Социалното измерение на хаджа

Социалното измерение на хаджа е нещо много важно за всеки мюсюлманин с оглед обновлението на вярата, сливайки се с нейните корени. Погледнато от гледна точка на мюсюлманството, може да се каже, че по време на поклонението в светите места, всеки мюсюлманин се запознава отблизо с реалните условия, в който нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) 

и съратниците му сахаби са водили борба в името на тържеството на идеята за единобожието и истината; преживените горчиви и щастливи мигове през онези години като всичко това преминава като на филмова лента пред погледа му.

Божественото измерение на хаджа пък се състои в напомнянето му на Деня махшер - Съдния ден, тъй като там се събират хора, които принадлежат към различни раси, езици, страни, континенти, с различни култури, социално положение и икономически възможности. 

Всички те се обличат еднакво, в един цвят. Втурналите се от едно място на друго тълпи напомнят онзи миг, в който съживени отново, хората ще застанат пред Твореца. 

Хаджът подготвя вярващия човек именно за този момент на съживяване в отвъдното и сбора в Съдния ден като му внушава това съзнание.

 И наистина всеки мюсюлманин по време на поклонението хадж изживява непосредствено радостта и щастието от принадлежността си към исляма.

 Той осъзнава, че всички мюсюлмани по света са братя и че са единни и всеки от тях като че ли е пристигнал в Мекка да представлява своя регион.

В определените за целта места те събличат своите всекидневни облекла, които показват техните различия и обличат ихрама, който обединява всичките в едно.

Оттук нататък вече отпада "аз"-ът и остава единствено "ние". 

И вярващите, втурнали се от хоризонт към хоризонт, се сливат в едно като изживяват приживе сцени от задгробния живот.

Докато носят ихрама, на тях им се забраняват всякакви действия, нарушаващи обществения мир и единство и всичко друго, което напомня за преходните страсти, желания и деяния, останали в миналото.

Пребиваването на Арафат напомня за раждането на човека и как той ще се яви пред Аллах Теаля на Съдния ден. 

Тъй като поклонението хадж пресъздава извисяването на душите към Аллах, то Кябе не е някаква цел, а може би по-скоро е начален етап от прехода към тази духовна атмосфера и безкрая. Обиколките "таваф", извършвани около Кябе пък символизират строежа и създаването на Вселената и нашето преклонение пред Аллаховата предопределеност.

Сай'ът, сиреч тичането между Сафа и Мерве претворява оживлението и търсенето на първопричината. 

Погледнато отвън, всяко действие, всеки ибадет, който се извършва по време на хаджа, изглежда като символично претворяване, но крие дълбок замисъл, възпитателен момент и представлява принос в изграждането на съзнание у мюсюлманина.

 Този, който съумее да осъзнае и схване това значение на хаджа и успее да се проникне в мъдростите на тези действия, се пречиства от старите си грехове и грешки и се връща към живота с нова страст и съзнание.

 Така хаджът с неговите дълбоко въздействащи обреди става преломен момент в техния живот.

Поклонението хадж като че ли съчетава в себе си всички други ибадети взети заедно.

 По време на хаджа се изпълняват обреди, които носят следи от намаза, спазването на оруч и даването на зекят. 

Вярващият, който пребивава по светите места се смята, че лично е видял и посетил Дома на Аллах и че той е започнал по-отблизо да схваща съзнанието за непосредствена среща с Всевишния по време на поклоните намаз.

Обличането на ихрама напомня началния текбир при намаза.

 И в двата случая се обръща гръб на реалния свят. А факта, че докато е облечен с ихрам, мюсюлманинът се лишава от светските наслади, наподобява спазването на оруча.

Може да се каже, че в определен смисъл хаджът представлява осъществяване в универсални размери на общественото единение, сливане и пречистване.

Хаджът притежава и социална страна. 

На първо място той е изява на волята и силата на вярващите. 

По време на поклонението пристигналите от четирите краища на света мюсюлмани усещат близостта на своите събратя, които застават вредом до него. 

С подходящи средства те демонстрират подкрепата си един към друг. 

Хаджът е повод да съживява и да заяква чувството на солидарност и сплотеност между тях. 

Тъй като става причина за различни срещи и запознанства, хаджът представлява и нещо като изложение на произведената информация от вярващите.

След като съблекат ежедневните си облекла и облекат белите и чисти ихрами, мюсюлманите се приучват да останат далеч от всякакви украшения и показност, да се самоизтъкват със своите богатства и разкош и изживяват в реални условия равенството между хората като се замислят за смъртта и отвъдния мир. 

