Из обръщенията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) по време на Хадж

По време на прощалния Хадж Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) се обърна към мюсюлманите с думите:
„Шейтанът е изгубил надежда да бъде последван в тези земи. Той обаче се задоволява ако го последвате в дела, които вие приемате за маловажни. Обърнете внимание! Оставям ви такива неща които, ако вие се привържете здраво към тях, никога не ще се заблудите. Те са Книгата на Аллах и сунната на Неговия пратеник. Мюсюлманите са братя. Забранено (харам) е да вземате от имота на вашия брат без негово съгласие. Не се угнетявайте, не се връщайте към неверието, погубвайки се помежду си."
"О, хора! Оставям в нещо към което ако здраво се придържате никога не ще се отклоните от Правия път. Това е Книгата на Аллах (Свещения Коран)."

В джамията Хайф Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) отправи следните слова:
"Аллах Теаля урежда делата на онзи, който се стреми за Отвъдния живот и скоро той замогва. Земните дела му стават подвластни. На когото пък стремежът е за земния живот, Аллах проваля делата му. Такъв скоро го настига бедност и в земния живот на него му се дава само това, което му е предписано."

УСЛОВИЯ, НА КОИТО ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ КУРБАНЪТ

Курбанът представлява животно, отговарящо на определени специфики според Шариата, което се коли в името на Аллах с намерение за ибадет.
Курбанът може да бъде само от рода на овцата, козата и говедото. Може да бъде мъжко или женско.
Курбанът от рода на овцата и козата е необходимо да е навършило една година или ако е на 7,8 месеца, да изглежда колкото на една година.
Овцата и козата могат да бъдат курбан за един човек. Ако е от рода на говедата (крава, камила, бивол), може да .бъде курбан за седем човека (до седем), като месото се разпределя по равно.
Животното, което е сляпо с едното или двете очи, на което повечето зъби липсват, на което ушите са отрязани, на което единият или двата рога са счупени из основи, на което по-голямата част от ушите или опашката липсва, на което върховете на ненките са откъснати, което е куцо или слабо до такава степен, че само не може да отиде до мястото за заколение, не може да бъде курбан.
Ако животното по рождение е без рога или малко от рогата са счупени, може да бъде курбан.
Ако някой от недостатъците се породят след закупуването или определянето на животното за курбан, тогава има две положения.
Богатият закупува друго животно.
Бедният въпреки недостатъците може да го използва за курбан.

ЗАКОЛЕНИЕ НА КУРБАНА

Времето за заколение на курбана започва след намаза на Байрама, а там където не се отслужва байрам намаз, след изгрева и продължава до третия ден на байрама. Най-добре е курбанът да бъде заклан в първия ден.
Курбанът се коли от собственика, но ако той не noнася заколението, тогава упълномощава подходящ човек.
За заколение на курбанът се обръща по посока на Кибле. При заколението се чете следният цитат от сура Анам:
„Инна саляти уа нусуки уа махйайе уа мемати лилляхи раббил алемин. Ля шерикеле."
Изрича се „Бисмилляхи Аллаху Екбер" и се коли. Може да бъде заклан и само с „Бисмилляхи Аллаху Екбер".
Не е редно при заколението да се допускат спекулации от страна на недобросъвестни мюсюлмани, които имитират специални опявания и други подобни.

Курбанът – ибадет и празник

Човекът иска винаги да бъде около близките си, не желае никога да се разделя с тях. Когато те са около нас се увеличава смелостта ни, заздравява се обичта по между ни. Раздялата носи със себе си мъка и тъга. Някои са близки физически, но всъщност са далече един от друг. Те не споделят чувствата си, не разрешават проблемите си заедно и затова са далече един от друг.
Ако се дистанцираме от някого и той ще се държи на разстояние от нас. Времето между всяка раздяла е различно. Разстоянието между всеки човек е различно и може да бъде скъсено. Стига всеки да иска да бъдат заедно, макар и духовно. Някои скъсяват разстоянията с едно телефонно обаждане, други с изпращането на един селям...
