Хадж се нарича поклонението в град Мека. То е най-голямото годишно поклонение в света. Хаджът е един от петте стълба на исляма и всеки мюсюлманин е длъжен да го извърши поне веднъж в живота си ако му се отдаде възможност.
сряда, 29 юли 2020 г.
неделя, 26 юли 2020 г.
сряда, 22 юли 2020 г.
ПЪРВИТЕ 10 СВЕЩЕНИ НОЩИ НА ЗИЛ-ХИДДЖА
ПЪРВИТЕ 10 СВЕЩЕНИ НОЩИ НА ЗИЛ-ХИДДЖА
Един забравен суннет на Расулюллах (с.а.в.) – извършване на ибадет през първите 10 дни и нощи на месец Зил-хидджа.
Или това са дните преди Курбан байрам.
Всевишният Аллах в началото на сура ел-Фаджр повелява следното:
1. Кълна се в зората,
2. и в десетте нощи [от месец Зил-хидджа],
1. Кълна се в зората,
2. и в десетте нощи [от месец Зил-хидджа],
Аллах споменава десетте нощи (леялин ашр), но не споменава името на месеца.
Затова относно 10-те нощи споменати в сурата, има различни виждания.
Някои са казали, че това са първите нощи на Рамадан.
Други са казали, че това са последните нощи на Рамадан.
Трети са казали, че това са първите 10 нощи на месец Мухаррам, първият месец от мюсюлманския календар и на четвърто място, някои са казали, че това са първите 10 нощи от месеца за Хаддж – Зил-хидджа.
Обаче последното виждане е по-сполучливо, защото сурата е меканска, а оручът през месец Рамадан става фарз/задължителен едва в Медина, през втората година след Хиджра/Преселението. Относно другите виждания и твърдения, тези дни не са имали никаква стойност.
Още повече, тези дни били на почит и уважение дори и по времето на Джахилиййя от мушриците/идолопоклониците.
За тях те били свещени.
Така, че последното, четвъртото виждане е вярно.
Затова и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е отдавал важно значение на тях, като е поощрявал мюсюлманите да ги отбелязват и самият той е извършвал допълнителни ибадети през тях,
денем и нощем.
Расулюллах (с.а.с.) е казал:
1/. (След дните на Рамадан) „Няма по-обични/любими дни за правене на ибадет на Аллах, освен през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хидджа.
1/. (След дните на Рамадан) „Няма по-обични/любими дни за правене на ибадет на Аллах, освен през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хидджа.
Оручът търпян през тези дни е равен на едно-годишен оруч
и намаза откланян през тези нощи е равен на нощта Кадр.”
/предаден от Абу Хурейра (р.х.).
Разказан от Тирмизи и Ибн Мадже/
2/. „Няма по-любими дела при Аллах от делата извършени през първите 10 (десет) дни на месец Зил-хидджа.
През тези дни изказвайте много Словата на Тесбих (Субханаллах), Тахмид (Елхамду лиллах),
Техлил (Ля иляхе илляллах ) и Текбир (Аллаху екбер).”
/разказан от Абдуллах бин Хумейд/
3/. (След дните на Рамадан)
„Няма по-любими дни при Аллах освен първите 10 (десет) дни на месец Зил-хидджа.
И няма по-достойни и по-любими дела за Аллах от делата извършени през тези дни.
(разказан от Тирмизи и Дарими).
4/. Ибн Аббас (радий-аллаху анх) предава:
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза:
(След дните на Рамадан)
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза:
(След дните на Рамадан)
„Няма по-любими дни и дела при Аллах,
освен делата извършени през първите десетте дни,
в коите се намирате на месец Зил-хидджа.”
Тогава някой от сахаба попита следното:
„Дори и джихадът/борбата по пътя на Аллах?”,
Тогава някой от сахаба попита следното:
„Дори и джихадът/борбата по пътя на Аллах?”,
Расулюллах (с.а.с.) отговори така:
„Да, дори и джихадът!
„Да, дори и джихадът!
Освен, този, който е излязъл на джихад с имота и душата си, но не е могъл да се върне нито с богатството си, нито пък жив!” /разказан от Ибн Маджа и Ибн Хаджар/
5/. „Язък на този, който пренебрегне хайъра
и берекета на тези 10 дена!”
/Разказан от Абу Дарда/
6/. Анас бин Малик (радий-аллаху анх) предава, че
„Всеки един ден от десетте дни има достойнството
на 1000 (хиляда) дена.
