Поклонението хадж – ибадет или екскурзия

Умрете, преди да сте умрели!

Едно от петте условия в исляма е извършването на поклонението хадж в Свещените земи на Мекка, където се намира "Домът на Аллах" (Бейтуллах) – Кябе, построен от едни от най-великите пророци в исляма, Ибрахим и Исмаил (алейхис селям). Изпълнението на хадж е задължително поне веднъж в живота за всеки мюсюлманин, мъж или жена, който има възможност – психическа, финансова и физическа. Зрелият мюсюлманин, който е в добро здраве и има материална възможност, трябва поне веднъж в живота си да извърши поклонението хадж. Тук финансовата сигурност означава той да притежава достатъчно средства за покриване на разходите за себе си и за зависещите от него, а също и да изплати дълговете си, ако има такива.
Поклонението хадж съчетава в себе си духовното и физическото служене на Всевишния Аллах. Това е ибадет, който се извършва с тялото, духа и богатството. Хаджът е уникална форма на подчинение, нямащо равно на себе си, което изтъква универсалността на исляма и на мюсюлманското братство и равенство. Той е един велик ибадет, който олицетворява мъдростта: "Умрете, преди да сте умрели!"
Хаджът съществува и преди исляма. Само че езичниците го променят от ибадет в събор, на който силните и богатите демонстрират неморални и нецензурни сцени. Кръвта на пренесените в жертва животни размазват по вратата на Кябе, а месото го изгарят. С идването си ислямът премахва и напълно забранява тези непристойни постъпки и суеверия, защото основната цел на всеки ибадет в исляма е споменаването на Всевишния Аллах, искането на прошка от Него и възвисяване на Неговото слово.
Ибадетът хадж притежава много мъдрости, свързани с този и отвъдния свят. Хадж означава създаване на братска атмосфера, в която да се почувства предаността и искреността на Ибрахим и Исмаил (алейхис селям), като с камъни се замерват вътрешните ни плътски наклонности, както и външния ни враг – шейтана. По време на хадж можем да се избавим от чувствата за превъзходство и надменност, да влезем в сянката на кефен (платно, с което се увива мъртвецът) и да потърсим покровителство при Всевишния Аллах. Това е мястото, където можем да почувстваме гледката на страшния, Съдния ден (Къямет), когато всички хора ще се съберат на едно място.
Местата, където се извършва ибадетът хадж, са свещени. Те са наситени с Божии признаци. Там човек постоянно си спомня за благодатта и милостта на Всевишния Аллах. Затова тези места са споменати в Свещения Коран като "шеаируллах" (знаците на Аллах) или като "хурметуллах" (запазените от Аллах).
Тези велики земи са захранвани с духовността на сърцата на вярващите още от времето на Адем(алейхис селям) и са напоени със сълзите на духовно извисените. Онези, които извършват хадж с чисти сърца, търсят следите на пророците по тези места и черпят духовност от спомена за тях. Защото тези земи, които са извор на духовна енергия, са изпълнени с неповторими спомени за много от пророците.
Онези, които стъпват по "знаците на Аллах" с намерение за хадж и ибадет, се възползват от дуата на Ибрахим (алейхис селям), в която той казва:
„Господарю наш! Опрости греховете ни! Ти си Най-Милостивият и Най-Милосърдният! Упъти в моята религия и в моя път и моите деца!"
Накратко, посещението на тези места, тялом и духом, не е с цел да се види пустинята. Целта от насочването към тях е да се посети мястото на Ибрахим (алейхис селям), както и родината на Исмаил (алейхис селям) и потомството му; да се види мястото, където е роден и израснал Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), както и местата, от които е започнало разпространението на исляма, да се почувства въздухът, който е дишал Първенецът на световете.
Поклонението хадж помага на всеки човек да върши повече праведни дела в живота си. Необходимо е човек да даде обет пред Великия Аллах, че и след хаджа ще продължи да върши добри дела, съобразно с ибадета, който е започнал по време на хадж.
Пример за това е дуата на Хз. Ибрахим (алейхис селям), която Аллах повелява в Свещения Коран:
"Я, Рабби! Направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство – общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния."(ел-Бакара, 2: 128)
Хората, чиито сърца са изпълнени с радост, защото са се насочили към изпълнение на хадж, от една страна, се срещат с духовността на тази дуа, а от друга, си представят живота на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и в Месджид-иХарам (Свещената джамия), и по улиците на Мекка. Така те мислено се връщат в епохата, когато той е живял; стъпват там, където е стъпвал той; и изживяват мигове на вълнение и любов към личността му.
Например, когато са на местността "Сафа", те си представят как Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е говорел на езичниците от Мекка.
Особено важно е получаването на дял от духовната връзка между Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и Хз. Ебу Бекир (радиаллаху анху), когато двамата били в пещерата Севр. Така можем да се потопим в Божествената светлина, в която са били те, да насочим сърцата си към разбиране на това, което са говорели в продължение на три дни в тази пещера. Именно с тази беседа започва златната съвкупност от обич, любов и всеотдайност, които спомагат за вкусването на сладостта на истинската вяра (иман). Когато чувстваме сладостта на вярата, ставаме последователи на сподвижниците (сахабетата) (радиаллаху анху), които са като звездите. След като си представим състоянието им в Озарената Медина (Медине-иМуневвере), отново се завръщаме в Мекка, представяйки си как този честит град е превзет от Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Представяме си как сахабетата са влезли в Мекка, как са запалили храстите около града, за да изглежда, че броят на мюсюлманите е голям, как всявали страх в сърцата на езичниците. Всичко това можем да си го представим и да го видим като сън. Можем да си представим гласа на Билял Хабеши, който в този ден се изкачил на Кябе и направил езан. Можем да си представим и Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), когато влиза в Кябе и събаря идолите, като изрича знамението:
„... Дойде истината и погина лъжата..."(ел-Исра, 17: 81)
След всичко това можем да оприличим нашите сърца с Кябе, тъй като в тях също са се вселили много слабости и склонности, наподобяващи идоли. Ето защо трябва да осъзнаем това и да пречистим сърцата си. Това може да се осъществи, ако добием духовна сила от поклонението хадж и насочим сърцата си към Всевишния Аллах.