Как можем да бъдем близки с тези, които обичаме? Разбира се като изпълняваме техните нужди и желания, като споделяме техните чувства. Някои от любимите ни хора са далече от нас. Но ако вътре в нас има място за тях, тогава те са близо. Ако не са в нас, ако ги няма в сърцата ни, дори да са до нас, те са много далече.
Мислили ли сте колко са близки отношенията ви с Аллах? Защото Той е много близо до вас. А вие до Него..? "Той е с вас, където и да сте." (ел-Хадид, 57:4)
Колко близък Го чувствате? За да се доближите до Него по кой път вървите? Нали целите на ибадета са основно за доближаване към Аллах? Кланящите намаз, говеещите, извършващите итикаф, колещите курбан имат ли друга цел, освен да желаят задоволството на Великия Аллах? Разбираме ли, че ако използваме средствата за доближаване към Аллах с други цели, ние всъщност сме много далече от Него?
Да живеем близо до Аллах! Защото Той е по-близо до нас. "И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове." (Бакара, 2:186)
За да се доближим до Аллах, Той ни е посочил много начини и пътища, дал ни е различни предложения. Едно от тези предложения е курбана. Само че това значение не се ограничава само с коленето на животно. Курбанът е само един символ. Значението на думата курбан е доближаване, доближаване до Аллах. Всъщност Той е близо да нас, но за да бъдем и ние близо до Него, трябва да разберем много добре значението на курбана.
От биологична гледна точка курбанът, бивайки животно представлява месо, кости и кожа. Но ако вникнем добре в неговото значение, ще разберем, че той е жертва в името на Аллах. Курбанът на Ибрахим (алейхис селям) е символичен. Ибрахим е Приятелят на Аллах (Халилуллах), т.е. близък на Аллах. Но Всевишният поискал от него най-скъпото нещо, което притежавал. Десетки години Ибрахим копнеел Аллах да го дари със син. И когато молбата му се сбъднала, трябвало да принесе Исмаил като курбан. Но Аллах изпитал богобоязливостта на Ибрахим и той спечелил изпита. А тогава най-богобоязливият човек бил Приятелят на Аллах Ибрахим (алейхис селям). Да бъдеш като Ибрахим е трудно. Трудно е да бъдеш и като Исмаил. Ако жертваме всичко, което притежаваме ще станем ли като Ибрахим? Ако се съгласим ножът да реже, ще станем ли като Исмаил? Ако се превърнем в Ибрахим няма да ни гори огънят. Можем ли да не се страхуваме от огъня като Ибрахим? Да, трудно е да бъдеш Ибрахим и Исмаил.
Тези, които не знаят целта и намерението на този ибадет само убиват своите курбани напразно. Ние нямаме ли своя Исмаил? Скъпото ни имущество, което толкова се страхуваме да не загубим не е ли "Исмаил" за нас? "Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае." (Али Имран, 3:92)
Курбан Байрам не е празник на месото, той не е пиршество с ядене на месо. Курбан е синоним на всички останали ибадети. Намазът е един курбан, оручът е курбан, зикирът е курбан, хаджът е курбан... Целта на Курбана е да споделим това животно, което е дар за нас с бедните и нуждаещите се.