А денят Арафа има достойството, колкото на 10,000
(десет хиляди) дена.”
/Разказан от Бейхаки/
МЕСЕЦЪТ ЗИЛ-ХИДДЖА
Месецът Зил-хидджа е вторият месец от Ешхуру’л-хурум/Месеците на забраната – Зил-Када, Зил-хидджа, Мухаррем и Раджаб, през които е било забранено да се води война.
Месецът Зил-хидджа е вторият месец от Ешхуру’л-хурум/Месеците на забраната – Зил-Када, Зил-хидджа, Мухаррем и Раджаб, през които е било забранено да се води война.
Месец Зил-хиддже е месеца, през който се извършва ежегодното поклонение Хаддж в Мекка.
Осмият (8) ден на Зил-хидджа се нарича Йевму’л-Тервийа, през който Ибрахим (а.с.) е видял съня, споменат в сура Саффат, в Свещ. Коран.
Деветият (9) ден на Зил-хидджа се нарича Йевму’л-Арафа, е денят, през който хаджиите се събират на месността Арафат в близост до Мекка и там прекарват целия ден до залез слънце, където отправят най-сърдечни молитви и търсят прошката на Аллах Всемилостивия.
Десетият (10) ден – Йевму’л-Нахр.
Това е първият ден на Курбан байрам, през който, хаджиите хвърлят камъчета на джамаратите, а тези които не са на хаддж, кланят Байрамския намаз и колят курбан по родните си места.
Следващите три дена се наричат Йевму’л-Тешрик, през които се изказва Тешрик (Байрамски) Текбир след всеки фарз намаз, като се започва още от денят Арафа и се изказва в продължение на общо 23 вакита.
Това са дни и нощи, през които са се случили велики дела в човешката история:
- Ибн Аббас (р.х.) предава, че Аллах е приел тевбето/покаянието на Адем (алейхис-селям) и Хавва (радий-аллаху анха) през тези дни,
- Също така, през тези дни бил спасен Ибрахим (а.с.) от огъня на Немруд,
- Също така Ибрахим (а.с.) видял съня и пренесил сина си Исмаил (а.с.) за курбан пак през тези дни,
- През тези, Ибрахим (а.с.) е започнал градежа на стените на Кеабе заедно със сина си Исмаил (а.с.),
- През тези дни, Аллах е приел дуата на Муса (а.с.),
- През тези дни, Аллах е дарил Давуд (а.с.) с опрощение/магфирет,
- През тези дни, е било извършена клетвата за вярност Биат-ъ Ридван с 1,400 сахабета, само мъже в местността Худейбийе, в околностите на Мекка.
- Ибн Аббас (р.х.) предава, че Аллах е приел тевбето/покаянието на Адем (алейхис-селям) и Хавва (радий-аллаху анха) през тези дни,
- Също така, през тези дни бил спасен Ибрахим (а.с.) от огъня на Немруд,
- Също така Ибрахим (а.с.) видял съня и пренесил сина си Исмаил (а.с.) за курбан пак през тези дни,
- През тези, Ибрахим (а.с.) е започнал градежа на стените на Кеабе заедно със сина си Исмаил (а.с.),
- През тези дни, Аллах е приел дуата на Муса (а.с.),
- През тези дни, Аллах е дарил Давуд (а.с.) с опрощение/магфирет,
- През тези дни, е било извършена клетвата за вярност Биат-ъ Ридван с 1,400 сахабета, само мъже в местността Худейбийе, в околностите на Мекка.
ЙЕВМУ’Л-ТЕРВИЙЕ
Йевму’л-тервийе е 8 (осмият) ден от месец Зил-хиддже. В сура Саффат, в Свещения Коран, Аллах ни споменава за съня на Ибрахим (а.с.), в който той чува повелята да пренесе сина си за курбан.
Ибрахим (а.с.) имал двама сина Исмаил и Исхак (алейхимус-селям), единият от които бил определен за курбан. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил (а.с.). Ибрахим (а.с.), чул насън да му се казва: “Аллах ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда шейтанина, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Аллахова повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя кул и в последния миг отменил повелята.
Йевму’л-тервийе е 8 (осмият) ден от месец Зил-хиддже. В сура Саффат, в Свещения Коран, Аллах ни споменава за съня на Ибрахим (а.с.), в който той чува повелята да пренесе сина си за курбан.