"Знаците на Аллах" (шеаируллах):

Арафат. Място на опрощение и покровителство. Арафат ни напомня за съживяването в Съдния ден, за излизането ни от гробовете и събирането ни на махшер (място, където ще бъдат събрани хората за разглеждане на делата им). Всички хора се явяват пред Аллах безсилни, очакващи помощ и с надежда за опрощение, сърцата и очите им се насълзяват, разкайват се и се обръщат с искреност към Всемилостивия Аллах. Хората желаят да отворят нова страница в живота си и обещават пред Аллах, че ще прекарат останалата част от живота си като праведни мюсюлмани.
Така Арафат представлява пейзаж, който прилича на махшер. Някои от чувствата на Къямет се изживяват там. Хората са с открити глави, боси, едно парче плат покрива тялото им от кръста нагоре, друго парче покрива тялото им от кръста надолу, времето е непоносимо горещо... Приема се, че никой няма сила да гледа към другите..., както ще бъде в деня на равносметката.
От друга страна, Арафат ни навежда към стари спомени. Както е известно, когато Адем (алейхис селям) и Хава – майката на човечеството, докоснали забранения плод в Рая, те били изгонени от там и изпратени на този свят на различни места. А това ги е накарало да копнеят един за друг.
Адем (алейхис селям) оценил достойнството на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и поискал прошка от Аллах, поради уважението си към последния пратеник. Така искреността на Адем (алейхис селям) била приета. А Великият Аллах заповядал на един ангел (мелек) да го насочи по пътя към Мекка. От друга страна, поради благодатта на тази дуа Хз. Хава, която живяла в Джидде, била насочена от друг мелек срещу посоката на пътуване на Адем (алейхис селям) и така двамата се срещнали в долината Арафат във времето на следобедния намаз в деня на арафа (деня преди Курбан Байрам), където отново се покаяли.
Всевишният Аллах, Който е безкрайно щедър и милосърден, освен че приел дуата им, обещал, че ще приеме дуата и покаянието (тевбето) на всеки от тяхното поколение, който в този ден дойде на това място и поиска опрощение. И така ще продължи до Къямет. Оттук идва мъдростта, хаджиите да отиват на Арафат в деня преди Курбан Байрам.
След тази среща Адем (алейхис селям) и Хз. Хава със заповедта на Аллах се заселили на мястото, където днес се намира град Мекка.
Затова едно от имената на този град е Уммул-Кура, което означава майката на всички населени места.
Оттогава Мекка, премахвайки различията по националност, цвят на кожата, външен вид и други, се е превърнал в център на еднонационалност на всички вярващи хора, и то под егидата на ислямското братство. Там всички са заедно и в една редица – владетел, странник, богат, беден, учен, неук, цар, поданик и т.н. Този честит град е кът на пророците, в неговата прегръдка човек се чувства в безопасност, щастие и сигурност, както и сърцето се изпълва с благодат и изобилие. В нашето съвремие, въпреки съпътстващите проблеми на ислямския свят, братството и единението, което се осъществяват по време на хадж и умре на тези места, остават само мечта за немюсюлманските народи. Тези народи основават различни международни организации за взаимопомощ и сътрудничество, но въпреки това достигането до благодатта на Мекка за тях е само желание, а не добит успех. Защото презадоволен материален бит води до духовен упадък и атмосфера на външни и вътрешни неразбирателства, вражди, ненавист, несправедливост, неравенство и други.
Музделифе. Това е изпълненото с духовност и милост място, споменато в Свещения Коран като "Ел-Меш'ару-л-Харам". От него лъхат величието на Аллах, силата и великолепието Му, то оставя зад себе си този и отвъдния свят...