Курбан Байрам идва при нас, за да ни подкани да се пречистим, за да ни накара да се опомним, за да ни накара да се обединим... Байрамът идва при нас, за да ни припомни за близостта на раба към Аллах, която близост ние много често забравяме. За да ни припомни отново и отново за любовта, която всеки мюсюлманин трябва да изпитва към Аллах повече, отколкото към всеки другиго. За да ни припомни онази безкрайна обич, отдаденост, богобоязливост, жертвоготовност, непоколебимост, извиращи от дълбините на сърцето и душата на един от най-великите Пратеници на Аллах Ибрахим (алейхис селям) – Приятелят на Аллах. Той казал: "О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?" Рече (Исмаил): "О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите."(ес-Саффат, 37:102)
Такава е обичта на истинския раб към Аллах, упомената в Свещения Коран, за да бъде огромен пример за поколенията. Такава е истинската същност на Свещения Курбан – човек трябва в името на Аллах, заради обичта си към Аллах да пожертва, когато е необходимо от скъпото на сърцето му богатство. Затова е условие животните, които ще се колят през този ден да бъдат здрави, да нямат недостатъци, да не са прекалено слаби. Когато този ритуал по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е от сърце, той ще бъде приет. Но ако намерението на този, който ще принесе курбана е само, за да яде месо, то неговият курбан е недействителен. Великият Аллах казва в Свещения Коран: "Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него..."(ел-Хадж, 22:37) Мислите ли, че притежава набожност този, който мисли само за това как да се нахрани? Набожността се крие в сърцето. Но едно празно сърце, което живее далеч от Аллах и Неговия Пратеник не може да бъде натоварено с определена длъжност, нито с богатство, нито с нищо.
Сега на нас ни е предоставена възможност да отдадем своята благодарност към Великия Аллах. Нека се възползваме от тази възможност, защото може да е последна. Нека заживеем по братски, скараните да се сдобрят. Нека съблюдаваме справедливостта по между си, към семействата си, към подчинените си, и към всички останали. Да отдадем правото на всеки, който има право. Ако не направим това и хиляди Байрами да празнуваме, хиляди курбани да заколим, резултатът ще бъде нула.

Поклонението хадж – ибадет и възпитание

Всеки ибадет и всеки въпрос си има своите специфични особености, с които той изглежда по-различен от другите. Характерните му черти правят ибадета превъзходен, стоящ над другите. Но те всички заедно са градивни части на Исляма, който е средство за духовно извисяване и материално облагодетелстване.
Следователно хаджът също има своите особености и приоритети. Ето някои от тях:
Първо: Поклонението хадж е ибадет, който се прави с тялото и богатството. Всеки, който иска да извърши хадж трябва да се подготви за трудностите и изпитанията, с които непременно ще се срещне по време на пътуването и по време на изпълнението на самия ибадет. Подготовката бива, както физическа, така и духовна. Човек трябва да бъде телесно здрав, ако ли не, не може да извърши хадж. Духовната подготовка се изразява в това, човек да бъде готов да изтърпява всякакви трудности.
Освен телесната страна на хадж има и друга – материална. Хаджията е длъжен да подсигури, както разноските по пътуването, така и пребиваването си в Мекка и Медина, а също така трябва да подсигури и поминъка на семейството си, докато се върне (ако той е главата на семейството). Това именно означава смисъла на айета: "И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде..."(Али Имран, 3:97)
Второ: Мюсюлманите винаги казват, че Ислямът е религия, която урежда, както земния, така и задгробния живот. В това именно се състои и тази специфичност на хадж. Хаджът е ибадет и търговия. Ибадетът по време на хадж е неповторим, защото той се прави само в определените за тази цел място и време. Таваф, сай (обикалянето между Сафа и Мерве) и подобни ибадети не могат да бъдат извършени на друго място, а само на определените за тази цел места. Също така пребиваването на Арафат, на Музделифе и Мина не могат да бъдат извършени в друго време освен по време на хадж. Този ибадет е неповторим и поради това, че се изпълняват ритуали, които не се извършват никъде другаде.
Хадж е и сезон за търговия, но не само търговия с някаква стока. Той дава възможност за запознаване на хората, обмяна на опит, сближаване на култури и т.н. Това показва, че Ислямът е всеобхватна религия, в която са регламентирани критериите за всяка страна от човешкия живот.
