Как се прави хадж.

Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

 

• После, когато хаджията дойде на границата „микат”, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.С.).

• След като свърши  с молитвата, хаджията възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва:

„Леббейкеллахумме умра.”
А ако е муфрид, казва:
„Леббейкеллахумме хаджа.”

Мъжът го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.) е да казва постоянно тельбийе.

• Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кяаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва:

„Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.С.).”
След това прави седем кръга около Кяаба, а когато замине покрай йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.
От суннетите на тауафа е рамль – бързане с приближени крачки – за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум ( при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.), когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.”
(предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршаф под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.):

“Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах  и неговите сподвижници и бързаха в крачките си в трите кръга.”
Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа.
По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва:

“Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!”                                     
(сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.), а напротив е бид`ат.
Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа.
Първият – Ифада – е основа (рукн), а вторият – Кудум – е суннет, а третият – Уедаа – е ваджип.

• Когато свърши с тауафа, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи:

 „Куль я ейю-хель кяфирун...”,
а във втория рекят учи:
„Куль ху-уеллаху ехад...”.

От Суннета на Пратеника на Аллах е да не се удължава в тях.

• След това прави Сай между Сафа и Меруа - седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Меруа.

От Суннета е, когато хаджията приближава към Сафа да изучи:

“Наистина Сафа и Меруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение в месеца за хадж, или е на умра, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.”
(сура ал-Бакара-185)

След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и се моли, изрича текбир , благодарност и т.н., и казва:
“Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.”

 След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти.
После се спуска и тръгва към Меруа, и е суннет за мъжа, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Меруа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва дуите, с които се молеше на Сафа.
По време на сай може да учи следната дуа:
“ Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам”
Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

• Когато завърши от сай подстригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрязва малка част, колкото началото на пръста. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери големия джемерат Акабе.

 

• Когато дойде осмия ден от месец Зуль-хидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж преди обяд от дома си. Също така и онзи хаджия, който е от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да отиде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.С.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници.

   Джабир Ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...”                                       
(предаден от Бухари)

Казал е също:

“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни нареди, когато искаме да възнамерим да влезем в ихрам , да го сторим когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.”                                  
(предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва:
„Леббейкел-лаахумме хаджа.”

• Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкращава на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренася Муслим  в хадиса на Джабир.

 

• Когато слънцето изгрее в деня Арафа ( деветия ден от месец Зуль-хидже) хаджията тръгва за местността Арафа. Желателно е  до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.С.) го е правел. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва:

“ Бях с Пророка (С.А.С.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и въжетата й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.”                                               
(предаден от Несаи)

Също е казал:

“ Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.”               
(предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и Пророците преди мен е:
„Няма друг бог, освен Аллах - Единствения, Който няма съдружник, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.”
(предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва:
„Тези, каквото пожелаят.”
(предаден от Муслим)

Престоят на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

• Когато слънцето залезе, хаджията тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Ей, хора, спокойствие, спокойствие!”     
(предаден от Муслим)

   Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.С.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва. Тогава ги отслужва където и да е.
На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.С.) не го е правел.
Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва:

“ Пророкът (С.А.С.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и  два икамета, без да прави тесбих между тях, след това легна, докато изгря зората.”
(предаден от Муслим)

Разрешено е на онези, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората.
А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на нощта, за да почиват, е противно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.С.).
Когато хаджията отслужи сутрешната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.”
(предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

• След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слънцето - в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-големия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут.

   Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Мес`уд ( Р.А.), който казва:

„Когато дойдох до големия джемерат, застанах така,че Кяаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и казах:
„Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара.”                                
(предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе.
От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или подстригва главата си, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Пророка (С.А.С.) е искал три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата си. А за който се подстригва, искаше само един път, както е в Бухари и Муслим.
След това хаджията отива към Кяаба за да извърши тауаф Ифада. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва:

“Пророкът (С.А.С.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче – средни камъчета – и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.С.) се качи на камилата си и отиде към Кяаба и там отслужи обедната молитва.”                 
(предаден от Муслим)

    Тези ибадети може да се извършат неподредени.
В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.)  застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ:
“Прави и няма нищо.”
Когато хаджията свърши с тауафа около Кяаба – ако е муте-меттиа – трябва да извърши сай след тауафа, защото първият сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир:
„Пророкът (С.А.С.) и неговите сподвижници не правеха  сай между Сафа и Меруа, освен един сай – първия.”