Когато изминават обещаните дни, Ибрахим (алейхис селям) принася в жертва материалния курбан като изява на духовния. Това е полъх от мъдростта и милостта на този пророк в сърцата на хаджиите.
Разказва се, че Ибрахим (алейхис селям) е казал: "Ако Аллах ме дари със син, ще го заколя за курбан!"
Заради тези свои думи той е подложен на изпитание.
По повеля на Премъдрия Аллах Ибрахим (алейхис селям) заповядал на жена си Хаджер да изкъпе и премени сина им Исмаил. Казал, че ще го води при негов приятел. А на Исмаил казал да вземе със себе си един нож и връв: "Синко, ще те заколя за курбан!"
Така двамата тръгнали към Арафат, където хаджиите стоят в деня арафе. Тогава шейтанът се преобразил в човешки образ, отишъл при Хаджер, за да я накара да разубеди мъжа си Ибрахим да не върши намисленото. Тя го подгонила с камъни и го прокудила. Той отишъл при сина й Исмаил и му обяснил, че баща му иска да го заколи за курбан. Детето също го прогонило с камъни. Накрая шейтанът опитал да подмами и Ибрахим (алейхис селям), той пък го замерил със седем камъка на три различни места.
Така започва замерването на шейтана с камъни, а по-късно то се превръща в принцип на хадж, който ще се спазва до Къямет. С тази своя постъпка – изразяваща привързаността към Аллах, Ибрахим и неговото семейство са пример за народите.
Когато Ибрахим и Исмаил (алейхис селям) вървели от Мина към Арафат, ангелите на небето се развълнували и казали помежду си:
"Пречист е Аллах! Един пророк води друг да го заколи за курбан."
Хз. Ибрахим и Хз. Исмаил (алейхис селям) замервали шейтана с камъни от Мина и го победили, поради което Мина става място на победата и отдадеността на пророците.
Хвърлянето на камъни в Мина представлява най-вече замерване на шейтана, който се намира в самите нас. В същото време този акт е подражание на Ибрахим, Исмаил и Хаджер. Замерването с камъни всъщност изразява проклинане на шейтана, защото в древността проклинането се изразява чрез замерване с камъни. Затова шейтанът се нарича Раджим, което означава ударен с камък, но в преносен смисъл означава прокълнат.
Хълмовете Сафа и Мерве. Това са два хълма, между които е ходила Хз. Хаджер, за да търси вода, когато синът й Исмаил (алейхис селям) е бил на мястото, където днес се намира изворът земзем и където той загубил съзнание от жажда. Това отиване и връщане от едното място до другото е една от основите на хадж, която се нарича са'й, като смисълът й е да ни накара да осъзнаем своята човешка немощ и да потърсим помощ от Великия Аллах.
По повод важността на тези два хълма Аллах повелява:
„Ас-Сафа и Ал-Мерва са от знаците на Аллах...".(ел-Бакара, 2: 158)
Кябе ("Домът на Аллах"). В Свещения Коран Аллах повелява:
„...И свеждай чело да земята в суджуд, и (към Аллах) се приближавай!" (ел-Аляк 96:19)
Този айет тълкува изпълнението на намаза, по време на който мюсюлманите се насочват към Кябе. В същото време това е точката, към която мюсюлманите се обръщат едновременно. Това е мястото, където бие пулсът на ислямския свят. Сърцето в човека е Божествена изява, към което Аллах гледа, а Божествената изява на земята е Кябе. Т.е. за земното кълбо Кябе е това, което е сърцето за човека.
В Кябе се намира точното място на Ибрахим – приятеля на Аллах (халилюллах), където той е изпълнил обещанието си пред Всевишния. Аллах е задължил сърцата на мюсюлманите, които правят хадж или умра, да следват пътя на Ибрахим и да извършват два рекята намаз зад това място (Макаму Ибрахим).
Черния камък (Хаджерул-есвед).Хаджерул-есвед е мястото, където започва и където свършва таваф (обиколката на Кябе). До ден днешен почти всички камъни на Кябе са сменени, само Хаджерул-есвед е запазен в оригинал и е достигнал до наши дни.
