КЛАСИЧЕСКАТА ВЕРСИЯ ЗА ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО/КУРБАНА Е, ЧЕ ТО Е СУННА/ПОРЯДКА ОТ ПРОРОКА ИБРАХИМ, ДОКАТО В КОРАНА СЕ КАЗВА:
И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той рече: “Ще те убия!” [А първият] рече: “Аллах приема само от благоразумните. /5: 27/
ВИДНО Е, ЧЕ ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО/КУРБАНА НЕ ЗАПОЧВА ОТ ИБРАХИМ, А ОТ СИНОВЕТЕ НА АДАМ И Е НАЛИЦЕ РАЗМИНАВАНЕ С ТОВА, КОЕТО ЗНАЕМ.
ЗАЩО ВЪВ ВРЪЗКА С ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО/КУРБАНА СЕ АКЦЕНТИРА ВЪРХУ ИБРАХИМ, А НЕ ВЪРХУ СИНОВЕТЕ НА АДАМ, СЛЕД КАТО ТЕ СА ПЪРВИТЕ?!
Историята на човечеството показва, че във всички религии и вярвания, като важен ритуал неизменно присъства жертвоприношение/курбан. Това се отнася както за небесните, така и за езическите – национални или племенни вярвания.
Основната цел от жертвоприношението е спечелване благоволението на Бога или божеството, опрощение на греховете или увеличаване на реколтата.
При юдейството има курбан, който обаче се принася само в храма. След събарянето на Соломоновия храм от римската империя, по времето на Титос през 70 година, курбан не се принася, но ако храма бъде възстановен и принасянето на курбан отново ще бъде възстановено.
След Иса също има курбан, но след като се въвежда идеята за изкупителната жертва на Исус, принасянето му е преустановено.
Важна роля за курбана заема пророка Ибрахим, който е споменат в Корана като пример за отдаденост и е оповестена готовността му да жертва своя син:
И го благовестихме за смирен син.
И когато порасна, и започна дейност с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че те заколвам /за курбан/. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му прогласихме: “О, Ибрахим, ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.
Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. /37: 101 – 107/
В класическата представа, Ибрахим изпъква като човека от който започва курбана, но Корана съобщава, че синовете на Адам, също са принесли курбан:
И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва… /5: 27/
Това показва, че курбана присъства от самото начало на човечеството.
ЗЬЩО ОТ ИБРАХИМ Е ПОИСКАНО ДА ЖЕРТВА СИНА СИ? ЗАЩО В ЗАМЯНА МУ Е ДАДЕНО ЖИВОТНО?
Има някаква причина. Това са въпроси, на които трябва да потърсим отговори.
Световната история свидетелства за езически периоди, през които в името на божества и за берекет са жертвани хора. В жертва са принасяни деца, младежи и девойки, жени и мъже, в зависимост от вярването и установената традиция.
Налице са свидетелства, както за единични, така и за групови жертво приношения. В жертва са принасяни както роби и грешници, така и подбрани и лични хора измежду племената.
Финикийците например принасяли в жертва на божеството Баал дете. При нормални условия в определени дни, в жертва му принасяли едно дете, а преди битка, стотици деца. За целта били направени специални места. За такъв случай се споменава в Библията: и наредиха оброчища на Тофет в долината на Еномовите синове, за да изгарят в огън синовете си и дъщерите си, което не съм заповядал и което на ум не Ми е идвало. /Книга на пророк Иеремия глава 7: 31/ Тофет е специално място – жертвеник.
Жертвоприношението било разпространено в цяла северна Африка. В древен Египет например, за да не придойде Нил, принасяли в жертва девойка и я хвърляли в реката.
При разкопки през 1921 г. в град Константин – Алжир, е открит жертвеник от 6000 кв.м. Там годишно са принасяли 100 жертви – деца. На същото място са отрити костите на 60 000 деца, както и писмени доказателства в тази връзка. При нови разкопки на жертвеник в Алжир през 1970, са открити кости само на бебета под 1 година в периода 800 – 600 г. пр.не., а от 400 г. пр.н.е, на деца от 1 – 3 години. В случая не става въпрос за една жертва, а за хиляди жертви годишно.
Фигура на божеството Баал например била направена от бронз, стомаха и била пещ, където изгаряли жертвите, за да може димът и мирисът да се издига към боговете.
Тези жертвоприношения били забранени в Африка от Римляните през 146 г. пр.н.е.
Ацтеките вярвали в бог Слънце и богиня Луна. Когато слънцето намалявало топлината си зиме, те изпитвали ужас, че ще угасне и му принасяли жертва. Ужас изпитвали също, когато при облачно време Луната се загубвала. Вярвали, че богът и богинята им се хранят с човешки сърца и колкото повече храна им предлагат, толкова повече те ще са силни и няма да ги загубят. Всяка пролет, когато реколтата покълне, те отивали по нивите си от царевица и избирали най-силния стрък, като вярвали, че в него е богът на царевицата, откъсвали го и го занасяли вкъщи, като цяла нощ отправяли молитви към него. На сутринта занасяли стръка в храм, където стръковете са предлагани на специален избор от момичета и която избере снопа с тези стръкове, я пренасяли в жертва, като и отсичали главата. След като реколтата била прибрана, те одирали кожата на определена жена, която се явявала представител на богинята Точи. Главният свещеник обличал тази кожа и всички идвали в храма, за да признаят греховете си, което продължавало три седмици. Свещеникът закачвал в храма кожата по която са останали греховете на всички. След като кожата изсъхнела или изгниела, греховете на всички са били опростени.