Трето: Друга особеност на хаджа е равенството между хората. Първият ритуал, който извършват хаджиите е обличането на ихрам (специална дреха, състояща се от две парчета плат, която мъжете хаджии обличат, жените изпълняват хадж със собствените си дрехи). Т.е. събличат се всички дрехи от тялото и се облича ихрама от бял плат. Богати и бедни, учени и неуки, управници и управлявани, бели и черни – няма разлика между хората, всички без изключение са в една и съща униформа. Всички са в ихрам, защото всички са на гости на Всевишния Аллах. Всички са в бяло, защото мъртъвците биват обвивани в бял плат. Всички са гологлави и боси, защото това е признак на бедност, а всички без изключение са бедни пред Аллах и затова са дошли да искат милостта Му. Всички са в еднакво облекло, всички имат една и съща цел, всички са устремени към "Дома на Аллах". Не може да има различие между тях, не може да има вражда между тях, не може да има неприязън. Защо ли? Защото Аллах, Чийто гости са те самите им е повелил да бъдат дружелюбни. Този, при Когото отиват им е повелил да не се карат и да не злословят... Няма полиция, която да въдворява ред, а и да имаше не би била в състояние да стори това, защото по-голямата част от хаджиите не разбират техния език и обратно. Аллах, Аллах... Няма и един общ език, чрез който да се разбират. Единственото нещо, което въдворява ред е Словото на Аллах: "Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвкупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж!" (Бакара, 2:197)
Ето че възпитанието на мюсюлманите идва от вярата им, от подчинението им пред Всевишния Аллах и от обичта им към Неговото Слово. Това възпитание не би могло да се сравни с възпитанието на друга цивилизация. Не би могло да се сравни с възпитанието на други хора. Всъщност като пример може да се даде един футболен мач. Броят на хората в публиката е много по-малък от броя на хаджиите. Езикът, който говорят запалянковците е почти един и същ. Голям брой полицаи са ангажирани да въдворяват ред по трибуните. Въпреки всичко сблъсъците, побоищата и арестите са налице. Няма го спокойствието, което цари при мюсюлманите по време на хадж, отсъства обичта между хората, отсъства човещината. Отсъстват тези ценности навсякъде и ги има само при хаджиите, при мюсюлманите, защото те знаят и вярват, че благодатта на Аллах, за която са дошли на хадж не свършва. Напротив техният дял ще бъде повече, когато те се отнасят добре с хората. Това го разбираме от хадиса на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем): "Който извърши хадж, спазвайки повелята на Аллах да не върши разврат и да не злослови, се завръща (от хадж) безгрешен, както е бил в деня, когато го е родила майка му." (Бухари, Ахмед, Несаи)
Четвърто: Поклонението хадж напомня на хората за Деня на равносметката, в който съдник ще бъде Великият Аллах. В Деня, в който никой няма да се нуждае от преводач, в който никой няма да има възможност да мисли за друг освен за себе си... Хаджиите на Арафат, сякаш достигат такова състояние, никой не се интересува от никого и от нищо, всеки се стреми да прави дуа, да иска милост от Аллах, тъй като Арафат е място, където се приема дуата. Сай между Мерве и Сафа напомня на хората за мястото, където ще бъдат премерени делата им. Делата на хората ще бъдат поставени на везни – от едната страна добрите, а от другата лошите. Човек ще поглежда ту към добрите, ту към лошите в очакване добрите му дела да са повече. По същия начин хаджиите тичат ту до Сафа, ту до Мерве, като правят дуа на Аллах в очакване да бъдат опростени греховете им и да бъдат помилвани. Изпълнявайки всички тези обреди, хаджиите не носят нищо със себе си, дори не са взели собствените си дрехи. Те се стремят да се отдалечат максимално от този преходен свят и да се доближат до милостта на Всемилостивия Аллах.
Хадж е ибадет, в който е залегнала мъдростта на Великия Аллах, която мъдрост не е известна на хората. Така например не е известно защо се обикаля Кябе, защо се хвърлят камъни на Мина, защо се преспива на Музделифе..? Тези и други въпроси за този ибадет са тайнство, което Аллах не е разкрил на хората може би, за да бъде наградата за хадж по-голяма. Невъзможността да се прозре тази тайна обаче още веднъж поставя пред изпитание предаността на мюсюлманите. Те извършват всички обреди, свързани с хадж само, защото Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал: "Извършвайте хадж така, както го извърших аз!"