Колко честити хора са го целували и какви праведни ръце са го докосвали. Така, въпреки че това е просто камък, той е обичан по много специфичен начин, тъй като съхранява обичта на вярващите, още от древни времена. Този камък няма никакви Божествени или свръхестествени сили. Това е изразено от Хз. Омер, когато е целувал този камък:
"О, ти, черен камък! Аз знам, че си само един камък. От теб не може да има нито полза, нито вреда. Аз те целувам, защото с очите си видях Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да те целува." (Муслим, Тирмизи)
Хора от различни страни, с различни обичаи и традиции, различни култури и пр., се събират около Кябе, като показват уникално единство и задружност. Хората застават заедно в редиците по време на намаз, който е израз на ислямския дух. И държавният глава е в същата редица. Ако дойде по-рано, застава отпред, а ако дойде по-късно, застава по-назад. Всеки застава там, където намери свободно място. Униформата и пагоните нямат никакво предимство в молитвата.
Всичко това трябва да бъде добре обмислено. По отношение изпълнението на хадж да не се допуска никакво разпускане или небрежност. В противен случай предупреждението на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е много изразително:
„Онзи, който има възможност да посрещне разноските по хадж– ядене, пиене и пътуване – и не отиде на хадж, няма пречка да умре като християнин или евреин."(Тирмизи. Хадж, 3)
Поклонението хадж е и ще остане най-добрият символ на уповаване и всеотдайност пред Аллах. Защото Ибрахим (алейхис селям) винаги е бил преводач на сърцето си и е казвал:
„...Отдадох се на Господа на световете."(ел-Бакара, 2: 131)
Ето как ибадетът хадж ни показва, че отпадането на греховете може да стане само с благодатта на ибадет, който се извършва с пълна отдаденост, уповаване в Аллах и искреност.
Прощалният хадж и прощалната проповед (хутбе) на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) са най-добрият пример за хадж до деня на Възкресението.
Преди човек да тръгне за хадж, той трябва да се подготви морално и материално.
„...И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта!"(ел-Бакара, 2: 197)
Поклонението хадж насочва човека към духовен живот и милосърдие, защото, когато хаджиите са в ихрам, нямат право да откъснат дори една тревичка, да отскубнат дори косъм, нито пък да ловуват каквото и да е животно; не е позволено да се злослови или да се говори нецензурно. Съществува само обич към всички творения заради Твореца. Особено важно е да не бъде обиден никой. Дори Хазрети Омер (радиаллаху анху) се отказвал да целува Черния камък, защото се страхувал да не нагруби някого.
Медине-иМуневвере (Озарената Медина).Медина е мястото на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), място, което изпълва сърцата с обич и щастие, защото само Пратеника Всевишният Аллах нарича хабиби (любимецът ми) и тази обич е заповядана и на общността му (уммета).
Ето защо след като свърши ибадетът хадж, човек трябва да се насочи към Медина. Трябва да се докосне до земята, която пази следите на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), и да получи дял от изпълнената с благодат атмосфера. В един хадис Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) повелява:
"Който ме посети след смъртта ми, все едно ме е посетил, докато съм бил жив."(Даракутни. Сунен, И, 278)
Нека Всевишният Аллах да отреди възползването ни от духовността на Харамейн и да ни отреди да посетим Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) с изгарящи от обич сърца!
Нашият Господар да ни отреди живот, изпълнен с всеотдайност и упование в Него. Нашата подкрепа и убежище да бъде само при Него. Нека да успеем да извършим хадж с чувствени сърца!