Определените за жертва при тях, били поставяни на жертвеника, разкъсвана им била гръдта със сечива – ножове от вулканичен камък и сърцата изваждани. Те вярвали, че при извършването на всичко това, били съпровождани от божествата.
Предлагайки жертвата на божествата, те не я предлагали с кожата, а тя била старателно одирана, докато са били още живи.
Като жертва за богът на дъжда при ацтеките била определена и възраст – само деца между 3 и 7 годишна възраст. Не се приемали по-малки, например три годишни, както и по-големи от седем.
При маите има специално изградени храмове със стъпала, които отговарят на дните от годината, като най-отгоре е жертвеника. С жертвоприношенията при тях се занимават специални свещеници „ахнаком”. Те имали два вида човешки курбани. Единият вид, най-обичания от боговете им курбан, били девствени момичета, а другия деца. Както при ацтеките с ножове от вулканичен камък изкарвали сърцето на жертвата, а после отделяли главата.
Интересното при маите са доброволните курбани, защото вярвали, че принесения в жертва след 4 г. отново ще се появят на земята. Особено тези, които не харесвали външността си, които били бедни или имали някакъв проблем, по собствено желание отивали при свещеника, за да бъдат принесени в жертва. Те вярвали, че принесените в жертва ще заслужат благоволението на божеството и след 4 г. те ще се появят, по-красиви, по-богати и т.н. И така, стотици се надпреварвали да бъдат в редицата на чакащите.
В Ел Бружо Перу са извършвани хиляди жертвоприношения, като стотици монаси се подреждали, пълнели по чаша от първата избликнала при изкарване на сърцето кръв и пиели.
Каква е ситуацията в близката до нас Римска империя. При откриването на най-голямата в империята арена, започната от Веспасиан и довършена от сина му Титус, в жертва били пренесени 5000 животни и над 2000 човека. Тази арена просъществувала 300 години, като през този период, там намерили смъртта си над 300 000 човека.
По време на откриването на храма Мйор в Мексико през 1487 г., преди малко повече от 500 г., ацтеките принасят в жертва 20 000 човека.
При изкопни работи в Италия за полагане стъпката на мост, преди около 50 г., са изровени костите на 7000 деца.
До средата на 19 в., племе в Бенгал принася в жертва хора. Англичаните забраняват този ритуал. Жертвите били пренасяни на богинята Тарипелуя. Жертвата била определяна или доброволно, или като я закупвали или пък за такава се определял един от родителите на дете, което вече е било принесено в жертва. Жертвата била пренасяна през пролетта. Десет дена преди ритуала правели подготовка, като я подстригвали, намазвали тялото и със специални масла, разкрасявали я с цветя и преди ритуала отправяли молитва: „На теб я обричаме боже, дари ни хубаво време, добра реколта и здраве!”
Жертвата не била заколвана, а упойвана, за да не усеща много болка, счупвани и били костите, а накрая била удушавана. Костите били изгаряни и пепелта раздавана на вярващите. Месото било нарязвано на парчета и раздавано на малки парченца. Всеки вземал парченцето месо и го закопавал в нивата си, за да има изобилие. Пепелта от костите разпръсвали по нивите си също с тази цел.
Преди появата на Мухаммед с.а.с. арабите принасяли човешка жертва на Узза. Съгласно предание, дядото на Мухаммед с.а.с. Абдул Муталлиб, едва успял да спаси баща му Абдуллах срещу 100 камили, тъй като по жребий се паднало той да бъде принесен в жертва.
Цялото човечество е принасяло жертви от хора под един или друг претекст.
След описаните сцени, по-страшни и от тези във филмите на ужасите, нека се върнем във времето на Ибрахим.
Ибрахим живее сред хора идолопоклонници и прави обрат във веруюто с мисията си. В Свещения Коран пророка Ибрахим е една от най-важните и най-често споменаваните фигури:
Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран – потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ. /3: 33, 34/
А кой друг се отвръщаше от веруюто на Ибрахим освен онзи, който е обезличил себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците.
Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” – той рече: “Отдадох се на Господа на световете.”
И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб: “О, мои синове, Аллах избра за вас тази религия – умирайте само отдадени!” /2: 130 – 132/
Чрез своя праведен живот, изпитанията на които е подложен и мисията, която имал, Ибрахим е останал като пример за човечеството:
И оставихме за него спомен сред сетните. /37: 108/
Освен това, че Ибрахим е образец в единобожието, отдадеността си към Аллах, в търпението, което демонстрира, чрез него Аллах Всевишния прави революция в онзи исторически момент, през който по най-жесток начин в жертва на идоли са принасяни хиляди хора.
Чрез жертвеното животно, дадено на Ибрахим в замяна на сина му Исмаил, настъпва обрат за езическото общество – жертва се не човек, а животно.
Изключително важно е това, което се казва в Корана относно курбана:
Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните! /22: 37/
За разлика от традицията; демонстрирането на заможност, чрез курбана и отдаване значение на месото и проливането на кръвта, Аллах Всевишния акцентира, че не това е важно „а вашата набожност” – искреното намерение и отдадеността на Него.
Нерядко явление е използването на изрази, като „кръвна жертва” или проливането кръвта от курбани в основи на ново строяща се къща или други всевъзможни измислици, поради което Аллах Всевишния категорично е заявил „не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него”.
За вярващия човек е важно да схване идеята от курбана повелен на Ибрахим – преодоляване на езическите нечовешки практики, да акцентира на набожността, а не да се вкопчва в кръвта, месото, кожата и други измислици, които хората са направили приоритет, по време на Курбан байрам.
Честит байрам и нека Аллах благоволи да почувстваме същността на празника – набожността!