Както и другите видове ибадети, така и хадж оказва въздействие върху характера на мюсюлманите, но неговото влияние, като че ли е най-ясно изразено. Когато човек извърши този ибадет, след като участва в тази световна конференция на мюсюлманите, той изцяло променя живота си. Променя характера си, тъй като един път изживял миговете на благодатта на Всевишния Аллах, човек става по-чувствителен, по-състрадателен и по-милостив. От друга страна хаджията разбира славата на Исляма, защото е имал възможност да се срещне с хора от различни краища на земята. Освен това след като човек се върне от хадж, се привързва повече към ибадета и изпълнението на Исляма.
О, Аллах, дай възможност на всеки, който желае да отиде на хадж!

Курбан

Речниковото значение на корена на думата Курбан означава приближаване, доближаване, а като съществително име означава средство, чрез което става възможна близостта до Аллах. Курбан като религиозен термин означава заклано животно или заколване на животно, притежаващо определени качества в определено време с цел извършване на ибадет. В Свещения Коран думата курбан се споменава в два айета. В единия от тях (ел-Маиде, 5: 27) се споменава за двамата синове на Адем (алейхис селям), а в другия айет курбан се използва като средство за близост, което съдружаващите (мушриците) боготворели освен Аллах (ел-Ахкаф, 46: 28).
В човешката история човекът е извършвал жертвоприношения по различни причини, за да се доближи до Всевишния Аллах. Извършването на този ибадет стига до Хз.Адем. Коранът и Тората също споменават за синовете на Хз. Адем Кабил и Хабил, чието събитие се счита за жертвоприношение.
Тората посочва, че Хз. Ибрахим е искал да принесе в жертва сина си Хз. Исхак. Но Бог не позволил това да стане. Повелявайки: "Ти не пожали и единствения си син заради мен", му изпратил един овен. В християнството също се приема тезата, че Хз. Ибрахим пожелал да принесе в жертва Хз. Исхак.
Юдеите пожелали да принесат Хз. Исхак в жертва на Бог, тъй като техните деди приемали него, а големия син на Хз. Ибрахим отхвърляли, и изменили от завист текста в Тората, където се споменавало името на Хз. Исмаил, като написали Хз. Исхак. От друга страна, Тората посочва, че първородното дете трябва да се принесе в жертва. Според това отново Хз. Исмаил би трябвало да бъде принесен в жертва (Табери. Джамиу'л-Бейан, XXIII, 84-85).
Във връзка с принасянето в жертва Коран-и Керим посочва, че Хз. Ибрахим е пожелал да принесе в жертва сина си Хз. Исмаил. Едно от преданията е, че Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казал: „Наистина за курбан беше определен Исмаил." Според М. Хамидуллах този вид курбан, който бил разпространен по времето на Хз. Ибрахим, сред арабите преди исляма продължил да се практикува, а при юдеите – не.
В християнството се практикувало един вид жертвоприношение, при което даден човек, който не удържал дадената си дума, давал обет на Бога, че ще извърши нещо добро, за да не се счита постъпката му за грях. В католицизма значението на думата курбан е име, дадено на Хз. Иса. А арабите християни са дали друго значение на курбан –куддас, това означава ядене и хляб, потопен във вино, които се приготвят при тържества. Сабиите, които се покланяли на звездите, колели курбан за сутрешната звезда. Велхаузен изтъква, че на Узза, който е бил един от големите идоли за арабите преди исляма, през периода на невежеството се поднасяли за курбан малки момчета, момичета и роби.