• Трите дни на тешрик ( 11, 12 и 13 ден от месец Зуль-хидже) са дни за замерване, за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.”                       
(сура ал-Бакара-203)

  Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли.
Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.) който казва:

„Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме.”                                                            
(предаден от Бухари) 

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е  залязването на слънцето в 13 ден от месец Зуль-хидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

• В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане  да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

 

• Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който е казал:

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“Никой да не напуска, докато не бъде Кяаба последното нещо, което е видял.”
Казал е също:
“ Освен жената в хайз, той отпада от нея.”
(предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

• Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер ( Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.С.), като казва:

„Винаги щом Пратеника на Аллах (С.А.С.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше:
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех,  уе  хеземель  ахзаабе  уахдех”

Поклонението хадж

1 - Същността на хадж.

  Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2 – Отреждането на хадж.

   Цялата ислямска общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение ( фарз ) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджът е от петте основи, на които се изгражда ислямската религия.
Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.”                                     
(сура Али Имран-97)

   Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Ислямът се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”
( предаден от Бухари и Муслим)
А в прощалния хадж е казал:
“О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.”                      (предаден от Муслим)

3 - Предимството на хадж и мъдростта от неговото отреждане.

   За предимството на хадж има много доказателства. Всевишният Аллах казва:
“И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...”                                               (сура ал-Хадж - 27-28)

  Поклонението хадж съдържа големи ползи за всички мюсюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, престоя на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова  хаджът е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.
Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: „Чух Пратеника на Аллах (С.А.С.) да казва:
“Който извърши хадж заради Аллах, без съвокупление, нито безпътство, то той се връща както го е родила майка му.”                                                   (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеникът на Аллах ( С.А.С.) е казал:
“ Умра до умра - премахва греховете между тях, а за приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Бухари и Муслим )

Сахабите попитали Пратеника на Аллах (С.А.С.):
„Кое дело е най-благодатно?”
Рече:  “ Вярата в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“ Борбата по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “ Приетият хадж.”          
(предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах Ибн Мес`уд ( Р.А.) казва: „Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Тирмизи )                          
От ползите на хаджа е събирането на мюсюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място при Аллах, където се опознават и взаимно си помагат в името на доброто. Всички са равни в  словата си, споменаването на Аллах (зикир) и делата си. Това е прекрасен урок за тях и пример за обединение и събиране - в една вяра и убеждение, в ибадета, целите и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се осъществява запознанство  и сближаване, разузнаване на състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, като казва:
“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.”                                              
(сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж.

• Няма разногласие между учените, че хаджът е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетие, свобода и възможност за извършване.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мехрам) при пътуването й за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (мехрам – мъж с който не може да сключи шериатски брак).”

(предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

• Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
• Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, то техният хадж е правилен, но не е приет от тях.
• Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без  превозно средство, хаджът му е правилен.

 

• Извършване на хадж за друг.

   Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не?
Правилният отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него - с неговите пари - все едно дали е направил завещание или не. Хаджът е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който казва:
„Една жена се зарекла да извърши хадж, но умряла. Нейният брат дойде при Пророка (С.А.С.) и го попита за това, а той му рече:
“ Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?”
Рече: „Да.”
Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”

(предаден от Несаи)

• Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

  Правилният отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:
“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) чул един човек да казва: „Отзовавам се за Шубрума”.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) го попита: „Кой е Шубрума?”
Рече: „Мой брат, или мой близък.”
Рече му: „Извършил ли си хадж за себе си?”
А той отговори: „Не.”
Тогава Пратеникът му рече: „Извърши хадж за себе си, а после извърши за Шубрума.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

   Също така е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас ( Р.А.), в който се казва:
„Една жена от Хас`ам попита:
„О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, но той не може да пътува. Да извърша ли хадж за него?”
Рече: „Да.”
Това беше в прощалния хадж.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Хаджът е задължение за вярващия веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома-за онзи, който може да отиде.”                    
(сура Али Имран-97)
“ И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!                                             

(сура ал-Бакара-196)

   Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.С.) следния хадис:
“ Избързвайте с хадж (тоест, че е фарз), защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” 

(предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж.