Ибрахим (а.с.) имал двама сина Исмаил и Исхак (алейхимус-селям), единият от които бил определен за курбан. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил (а.с.). Ибрахим (а.с.), чул насън да му се казва: “Аллах ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда шейтанина, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Аллахова повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя кул и в последния миг отменил повелята.
В сура Саффат, 37/100-111, Аллах субханеху ве теаля повелява следното:
100. Я Рабби, дари ме с (дете) от праведниците!” رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ
101. И го благо-вестихме със смирен син.
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ
102. И когато (Исмаил) порасна, и започна да ходи с него, той рече:
100. Я Рабби, дари ме с (дете) от праведниците!” رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ
101. И го благо-вестихме със смирен син.
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ
102. И когато (Исмаил) порасна, и започна да ходи с него, той рече:
“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?”
Рече (Исмаил): “О, бунче мой, прави, каквото ти е повелено!
Ще откриеш, иншa-Aллах, че съм от търпеливите.”
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ
يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى
قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ
سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, на чело, (и замахна с ножа си над Исмаил) فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим, وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ
105. ти потвърди (и изпълни повелята в) съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
106. Наистина това е явно изпитание за него. إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْبَلَاء الْمُبِينُ
107. И за него дадохме в замяна голям курбан. وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ
108. И оставихме за него спомен сред сетните. وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ
109. Селям на Ибрахим! سَلَامٌ عَلَى إِبْرَاهِيمَ
110. Така награждаваме Ние благодетелните. كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
111. Той бе от Нашите вярващи кулове. إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ
يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَى فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانظُرْ مَاذَا تَرَى
قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ
سَتَجِدُنِي إِن شَاء اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
103. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, на чело, (и замахна с ножа си над Исмаил) فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ
104. Ние му извикахме: “О, Ибрахим, وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ
105. ти потвърди (и изпълни повелята в) съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا إِنَّا كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
106. Наистина това е явно изпитание за него. إِنَّ هَذَا لَهُوَ الْبَلَاء الْمُبِينُ
107. И за него дадохме в замяна голям курбан. وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ
108. И оставихме за него спомен сред сетните. وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ
109. Селям на Ибрахим! سَلَامٌ عَلَى إِبْرَاهِيمَ
110. Така награждаваме Ние благодетелните. كَذَلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
111. Той бе от Нашите вярващи кулове. إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ
ЙЕВМУ'Л-АРЕФЕ
Йевму'л-Арефе е деветият ден на месец Зил-хиддже. Денят носи името си от местността Арафат, намираща се в околностите на Мекка, където хаджиите се събират и остават там до залез слънце. Там хаджиите отправят най-сърдечни дуи и молби на Аллах.
Относно денят Арефе, Пейгамберина Мухаммед (с.а.в.) е казал:
1/. „Няма по достойен ден от ден Арефе! Аллах Теаля през този ден се прехвалва пред меляикетата с хората (събрани на Арафат)”и казва:
Йевму'л-Арефе е деветият ден на месец Зил-хиддже. Денят носи името си от местността Арафат, намираща се в околностите на Мекка, където хаджиите се събират и остават там до залез слънце. Там хаджиите отправят най-сърдечни дуи и молби на Аллах.
Относно денят Арефе, Пейгамберина Мухаммед (с.а.в.) е казал:
1/. „Няма по достойен ден от ден Арефе! Аллах Теаля през този ден се прехвалва пред меляикетата с хората (събрани на Арафат)”и казва:
„Погледнете моите кулове! Всички дойдоха при Мен с разрошени коси и запрашени дрехи. В това им състояние те са в очкване на моята милост Рахмет, като треперят от ужас и страх от наказанието ми Азаб. Бъдете свидетели, защото Аз ги опростих и подготвих местата им в Дженнет.”
Тогава меляикетата питат следното:
„Сред тях има един човек, който се преструва на искрен, както и една жена. Какво ще стане с тях?”
„Сред тях има един човек, който се преструва на искрен, както и една жена. Какво ще стане с тях?”
Но Аллах им отговаря:
„Аз и на тях им опростих.”
2/. „Когато настъпи денят Арафе, Аллах разпръсква своята милост. В нито един ден, като в този ден не биват толкова много спасени хора от Джехеннем. Този, който поиска в ден Арафа от Аллах, каквото и да е от Дюнята или за Ахирета, то Аллах му приема дуата.”
„Аз и на тях им опростих.”
2/. „Когато настъпи денят Арафе, Аллах разпръсква своята милост. В нито един ден, като в този ден не биват толкова много спасени хора от Джехеннем. Този, който поиска в ден Арафа от Аллах, каквото и да е от Дюнята или за Ахирета, то Аллах му приема дуата.”
