Как се прави хадж.

Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

 

• После, когато хаджията дойде на границата „микат”, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.С.).

• След като свърши  с молитвата, хаджията възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва:

„Леббейкеллахумме умра.”
А ако е муфрид, казва:
„Леббейкеллахумме хаджа.”

Мъжът го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.) е да казва постоянно тельбийе.

• Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кяаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва:

„Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.С.).”
След това прави седем кръга около Кяаба, а когато замине покрай йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.
От суннетите на тауафа е рамль – бързане с приближени крачки – за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум ( при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.), когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.”
(предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршаф под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.):

“Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах  и неговите сподвижници и бързаха в крачките си в трите кръга.”
Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа.
По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва:

“Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!”                                     
(сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.), а напротив е бид`ат.
Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа.
Първият – Ифада – е основа (рукн), а вторият – Кудум – е суннет, а третият – Уедаа – е ваджип.

• Когато свърши с тауафа, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи:

 „Куль я ейю-хель кяфирун...”,
а във втория рекят учи:
„Куль ху-уеллаху ехад...”.

От Суннета на Пратеника на Аллах е да не се удължава в тях.

• След това прави Сай между Сафа и Меруа - седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Меруа.

От Суннета е, когато хаджията приближава към Сафа да изучи:

“Наистина Сафа и Меруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение в месеца за хадж, или е на умра, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.”
(сура ал-Бакара-185)

След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и се моли, изрича текбир , благодарност и т.н., и казва:
“Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.”

 След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти.
После се спуска и тръгва към Меруа, и е суннет за мъжа, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Меруа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва дуите, с които се молеше на Сафа.
По време на сай може да учи следната дуа:
“ Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам”
Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

• Когато завърши от сай подстригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрязва малка част, колкото началото на пръста. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери големия джемерат Акабе.

 

• Когато дойде осмия ден от месец Зуль-хидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж преди обяд от дома си. Също така и онзи хаджия, който е от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да отиде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.С.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници.

   Джабир Ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...”                                       
(предаден от Бухари)

Казал е също:

“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни нареди, когато искаме да възнамерим да влезем в ихрам , да го сторим когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.”                                  
(предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва:
„Леббейкел-лаахумме хаджа.”

• Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкращава на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренася Муслим  в хадиса на Джабир.

 

• Когато слънцето изгрее в деня Арафа ( деветия ден от месец Зуль-хидже) хаджията тръгва за местността Арафа. Желателно е  до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.С.) го е правел. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва:

“ Бях с Пророка (С.А.С.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и въжетата й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.”                                               
(предаден от Несаи)

Също е казал:

“ Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.”               
(предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и Пророците преди мен е:
„Няма друг бог, освен Аллах - Единствения, Който няма съдружник, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.”
(предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва:
„Тези, каквото пожелаят.”
(предаден от Муслим)

Престоят на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

• Когато слънцето залезе, хаджията тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Ей, хора, спокойствие, спокойствие!”     
(предаден от Муслим)

   Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.С.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва. Тогава ги отслужва където и да е.
На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.С.) не го е правел.
Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва:

“ Пророкът (С.А.С.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и  два икамета, без да прави тесбих между тях, след това легна, докато изгря зората.”
(предаден от Муслим)

Разрешено е на онези, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората.
А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на нощта, за да почиват, е противно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.С.).
Когато хаджията отслужи сутрешната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.”
(предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

• След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слънцето - в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-големия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут.

   Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Мес`уд ( Р.А.), който казва:

„Когато дойдох до големия джемерат, застанах така,че Кяаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и казах:
„Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара.”                                
(предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе.
От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или подстригва главата си, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Пророка (С.А.С.) е искал три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата си. А за който се подстригва, искаше само един път, както е в Бухари и Муслим.
След това хаджията отива към Кяаба за да извърши тауаф Ифада. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва:

“Пророкът (С.А.С.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче – средни камъчета – и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.С.) се качи на камилата си и отиде към Кяаба и там отслужи обедната молитва.”                 
(предаден от Муслим)

    Тези ибадети може да се извършат неподредени.
В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.)  застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ:
“Прави и няма нищо.”
Когато хаджията свърши с тауафа около Кяаба – ако е муте-меттиа – трябва да извърши сай след тауафа, защото първият сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир:
„Пророкът (С.А.С.) и неговите сподвижници не правеха  сай между Сафа и Меруа, освен един сай – първия.”

• Трите дни на тешрик ( 11, 12 и 13 ден от месец Зуль-хидже) са дни за замерване, за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.”                       
(сура ал-Бакара-203)

  Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли.
Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.) който казва:

„Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме.”                                                            
(предаден от Бухари) 

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е  залязването на слънцето в 13 ден от месец Зуль-хидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

• В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане  да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

 

• Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който е казал:

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“Никой да не напуска, докато не бъде Кяаба последното нещо, което е видял.”
Казал е също:
“ Освен жената в хайз, той отпада от нея.”
(предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

• Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер ( Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.С.), като казва:

„Винаги щом Пратеника на Аллах (С.А.С.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше:
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех,  уе  хеземель  ахзаабе  уахдех”