  Основите на хадж са четири:

•  Ихрам
•  Стоенето на Арафа
•  Тауаф Ифада
•  Сай между Сафа и Меруа

Без тези основи хаджът не е приет

Първата основа:
Ихрам.

 Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.

Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място.
Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

“ Поклонението хадж е в знайни месеци.”  

(сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зуль-киаде и Зуль-хидже.
А определените граници за място са границите, които не е позволено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

• Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
• Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на  Египет, Шам, Мароко и държавите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
• Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
• Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
• Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.

   Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам.
Ибн Аббас ( Р.А.) е казал:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и за онзи,който замине през тях, дори да не е от техните жители - за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.”

(предаден от Бухари и Муслим)

     А в хадиса на Джабир ( Р.А.) Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”
А който не минава пътят му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Онзи, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип - ихрама от границата - и за това е задължен да даде фидйе. Същото е и с онзи, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе. А фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

Как се влиза в ихрам?

   Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршаф) – бели и чисти.
Правилното мнение на учените е, че няма специална молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи по време на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.С.) е влизал в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

• Теметтуа

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

• Киран

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

• Ифрад

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж.
При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на Мекка.
Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав?
Повечето казват, че е Теметтуа.

   След като хаджията влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:
“Леббейкеллахумме леббейкь, леббейке ля шериике леке леббейкь,  иннель  хамде  уен  ниамете  леке  уель  мульк,  ля шериике лекь.”
Това тельбийе се изговаря на висок  глас и постоянно.

Забранените неща , след влизане в ихрам.
Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

•  Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах:

“И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!     

(сура ал-Бакара -196)

•  Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.
•  Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.С.),хаджията да не покрива главата си с каквото и да е, както е казал при онзи, който го ухапала камилата му и умрял:

“ И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.”

(предаден от Бухари и Муслим)

А Ибн Омер ( Р.А.) е казал:

„Ихрамът на мъжа е на главата му, а ихрама на жената е на лицето й.

(предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер ( Р.А.)  е казал:

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) бе попитан:
„Какво може да облече хаджията?”
А той отговорил:
„Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли. Тогава нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.”                          
(предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.С.) е наредил в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имало парфюм.

  А за хаджията,който го ухапала камилата е казал:

“ Не го докосвайте с парфюм.” 
( предаден от Бухари ) 

Затова е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

•    Убиването на ловни животни, заради словата на Всевишния Аллах:

“ О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!”                                                     
(сура ал-Маиде -95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах:

“А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).”                     
(сура ал-Маиде -96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Не се жени, нито оженва друг, нито да се сгодява.”
(предаден от Муслим)

• Половият контакт, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!”                                              
(сура ал-Бакара -197)

Ибн Аббас ( Р.А.) е казал: „Това е половия контакт.”
Доказателство за това са словата на Аллах:

“Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.”                  
(сура ал-Бакара-187)

Тоест, половият контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж.

   Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето си, с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.”                                            
(предаден от Бухари)

И Ибн Омер е казал:

„Ихрамът на жената е в лицето й.”
А Айше ( Р.А) е казала:

“Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.С.) в ихрам – и се приближиха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” 
(предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също така е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и другите неща. Но и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Втората основа:
Стоенето на Арафа.

 Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):

“ Хаджът е Арафа.”   
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

Третата основа:
Тауаф Ифада.

   Заради словата на Всевишния Аллах:
“И да правят тауаф около древния Дом!”    
(сура ал-Хадж-29)

Четвъртата основа:
Сай между Сафа и Меруа.

    Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):
“Правете сай, защото Аллах ви е отредил сайя.” 
(предаден от Ахмед и Бейхаки)

6 - Ваджипите на хадж.

А те са седем:

• Влизането в ихрам от границата.
• Престоят на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
• Престоят на Музделифе.
• Престоят на Мина в дните тешрик.
• Замерването на джемератите.
• Бръсненето и постригването на главата.
• Прощалният тауаф.