3/. „Оручът търпян през денят Арефе е кеффарет/отплата за отминалите гюнахове, както от изминалата, така и от идната година.”/разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:457/
4/. Веднъж, в Ден Арефе, синът на Ебу Бекр, Абдуррахман (р.анхума) е посетил сестра си хз. Айше (р.анха) и видял, че тя била обливана с вода. Тогава той й казал:
„Разговей си оруча!”, а тя му отвърнала:
„Искаш да разговея, след като съм чула Расулюллах (с.а.в.) да казва, че оручът търпян на Арефе е кеффарет/отплата за гюнаховете от изминалата година?!” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:458/
„Разговей си оруча!”, а тя му отвърнала:
„Искаш да разговея, след като съм чула Расулюллах (с.а.в.) да казва, че оручът търпян на Арефе е кеффарет/отплата за гюнаховете от изминалата година?!” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:458/
5/. „Оручът на Арефе е равностоен на 1000 дена оруч.” /разказан В: „Тергиб ве терхиб”, 2:460/
През този ден е низпослан следния айет от Свещения Коран, в сура Маиде, 5/3:
3. Днес изградих/усъвършенствах за вас религията ви
и изпълних/тамамладисах на/д вас благодатта Си,
и одобрих за вас Исляма, като религия. الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ
وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي
وَرَضِيتُ لَكُمُ الإِسْلاَمَ دِينًا
и изпълних/тамамладисах на/д вас благодатта Си,
и одобрих за вас Исляма, като религия. الْيَوْمَ أَكْمَلْتُ لَكُمْ دِينَكُمْ
وَأَتْمَمْتُ عَلَيْكُمْ نِعْمَتِي
وَرَضِيتُ لَكُمُ الإِسْلاَمَ دِينًا
Веднъж един юдеин казал следното на Омер ибн ел-Хаттаб (р.анх):
„О, Омер!... Във вашата Свещена книга има един айет, който ако бе низпослан на нас юдеите, то ние щяхме да сторим деня в който е низпослан за празник.”
След като Омер (р.анх) попитал, за кой айет става дума, юдеинът посочил айета от сура Маиде. В отговор Омер (р.анх) казал:
„Ние много добре знаем деня и мястото, когато е низпослан този айет. Този айет бе изпослан през ден Джума на Арефе. Елхамду лиллах. За нас и ден Джума и ден Арафа са святи, свещени дни.” /разказан от Бухари, В: „Иман”, 34/
„О, Омер!... Във вашата Свещена книга има един айет, който ако бе низпослан на нас юдеите, то ние щяхме да сторим деня в който е низпослан за празник.”
След като Омер (р.анх) попитал, за кой айет става дума, юдеинът посочил айета от сура Маиде. В отговор Омер (р.анх) казал:
„Ние много добре знаем деня и мястото, когато е низпослан този айет. Този айет бе изпослан през ден Джума на Арефе. Елхамду лиллах. За нас и ден Джума и ден Арафа са святи, свещени дни.” /разказан от Бухари, В: „Иман”, 34/
ДУАТА НА АДЕМ (а.с.) И ХАВВА (р.анха)
През деня на Арефе може да се чете много-кратно дуата-тевбе на Адем (а.с.) и Хавва (р.анха), която е спомената в сура А’раф, 7/23, в Кур’ан-и керим:
През деня на Арефе може да се чете много-кратно дуата-тевбе на Адем (а.с.) и Хавва (р.анха), която е спомената в сура А’раф, 7/23, в Кур’ан-и керим:
23. Рекоха: “Раббена, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
قَالاَ رَبَّنَا ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا وَإِن لَّمْ تَغْفِرْ لَنَا وَتَرْحَمْنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ
قَالاَ رَبَّنَا ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا وَإِن لَّمْ تَغْفِرْ لَنَا وَتَرْحَمْنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ
ЙЕВМУ’Л-ТЕШРИК
Аллах в сура Бакара, 2/203 повелява следното:
Аллах в сура Бакара, 2/203 повелява следното:
203. „И правете зикир на Аллах в преброените дни!...” وَاذْكُرُواْ اللّهَ فِي أَيَّامٍ مَّعْدُودَاتٍ
Преброените дни са дните Йевму’л-Тешрик или дните от ден Арефе до края на Курбан байрам, които са 9-10-11-12 и 13-я ден на Зил-хиддже, до Икинди намаз, включително. Расулюллах (с.а.в.) започвайки от Сабах намаз на ден Арефе, след всеки фарз намаз изказвал Тешрик текбир. Това общо се правило след 23 вакит фарз намаз. Според ханефиите Ваджиб/задължително е да се каже веднъж и е Суннет да се изкаже три пъти.