Те изоставят лошите си навици и показват желание за започване на един нов и пречистен живот. Забраните, с които са обградени облечените в ихрами хора им внушават да не вредят дори на насекомите, да се отнасят с любов и милост към всички живи същества, търпеливо да понасят трудностите, с една дума се приучват на редовен и дисциплиниран живот. 

Така мюсюлманите, които изпълняват задължението си хадж, спечелват не само задоволението на Аллах Теаля, но така също придобиват навика да бъдат в полза на заобикалящите, а ако не, то в краен случай да не им навредят. 

Затова за онези, които с подобно разбиране изпълняват своето поклонение нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)

 повелява следното:

 "Онези от вас, които изпълнят поклонението хадж в името на Аллах и се стремят да се отвърнат от лоши приказки и постъпки и не се противопоставят на Аллах, ще се върнете пречистени така както сте се родили от майките си.”

Хаджът е ибадет, на който социалната му същност натежава повече, защото става повод за социална взаимопомощ и солидарност между мюсюлманите. Като се има пред вид тази насоченост на всеки ибадет в исляма, ще стане още по-ясно социалната насоченост на хаджа, който представлява своеобразен международен поклон.

 Неизмеримо голямо би било значението на взаимопомощта и солидарността, които биха се осъществили между мюсюлманските страни. Например, в една международна конференция може лесно да се установи коя мюсюлманска страна от кои неща се нуждае.

 По такъв начин онези страни, които имат възможности биха протегнали братска ръка за подпомагане на съответната страна, за да задоволи тя нуждите си. 

Щом като вярващите, които се събират в Мекка не могат да свикат подобна конференция, това показва, че поклонението хадж не постига своите цели.

Всеобхватната любов и братство между последователите на Хз. Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем) 

може да се осъществи единствено на базата на такова съвещателно взаимодействие. 

Хаджът създава голяма възможност за реализацията на такава дейност. 

Айети като: "Мюсюлманите са братя помежду си” (Худжурат, 10) и "Разделихме ви на нации и племена, за да се опознавате" 

(Худжурат, 13) 

изразяват жизнени правила, които имат непреходно значение за взаимопомощта и солидарността. Първият айет представлява своеобразна крепост и всеки мюсюлманин, който почувства слабост, може да потърси закрила в нея.

 Вторият ает пък допълва първия и изразява становището, че макар мюсюлманите да говорят на различни езици, и принадлежат към различни раси и народности, те са братя помежду си, поради което външните отличия не трябва да ги подтикват към вътрешни борби и дрязги, а към солидарност и взаимопомощ.

Тази социална функция на поклонението хадж може да послужи за повод при осъществяването на мюсюлманското единение и братство. 

В наше време мюсюлманските страни повече от всякога се нуждаят от единство и взаимопомощ във вярата и в целите си, в думите и делата си. 

А регионалните и биологичните различия некога не са били пречка за единството и единодействието на мюсюлманите.

МЕСТАТА, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ПОСЕЩАВАТ В МЕККА...

Първото на света място за служене Кябе и Месджид-и харам; родната къща на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем); 

мястото, където джиновете са слушали Корана - Месджида на джиновете; мястото, където се намира гробът на Хз. Хатидже - гробищата Дженнет-ул муалля; пещерата Хира, където за пръв път започна низпосланието на Свещения Коран;

 Местността Мина, където Хз. Ибрахим тръгва да поднесе в жертва сина си Хз. Исмаил; Музделифе, където се намира Мешарил-харам; Арафат, където се изпълнява хаджът и се приемат молитвите и пещерата Севр, където нашият Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) се укрива заедно с Хз. Ебу Бекир преди да потеглят от Мекка за Медина.

...В МЕДИНА

Месджид-и, Небеви (Месджидът на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем)), свещеният месджид, сред който се намира райската градина - Равза-и мутаххара, мястото, където се намира гробът на нашия пророк Хз. Мухаммед 

(салляллаху алейхи уе селлем);

 гробищата, където се намират гробовете на десетте хиляди приближени - Дженнет-ул Бааки.

Месджида в Куба: седемте месджида или мястото, където протича битката Хендек;

 Месджид-и къблетейн, откъдето Месджид-и Акса престава да бъде къбле и то се прехвърля към Кябе-и Муаззама.

Гробището при Ухуд, където са погребани пожертвалият се в името на разпространението на исляма Хз. Хамза (радиаллаху анху)

 и седемдесетте сподвижници (радиаллаху анхум).