От споменатото дотук става ясно, първо, че човек винаги е имал нужда от божество, на което да се осланя, изпитвал е чувство за вина, търсел е божество, което да опрости греховете му и до което той да се чувства близо. В много случаи обаче човекът се е заблуждавал при избора на свой Бог, тъй като Той трябва да бъде избран чрез убеждение, а хората често приемали своето божество, без много да размислят и да получат логично обяснение. Историята е станала свидетел на какви ли не жертвоприношения, но най-тежките, които днес съвременното общество не може да приеме, били принасянето в жертва на живи хора. Тази неприемливост показва моралното издигане на обществата.
Ислямът още преди 14 века е забранил принасянето в жертва на човек и даване на обет за него. Такъв обет е невалиден от гледна точка на исляма и изпълнението му се счита за престъпление.
През епохата на невежеството курбан се е колел за идолите, на гробовете, в Кябе, за джиновете, за надпревара в щедростта и за курбана акика.
В исторически план практиката с курбана съществува почти във всяка религия, но той се различава по форма и цел. В един айет на Свещения Коран (Хадж, 22: 34) се разбира, че във всички божествени религии е имало курбан с цел ибадет, което означава колене на животно.
Курбанът е установен като религиозна норма в исляма чрез кораничните постановки, Суннета на Пратеника и единодушието на ислямските учени. Неговото изпълняване е било заповядано през втората година от преселението (хиджра). Само че за този ибадет от гледна точка на класифицирането съществуват различни мнения: според Имам Ебу Ханифе да се коли курбан в дните на Курбан Байрам от задължените според религията е (степен на важност след фарза). Учените от Табиун [тези, които са виждали и говорили със сахабетата, сподвижниците на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем)]  – Ибрахим ен-Нехаи, ЛейсбинСа'д и Евзаи, които са били ислямски тълкуватели, са на това мнение. От религиозните водачи на школата Ханефи– Ебу Юсуф, Мухаммед бин Хасен и Зюфер, потвърждават същата теза. Според много от ислямските учени от Табиун– Саид бинел-Мусеййеб и Алкаме, Имам Малик, Шафии, Ахмед бинХанбел; и учени от школата Ханефи казват, че курбанът не е ваджиб, а силен суннет (суннет-и мюеккеде).
Тези, които приемат коленето за курбан на Курбан Байрам като ваджиб, освен хадиси представят и аргументи от Корана. Според тях изразът в сура "Кевсер": „... коли курбан" е свързан с ибадета курбан в дните на Курбан Байрам. Но поради факта, че няма единно мнение сред ислямските учени, това доказателство се приема като занни. Но затова, че и този айет е категорично доказателство, както всички останали, и затова, че е занни според методите на ханефитската школа, може да се извлече разпореждане, равно на степента ваджиб.
Освен това тези, които приемат курбана за ваджиб, се основават на много хадиси, посочени от Пейгамбера като например хадиса, в който се казва: "...необходимостта да колят курбан тези, които отговарят на условията". Те също се основават на това, че Пратеникът никога не пропускал да коли курбан за Курбан Байрам, и няма нито един достоверен източник, доказващ обратното. Това значи, че той не го е пренебрегвал. Относно важността на коленето на курбан той казва:„…На мен ми бе повелено да чествам деня, в който се коли курбан. Всевишният Аллах отреди Курбан Байрама за този уммет (общност)." (Ебу Дауд. Едахи, 1).
В друг хадис Пратеникът повелява: „Който въпреки възможностите си не заколи курбан, да не идва в нашия молитвен дом." (Ибн Мадже. Едахи, 2; Муснед, II, 321; Даракутни II, 545...)
Тези, които твърдят, че курбанът е силен суннет, прилагат за доказателство думите на Пратеника: „Когато навлязат първите десет дни от месец зилхидждже (февруари), ако някой от вас иска да коли курбан, да не докосва нищо от животното – нито от вълната, нито от копитата (в смисъл да не отрязва)." (Муслим. Едахи, 6; Ебу Дауд. Едахи, 2; Тирмизи. Едахи, 22). Същите учени вземат от изречението "...ако някой от вас иска да коли курбан" думите "ако иска", и казват, че това зависи от волята на човека. И отново според тях, тъй като Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) редовно е колел курбан, и във връзка с хадисите, изразяващи благодатта от коленето, този ибадет може да се нарече не ваджиб, а суннет.