Дойдоха десетте дена, но какво сме им приготвили?
Дойдоха десетте дена, но какво сме им приготвили?
Скъпи братя и сестри!
Всеки мюсюлманин от нас изпитва нужда от напомняне и подсещане за Аллах и Съдния ден. Заобикалящият ни свят ни отдалечава от споменаването на Аллах и служенето на Него. Стараем се да спечелим всички екстри, които ни предлага земния живот, но това ни пречи да стоим по-дълго време в молитви и дуи, в поклон и седжде, и да прекарваме нощта в четене на Свещения Коран и споменаване на Аллах.
Много от нас ни е тежко да проявим търпение, когато ръцете ни се протягат към съмнително богатство или харам.
Други от нас не могат да се разделят с погледа си към харам, със слушането на харам, с бързите крачки към харам, като забравяме че Всевишния Аллах ни наблюдава денонощно.
Всичко това се случва, защото сърцата ни се свързаха със земните сладострастия. Но ако сърцето е здраво, здраво е и цялото тяло, а ако то се развали, разваля се и цялото тяло. А едно развалено сърце много трудно се обръща към праведни дела и добрини, и избира пътя към харама.
Но надеждата за опрощението и милостта на Аллах остава, особено когато минаваме покрай сезоните на добрини. Тези сезони и дни ни подсещат, когато забравим, и ни призовават да се покаем пред Твореца на вселената и Даващия препитанието ни.
И ето, че десетте дена дойдоха, но какво сме им приготвили: покаяние, праведни дела, милостиня…?
Всеки мюсюлманин от нас изпитва нужда от напомняне и подсещане за Аллах и Съдния ден. Заобикалящият ни свят ни отдалечава от споменаването на Аллах и служенето на Него. Стараем се да спечелим всички екстри, които ни предлага земния живот, но това ни пречи да стоим по-дълго време в молитви и дуи, в поклон и седжде, и да прекарваме нощта в четене на Свещения Коран и споменаване на Аллах.
Много от нас ни е тежко да проявим търпение, когато ръцете ни се протягат към съмнително богатство или харам.
Други от нас не могат да се разделят с погледа си към харам, със слушането на харам, с бързите крачки към харам, като забравяме че Всевишния Аллах ни наблюдава денонощно.
Всичко това се случва, защото сърцата ни се свързаха със земните сладострастия. Но ако сърцето е здраво, здраво е и цялото тяло, а ако то се развали, разваля се и цялото тяло. А едно развалено сърце много трудно се обръща към праведни дела и добрини, и избира пътя към харама.
Но надеждата за опрощението и милостта на Аллах остава, особено когато минаваме покрай сезоните на добрини. Тези сезони и дни ни подсещат, когато забравим, и ни призовават да се покаем пред Твореца на вселената и Даващия препитанието ни.
И ето, че десетте дена дойдоха, но какво сме им приготвили: покаяние, праведни дела, милостиня…?
Десетте дена – сезон, изпълнен с берекет!!!
Това са десетте дена от свещения месец Зуль-Хидже, но няма да ги пропилеем, както пропиляхме много такива дни и сезони.
Всевишният Аллах споменава тези десет дена в Свещения Коран, като казва:
„Кълна се в зората и в десетте нощи (от месеца за поклонението хадж), и в четното и в нечетното!”
(ал-Феджр 1-3)
Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Десетте са десетте дена преди Байрама, а нечетното е деня Арафа, а четното е деня Байрам.”
(Ахмед 3\328)
Ибн Аббас (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма дни, в които праведните дела да са по-обичани от Аллах от тези дни (тоест десетте дена в началото на Зуль-Хидже).”
Рекоха: „О, Пратенико на Аллах, дори и борбата по пътя на Аллах?”
Рече: „Дори борбата по пътя на Аллах, освен човека излязъл с душата и богатството си, и не се върнал с тях.”
(Бухари 969)
Това са десетте дена от свещения месец Зуль-Хидже, но няма да ги пропилеем, както пропиляхме много такива дни и сезони.
Всевишният Аллах споменава тези десет дена в Свещения Коран, като казва:
„Кълна се в зората и в десетте нощи (от месеца за поклонението хадж), и в четното и в нечетното!”
