На кого се полага да заколи курбан?

Въпрос: Смятам, че тази година ще се затрудня, ако заколя курбан. Трябва ли да взема пари назаем, за да мога да заколя курбан? Или курбан се коли от онези, които имат възможност? Как да разбера дали ми се полага да заколя курбан?
Отговор: Две години след преселението на Пратеника на Аллах в Медина започва традицията на коленето на курбан от онези, които имат възможност. Коленето на курбан според имам Ханефи е ваджиб (задължение), а според останалите мезхеби – сюннет. За онези, които имат финансовата възможност, а не заколят курбан, се споменава в следния хадис: “Онези, които имат възможност и не заколят курбан, да не се доближават до нашия молитвен дом.”
Имайки предвид този хадис, според Ханефи коленето на курбан е задължение (ваджиб), ако, въпреки че има възможност, човек не заколи курбан, означава, че е пренебрегнал и изоставил задължение, за което ще му се търси отговорност. Както се разбира от посоченото дотук: ако човек няма да затрудни положението си и прехраната на семейството си, трябва да заколи курбан. Онзи, който има заделени средства настрана, трябва да изживее щастието от курбана и да изпълни задължението си.
По въпроса дали е нужно да се вземе заем, за да се заколи курбан, може да се отговори с хадиса, който повелява: “Попитай сърцето си.” Пратеникът на Аллах повелява: “Когато някой ти даде фетва (религиозно становище), попитай и сърцето си!” По този начин Пратеникът ни е подсказал, че за някои неща бихме могли да попитаме и сърцето си, стига то да не е закоравяло от грехове. Ако е така, нека попитаме сърцето си. Тогава и душата ни ще се успокои. Това, че според Ханефи курбанът е задължение, а според останалите мезхеби, без значение дали си богат или беден, е сюннет, не означава, че се пренебрегва курбанът. Защото и сюннети муеккед (силен сюннет) е близък до ваджиб (задължение).
Несъмнено Пратеникът на Аллах през целия си живот не е пренебрегнал коленето на курбан. Нека споделим още една важна особеност. Според имам Ханефи курбанът е задължение за богатия и всеки от семейството, който има необходимите средства, е задължен да заколи курбан. Затова този, който няма възможност, не може да каже: “Тази година заколете курбана от мое име.” Курбанът е задължение на заможния. Този, който няма средства, не може да бъде длъжник и да иска от друг да заколи курбан вместо него. Плаща онзи, който има възможност.
Според останалите мезхеби курбанът е сюннет и обхваща членовете на цялото семейство. Не трябва и да се забравя, че няма ограничение за курбаните, които ще дарите за бедните и нуждаещите се. Защото онзи, който удовлетворява нуждите на нуждаещия се в земния живот, в задгробния Всевишният Аллах удовлетворява неговите нужди. А кой би се лишил от подобно благодеяние?

Духовните и материални ползи от поклонението хадж

Поклонението хадж има много поуки, както и духовни и материални ползи. Някои от тях са следните:
Вярващите се събират на едно място, с еднаква цел и обща вяра. Никъде другаде по света не се събират толкова много хора на едно място и обстановката наподобява Съдния ден, всички с вълнение отправят молитви към Всевишния, търсят опрощение от Създателя, желаят да възвисят вярата си и да си отидат от този свят с искрена вяра.
Със спечелените духовни наслади те се отказват от лошите навици и грехове. Сдобиват се с усърдие, с което по-здраво и стриктно да изпълняват повелите на Всевишния.
С боси крака, всички облечени в бяло – напомня за Съдния ден. По този начин сърцата се смекчават, погледът се променя, чувствата се извисяват и се изживява един духовен празник.
Само с една заповед от 14 века милиони хора посещават свещените места, усещат с цялата си същност могъществото на Всевишния, смятат и виждат, че милиони хора мислят като тях, приели са исляма за своя религия и по този начин вярата им се усилва.
Посещаването на свещените места, откъдето е започнала да се разпространява религията, местата, където са се жертвали толкова души в името на свещената вяра, посещението на гробовете на героите на исляма, дава усещането за пълноценна вяра и изпълва хаджиите с увереност за служба в името на исляма.
Трудностите и лишенията по време на пътуването карат човек да осъзнае по-добре благата, които притежава, и се научава да благодари за отредените му блага. Отдалечаването от богатството, семейството и близките, невъзможността за почивка спомагат да се разбере по-добре положението на бедните и това прави хаджиите по-милостиви и благородни.
Наградата за хадж е равностойна на наградата за вярващия, надвил страстите си. Защото в хаджа има както изморително пътуване, както борба с желанията на душата (нефиса), така и търпимост към умората и трудностите.
Хаджът е като определен конгрес на вярващите един път в годината. По време на хадж мюсюлманските държави са единодушни относно външните и вътрешните си различия и действат заедно.
Хаджиите имат възможност да се запознаят помежду си, да обменят опит в сферата на културата, науката, изкуството. По времето на хадж ислямските държави спомагат за просперитета и нуждите на затруднените държави.

курбан1

курбан