От гледна точка на индивидуалното и общественото си значение курбанът е ибадет, свързан с материални възможности и с много важни функции. На първо място, с извършването на ибадета курбан мюсюлманинът изпълнява повелята на Великия си Създател и показва по активен начин, че той пази в сърцето си чувството за раб на Аллах.
Чрез извършването на този ибадет мюсюлманите си спомнят за изпитанието, на което са били подложени Хз. Ибрахим и Хз. Исмаил, и се чувстват съпричастни към тях. От друга страна, колещият вижда, че благата във Вселената са дадени в услуга на човека, но трябва да разполага правилно с тях. Коленето не означава, че се пречи на размножаването на животните, защото този ибадет учи мюсюлманите правилно да се възползват от дадените им блага – животното, определено за курбан, трябва да притежава необходимите качества и да се коли по реда и начина, изискван от исляма.
Когато се каже курбан, въпреки че първо се сещаме за курбана, който се изпълнява с цел ибадет за Курбан Байрам, се имат предвид и други видове курбан, които се извършват със същото намерение. Те са: курбанът за обет; курбанът акика, курбанът, който колят изпълняващите Хадждж-иКиран и Хадждж-иТеметту и се нарича хедйе; курбанът, при който по време на хадж не се спазят някои правила и заради това трябва да се коли курбан, което има смисъл на наказание (кеффарет) за неустойката, но може да се извършва и за допълнителен ибадет (нафиле). Стойността на тези курбани е различна – някои са ваджиб, други – суннет и мюстехаб.
Коленето на курбан за умрял човек
Когато един умрял човек е завещал да се заколи курбан за него, завещанието му трябва да се изпълни, а месото от курбана трябва да се раздаде на бедните. А според ислямската школа Шафии курбан не може да се коли за умрял човек. Според Ханефитската, Маликитската и Ханбелитската школи дори и да няма завещание и "адак", курбан може да се коли, като се посвети за душата на умрелия. Но при школата Малики това се счита за мекрух.
Условията, на които трябва да отговаря един мюсюлманин, за да се счита според религията за задължен, се наричат вуджуб. За да бъде ваджиб курбанът на даден човек, той трябва да притежава следните качества: да бъде мюсюлманин, да бъде умствено здрав и пълнолетен, да бъде свободен, да не е пътник, а домакин (муким), да притежава необходимата материална способност.
Качества, необходими за валидността на курбана:
За да бъде валиден, ибадетът курбан трябва да има следните качества:
Животното, което ще се коли, да е от одобрените за колене видове според религията; да е на нужната възраст; да няма недостатък, който да бъде пречка за колене; курбанът да се коли в определеното време; курбанът да се коли с намерение за курбан.
Курбанът като ибадет има и морални и обществени ползи, тъй като през дните на Байрама хората, които нямат възможност да си купят месо, могат да получат от него и по такъв начин няма да се чувстват изолирани от обществото; така те също ще могат да празнуват празника заедно с всички мюсюлмани, защото Всевишният Аллах подлага на изпитание хората – едни чрез богатство, а други чрез бедност. Богатият не трябва да забравя, че това, което притежава, не го е спечелил сам, а то е станало с благоволението на Аллах. Затова, ако Аллах не пожелае, човек няма да притежава нищо и може да загуби всичко. Когато в съзнанието на всекиго всекидневно лежи мисълта за Аллах, за неговите повели, когато не забравя собствените си религиозни и морални задължения, той ще бъде буден и няма да позволява неговият брат мюсюлманин да страда и изнемогва. Ислямът е морална система, която много ясно показва пътя на мюсюлманите, за да стигнат до щастието. От тях се иска само да го следват.