(ал-Феджр 1-3)
Джабир Ибн Абдуллах (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Десетте са десетте дена преди Байрама, а нечетното е деня Арафа, а четното е деня Байрам.”
(Ахмед 3\328)
Ибн Аббас (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма дни, в които праведните дела да са по-обичани от Аллах от тези дни (тоест десетте дена в началото на Зуль-Хидже).”
Рекоха: „О, Пратенико на Аллах, дори и борбата по пътя на Аллах?”
Рече: „Дори борбата по пътя на Аллах, освен човека излязъл с душата и богатството си, и не се върнал с тях.”
(Бухари 969)
Добрите дела, които е желателно да извършим в тези свещени десет дена:
Е говеенето!
Хафса (р.а.) е казала:
„Четири (неща), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) никога не изоставяше: Говеенето на Ашура, и на десетте дена, и три дена от всеки месец, и двата рекята преди обед.”
(Ахмед 5\271, Ебу Дауд 2437 и Несаи 4\22)
А най-важният ден за говеене от тези дни е деня Арафа, заради хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„За деня Арафа, очаквам от Аллах да опрости една година преди него, и една година след него.”
(Муслим 1162)
„Четири (неща), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) никога не изоставяше: Говеенето на Ашура, и на десетте дена, и три дена от всеки месец, и двата рекята преди обед.”
(Ахмед 5\271, Ебу Дауд 2437 и Несаи 4\22)
А най-важният ден за говеене от тези дни е деня Арафа, заради хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„За деня Арафа, очаквам от Аллах да опрости една година преди него, и една година след него.”
(Муслим 1162)
Стриктното изпълняване
на нафиле молитвите!
В тези дни вярващият мюсюлманин не трябва да пропуска силните суннети от петте молитви, духа намаз, витира, нощния намаз и кланяне на нафиле намаз през цялото време.
Ибн Реджеб препоръчва нощите в тези дни да бъдат прекарвани в молитви, като казва:
„Когато влезнеха десетте дена от Зуль-Хидже Сеид Ибн Джубейр (р.а.) толкова се трудеше, че не можеше са се изправи на краката си и казваше:
„Не гасете лампите си през тези десет нощи!” защото харесваше ибадета през тях.”
на нафиле молитвите!
В тези дни вярващият мюсюлманин не трябва да пропуска силните суннети от петте молитви, духа намаз, витира, нощния намаз и кланяне на нафиле намаз през цялото време.
Ибн Реджеб препоръчва нощите в тези дни да бъдат прекарвани в молитви, като казва:
„Когато влезнеха десетте дена от Зуль-Хидже Сеид Ибн Джубейр (р.а.) толкова се трудеше, че не можеше са се изправи на краката си и казваше:
„Не гасете лампите си през тези десет нощи!” защото харесваше ибадета през тях.”
Споменаването на Аллах!
Споменаването на Аллах в тези дни е с най-много награди, заради словата на Всевишния Аллах:
„И да споменават името на Аллах в определени дни.”
(ал-Хадж 28)
А тези определени дни – при повечено ислямски учени – са десетте дена от месец Зуль-Хидже.
Ибн Омер (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма по-велики дни при Аллах, и няма по-обичани дела от Него от ибадета извършен в тези десет дни. Затова, в тези дни увеличете „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедун Расулюллах”, „Аллаху Екбер” и „Ельхамду лиллях”.
(Ахмед 2\75)
В тези десет дена вярващия мюсюлманин не трябва да прекъсва със споменаването на Аллах, да Го възвеличава, да иска опрощение от Него, и да се надява на Неговата милост. Още от сутринта до вечерта, преди молитва и след молитва, през всичките тези денонощия, нека да споменава Аллах.
А в деня Арафа вярващият започва с „текбира” и свършва след следобедната молитва в четвъртия ден от байрама. В хадиса предаден от Небиша (р.а.), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Дните тешрик (трите дена след байрама) са дни за ядене, и пиене и споменаване на Аллах.”
(Муслим 1141)
Споменаването на Аллах в тези дни е с най-много награди, заради словата на Всевишния Аллах:
„И да споменават името на Аллах в определени дни.”
(ал-Хадж 28)
А тези определени дни – при повечено ислямски учени – са десетте дена от месец Зуль-Хидже.
