всевишния Аллах.
4. Това е, за да се запознаят поклонниците с
духовната и историческата среда на Пророка
Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), за да извлекат горещо вдъхновение и да засилят своята вяра.
5.
Това е, за да се припомнят обредите,
извършвани от Ибрахим и Исмаил, които стават
първите поклонници в първия Дом на Аллах на земята, а Той е Кааба в Мека.
6.
Това е, за да се напомни за Великия Ден - Съдния Ден, когато хората ще застанат равни пред Аллах в очакване на окончателната си съдба и когато не
ще може да се твърди за никакво
превъзходство на раса или род. Това е също така, за да се напомни, че от целия съществуващ свят само Мека е
била почетена от Аллах като център на монотеизма
от времето на Ибрахим и че тя ще продължи да бъде център на Исляма, религията на Единствения Бог до
края на времето. При извършването на
хадж може лесно да се види, че това е духовно обогатяване и морално превъоръжаване, интензивно
посвещение и дисциплиниран опит, хуманитарен интерес и вдъхновяващо
познание - предписание на
Исляма. Правилата и реда по време на
хадж изискват пространно разглеждане. Те няма да бъдат обсъждани тук. За повече подробности читателят може да се запознае
с разработените трудове по въпроса.
Ще отбележим, че през цялото
време на хадж навсякъде има информирани
водачи, които помагат на поклонниците с правилни указания. Ще отбележим също, че целта на
поклонничеството е да се служи единствено на Аллах.
Мюсюлманите отиват в Мека за прослава на Аллах, а не за да целунат камък или да
се поклонят на човек. Целуването или докосването до Черния камък в Кааба не е задължение или предписание. Онези, които
целуват Черния камък или го докосват, не го
правят, защото вярват в камъка или защото му приписват вълшебни свойства. Те вярват единствено в Аллах. Те целуват,
докосват* или сочат камъка като знак на уважение
и любов към Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който положил Камъка в основата на
Кааба при нейната реконструкция. Това знаменателно
събитие има особена важност. То представя Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) като
човек, определен за мирна мисия. При
реконструкцията на Кааба няколко години преди Исляма Черният камък е трябвало
да бъде положен в основата на храма.
Племенните вождове изпаднали в остър спор кой заслужава да положи камъка. Този много сериозен въпрос довел до
това, сянката на междуплеменната
война да надвисне над свещеното място. Камъкът бил на особена почит сред вождовете, въпреки че е само каменен
отломък, но го свързват с Пророка Ибрахим,
Великия прародител на арабите. Предполага се, че той е единственият здрав камък, останал от дневната постройка на
Свещения храм както за Исляма, така и за мюсюлманите,
не е нищо друго освен един камък.
Когато вождовете не успели да разрешат спора помежду си, те се споразумели да се посъветват с първия случайно влязъл при
тях. Това бил Мухаммед (Аллах да го благослови
и с мир да го дари!). Той поставил камъка в парче плат и помолил спорещите да го понесат заедно, тъй че
всеки вожд да участва в ритуала. Те били щастливи
от мъдрото му решение и веднага го изпълнили. Спорът бил разрешен и мирът запазен. Такава е поуката от
историята с Черния камък. И когато поклонниците целуват камъка или го сочат с почит, те правят това, спомняйки си
за Пророка
Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), мъдрия миротворец.
Въпросът
ще стане по-ясен със следния пример. Естествено е, при завръщането си от полесражението добър патриот да извърши
определени действия, когато достигне при границата
на любимото отечество да целуне
родната земя или емоционално да
прегърне първите срещнати съотечественици, или да се възхити от
забележителностите. Това се смята за нормално и общоприето, но никой не би
помислил, че патриотът или войникът служи на земята и обожествява своите братя-
съотечественици, или че приписват божествени свойства на забележителностите.
Поведението на поклонниците трябва да се тълкува по подобен начин. Кааба в Мека
е
духовният център на Исляма и духовното отечество на всеки мюсюлманин. Когато
поклонникът достигне Мека, чувствата му стават като тези на патриота, завръщащ
се от
решителна битка. Това не е фигуративно тълкуване. То съответствува на
историческите
факти. Първите мюсюлмани били прогонени от своите домове и принудени да живеят
в изгнание с години. Правото им да се
поклонят в Кааба, най-свещения съществуващ Дом на Аллах, било отнето. При завръщането си от изгнание те веднага се
насочили към Кааба, с радост влезли в
Свещения храм, разрушили всички идоли и изображения, които се намирали там, и извършили обредите на поклонничеството,
както ги извършвал Пророка (Аллах да
го благослови и с мир да го дари!). Това
тълкуване се осветлява от някои необикновени опити на необикновени хора.
Например един прочут унгарски писател* избягал от окупиранатата си страна и
взел със себе си шепа пръст.
Литературните летописи разказват, че писателят откривал най- голямата си утеха и най-силната радост в
тази шепа пръст. Тя била извор на вдъхновение
и символ на надеждата за завръщане в освободеното отечество.
На
15 юни 1974 телев. канал CBS излъчи документалния филм “Палестинците”. В него бе показано интервю с богат бизнесмен в
разкошния му дом в Бейрут. Ционисткият терор
го бе прогонил от Палестина. Когато му напомниха за неговата щастлива участ, той се засмя и посочи малка бутилка,
наполовина пълна с пръст, и поясни, че го е взел със себе си от Кудс /Ерусалим/ при своето бягство и че това е по-ценно за него от всичко друго, което притежава. Той допълни, че би
дал цялото си имущество, за да се
върне в Палестина, неговото
отечество.
Асошиейтед
Прес съобщи на 14 октомври 1973 г., че “последните израелски съпротивителни сили на източния бряг на
Суецкия канал се предадоха и 37 уморени и изкаляни
израелски войници бяха пленени и транспортирани в гумени лодки. В еуфорията след окончателното освобождаване
на тази последна крепост (линията Бар-Лев) египетски
войници загребваха с шепите
си пясък и го слагаха в устата си, други
целуваха земята.”
В
информация за завръщането на сирийските военнопленници същата осведомителна агенция разказва как първият човек,
излязъл от самолета, “се изправи на носилката върху чуканите на ампутираните
си крака.” “Краката са нищо. Ние сме готови да дадем душата си...” викна той. После настоя да го вдигнат и поставят на
земята, за да се наведе и да я
целуне. Черният Камък трябва да бъде разглеждан именно в такава
светлина. Това най-добре се илюстрира
от подобно човешко поведение при
извънредни обстоятелства.
Заключителна бележка
Посещението
на гроба на Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) в Медина (ал-Мадина) няма задъължителен характер, за да бъде валидно
и завършено поклонението хадж. Препоръчва се на всеки, който стигне до Медина, да посети този гроб, за да изрази своята почит към най-великия учител, който
човечеството някога е познавало.
Хаммудах Абдел-Ати