Ибн Омер (р.а.) предава от Пратеника на Аллах (с.а.с.), че е казал:
„Няма по-велики дни при Аллах, и няма по-обичани дела от Него от ибадета извършен в тези десет дни. Затова, в тези дни увеличете „Ля иляхе иллеллах, Мухаммедун Расулюллах”, „Аллаху Екбер” и „Ельхамду лиллях”.
(Ахмед 2\75)
В тези десет дена вярващия мюсюлманин не трябва да прекъсва със споменаването на Аллах, да Го възвеличава, да иска опрощение от Него, и да се надява на Неговата милост. Още от сутринта до вечерта, преди молитва и след молитва, през всичките тези денонощия, нека да споменава Аллах.
А в деня Арафа вярващият започва с „текбира” и свършва след следобедната молитва в четвъртия ден от байрама. В хадиса предаден от Небиша (р.а.), Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Дните тешрик (трите дена след байрама) са дни за ядене, и пиене и споменаване на Аллах.”
(Муслим 1141)
Хаджът!
Най-великото дело за извършване в тези десет дена е Хаджа в Свещена Мекка. Хаджът е петата основа от основите на Исляма и е фарз за всеки мюсюлманин един път в живота. Затова трябва да избърза да го извърши преди да го навести смъртта. А ако вярващият мюсюлманин вече го е сторил, но има възможност пак да го направи, нека да го направи, защото това е едно от най-праведните дела, с което може да се приближи до милостта и опрощението на Всемилостивия Аллах. Достатъчно е да чуем хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който е казал:
„И за приетият хадж, няма друга награда освен Дженнет.”
(Бухари 1773 и Муслим 1349)
„Който извърши хадж заради Аллах и няма съвокупление нито безпътство, то той се връща като в деня, когато го е родила майка му.”
(Бухари 1521 и Муслим 1349)
Най-великото дело за извършване в тези десет дена е Хаджа в Свещена Мекка. Хаджът е петата основа от основите на Исляма и е фарз за всеки мюсюлманин един път в живота. Затова трябва да избърза да го извърши преди да го навести смъртта. А ако вярващият мюсюлманин вече го е сторил, но има възможност пак да го направи, нека да го направи, защото това е едно от най-праведните дела, с което може да се приближи до милостта и опрощението на Всемилостивия Аллах. Достатъчно е да чуем хадиса на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който е казал:
„И за приетият хадж, няма друга награда освен Дженнет.”
(Бухари 1773 и Муслим 1349)
„Който извърши хадж заради Аллах и няма съвокупление нито безпътство, то той се връща като в деня, когато го е родила майка му.”
(Бухари 1521 и Муслим 1349)
Курбанът!
Курбанът е ибадет, с който вярващият се приближава до милостта на Всевишния Аллах. Това е суннет останал още от времето на Ибрахим (а.с.), и потвърден от нашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.).
Енес (р.а.) е казал:
„Пратеникът закла два огромни и рогати коча, които ги закла със собствената си ръка и рече: „Бисмиллях, Аллаху Екбер!” и постави крака си на страната му.”
(Бухари 1712 и Муслим 1966)
В този празничен ден всички мюсюлмани по света и хаджиите колят своите курбани в името на Аллах, за да спечелят задоволството на Милосърдния Аллах.
Някои ислямски учени казват, че курбана е суннет – муеккеде, но много учени казват, че той е ваджиб за онзи, който има парите на цената на един курбан. Всеки мюсюлманин, който има възможност да заколи курбан, нека да не лишава себе си от толкова велика награда в байрамския ден.
Вярващият, който има курбан в тези свещени десет дена не трябва да подстригва косата си, да не бръсне брадата си, и да не реже ноктите си от първия ден на Зуль-Хидже, докато заколи курбана си в десетия ден. Това е споменато в хадиса на Мухаммед (с.а.с.) предаден от Умму Селеме (р.а.) в Муслим - 1977.
Курбанът е ибадет, с който вярващият се приближава до милостта на Всевишния Аллах. Това е суннет останал още от времето на Ибрахим (а.с.), и потвърден от нашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.).
Енес (р.а.) е казал:
„Пратеникът закла два огромни и рогати коча, които ги закла със собствената си ръка и рече: „Бисмиллях, Аллаху Екбер!” и постави крака си на страната му.”
(Бухари 1712 и Муслим 1966)
В този празничен ден всички мюсюлмани по света и хаджиите колят своите курбани в името на Аллах, за да спечелят задоволството на Милосърдния Аллах.
Някои ислямски учени казват, че курбана е суннет – муеккеде, но много учени казват, че той е ваджиб за онзи, който има парите на цената на един курбан. Всеки мюсюлманин, който има възможност да заколи курбан, нека да не лишава себе си от толкова велика награда в байрамския ден.
Вярващият, който има курбан в тези свещени десет дена не трябва да подстригва косата си, да не бръсне брадата си, и да не реже ноктите си от първия ден на Зуль-Хидже, докато заколи курбана си в десетия ден. Това е споменато в хадиса на Мухаммед (с.а.с.) предаден от Умму Селеме (р.а.) в Муслим - 1977.
Скъпи братя и сестри, странете от лицемерието!
Вярващият мюсюлманин трябва да се предпазва от двуличието и лицемерието във всички свои дела. Затова извършва хаджа си заради Аллах, помага на хаджиите заради Аллах, и каквото добро дело да направи в тези десет дена той го прави заради Аллах.
Дори и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е молил Аллах преди хадж да го предпази от лицемерието. Енес (р.а.) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгнал на хадж с евтино животно за четири дирхеми и казал:
„О, Аллах, моля Те за хадж, не за да ме видят и чуят хората!”
(Ибн Мадже 289)
Един човек се обърнал към Ибн Омер (р.а.) и казал:
„Колко много хаджии!”
А Ибн Омер казал:
„Колко малко са хаджиите!”
После погледнал към един хаджия, който бил върху евтино животно със скъсани въжета и казал:
„Надявам се този да е от тях.”
Скъпи братя и сестри!
Нека всеки хаджия да знае, че когато тръгва към Мекка за хадж, че е гост на Всемилостивия Аллах.
Омер (р.а.) тръгва на хадж и по пътя за Мекка е казал:
„Тръгвате голи, боси, непарфюмирани и отдадени на Аллах, без да искате нищо от земния живот. Не съм виждал по-прекрасно пътуване от това.”
Скъпи братя и сестри!
Това са няколко праведни дела, които вярващият мюсюлманин може да извърши в тези десет дена изпълнени с берекет. За голямо съжаление много от мюсюлманите не усещат свещеността на тези дни, не усещат милостта на Аллах в тези дни, и не се съобразяват с праведните дела, които са по-добри дори от борбата в името на Аллах.
Нека ние да не сме от тях. Нека се подготвим и да ги посрещнем с покаяние, искане на опрощение, споменаване на Аллах. Нека да се надпреварваме в тези десет дена, кой пръв ще пристигне пред вратите на Дженнета.
Вярващият мюсюлманин трябва да се предпазва от двуличието и лицемерието във всички свои дела. Затова извършва хаджа си заради Аллах, помага на хаджиите заради Аллах, и каквото добро дело да направи в тези десет дена той го прави заради Аллах.
Дори и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е молил Аллах преди хадж да го предпази от лицемерието. Енес (р.а.) казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) тръгнал на хадж с евтино животно за четири дирхеми и казал:
„О, Аллах, моля Те за хадж, не за да ме видят и чуят хората!”
(Ибн Мадже 289)
Един човек се обърнал към Ибн Омер (р.а.) и казал:
„Колко много хаджии!”
А Ибн Омер казал:
„Колко малко са хаджиите!”
После погледнал към един хаджия, който бил върху евтино животно със скъсани въжета и казал:
„Надявам се този да е от тях.”
Скъпи братя и сестри!
Нека всеки хаджия да знае, че когато тръгва към Мекка за хадж, че е гост на Всемилостивия Аллах.
Омер (р.а.) тръгва на хадж и по пътя за Мекка е казал:
„Тръгвате голи, боси, непарфюмирани и отдадени на Аллах, без да искате нищо от земния живот. Не съм виждал по-прекрасно пътуване от това.”
Скъпи братя и сестри!
Това са няколко праведни дела, които вярващият мюсюлманин може да извърши в тези десет дена изпълнени с берекет. За голямо съжаление много от мюсюлманите не усещат свещеността на тези дни, не усещат милостта на Аллах в тези дни, и не се съобразяват с праведните дела, които са по-добри дори от борбата в името на Аллах.
Нека ние да не сме от тях. Нека се подготвим и да ги посрещнем с покаяние, искане на опрощение, споменаване на Аллах. Нека да се надпреварваме в тези десет дена, кой пръв ще пристигне пред вратите на Дженнета.
Моля Всевишния Аллах да подобри сърцата и делата ни, и да ни отреди от Неговите праведни раби, и да ни дари с Фирдеус!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)