хадис последната хутба на Пророка за Жертвоприношението

От Абу Бакр (р.а), се предава за прощалната проповед “Хутба ал-Вада”:

 “ В деня на Жертвоприношението, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се обърна към нас с хутба, а после попита:

 “А знаете ли що за ден е това?”

Ние отговорихме:

 “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, а той(с.а.с.) ,мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.

 Но, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза:

 “А нима това не е деня на Жертвоприношението?”

Ние казахме:

 “Да”.

 След това той попита: “А що за месец е това?”

 Ние отговорихме: “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, аПратеникът на Аллах (с.а.с.) ,мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.

 Но, той (с.а.c), каза:

 “А нима това не е Зу ал-Хидджа?” Ние казахме: “Да”.

Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.c), каза:

“Наистина, взаимоотношенията между вас трябва да бъдат такива, че вашата кръв, вашето имущество и вашата чест да са толкова свещени, колкото свещени са този ваш ден в този свещен месец в този свещен град!

Нека присъстващият извести за това отсъстващия.

 Наистина, може да се получи и така, че присъстващия да извести онзи, който ще усвои това по-добре от него самия.”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари 1741, и Муслим 1679./

Забрани за хаджиите, които са в ихрам.

1. Полов акт, защото Всевишният Аллах е казал:

 Поклонението хадж се извършва в знайни месеци.

 Който възнамерява през тях да извърши поклонението хадж, не трябва да встъпва в полова близост, нито да сквернослови, нито да влиза в спор по време на поклонението хадж!

  /2:197/

2. Допир до жени с похотливост и желание за близост, защото това попада под общия смисъл на айета: не трябва да встъпва в полова близост, и защото не е разрешено на човек в ихрам да сключва брак или да предлага омъжване, и затова най-вероятно, нему е забранено да се докосва до жена с желание. http://www.islamqa.com/ar/ref/11356

Как се прави хадж.

Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

 

• После, когато хаджията дойде на границата „микат”, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.С.).

• След като свърши  с молитвата, хаджията възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва:

„Леббейкеллахумме умра.”
А ако е муфрид, казва:
„Леббейкеллахумме хаджа.”

Мъжът го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.) е да казва постоянно тельбийе.

• Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кяаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва:

„Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.С.).”
След това прави седем кръга около Кяаба, а когато замине покрай йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.
От суннетите на тауафа е рамль – бързане с приближени крачки – за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум ( при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.), когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.”
(предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршаф под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.):

“Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах  и неговите сподвижници и бързаха в крачките си в трите кръга.”
Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа.
По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва:

“Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!”                                     
(сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.), а напротив е бид`ат.
Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа.
Първият – Ифада – е основа (рукн), а вторият – Кудум – е суннет, а третият – Уедаа – е ваджип.

• Когато свърши с тауафа, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи:

 „Куль я ейю-хель кяфирун...”,
а във втория рекят учи:
„Куль ху-уеллаху ехад...”.

От Суннета на Пратеника на Аллах е да не се удължава в тях.

• След това прави Сай между Сафа и Меруа - седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Меруа.

От Суннета е, когато хаджията приближава към Сафа да изучи:

“Наистина Сафа и Меруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение в месеца за хадж, или е на умра, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.”
(сура ал-Бакара-185)

След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и се моли, изрича текбир , благодарност и т.н., и казва:
“Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.”

 След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти.
После се спуска и тръгва към Меруа, и е суннет за мъжа, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Меруа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва дуите, с които се молеше на Сафа.
По време на сай може да учи следната дуа:
“ Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам”
Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

• Когато завърши от сай подстригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрязва малка част, колкото началото на пръста. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери големия джемерат Акабе.

 

• Когато дойде осмия ден от месец Зуль-хидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж преди обяд от дома си. Също така и онзи хаджия, който е от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да отиде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.С.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници.

   Джабир Ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...”                                       
(предаден от Бухари)

Казал е също:

“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни нареди, когато искаме да възнамерим да влезем в ихрам , да го сторим когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.”                                  
(предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва:
„Леббейкел-лаахумме хаджа.”

• Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкращава на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренася Муслим  в хадиса на Джабир.

 

• Когато слънцето изгрее в деня Арафа ( деветия ден от месец Зуль-хидже) хаджията тръгва за местността Арафа. Желателно е  до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.С.) го е правел. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва:

“ Бях с Пророка (С.А.С.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и въжетата й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.”                                               
(предаден от Несаи)

Също е казал:

“ Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.”               
(предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и Пророците преди мен е:
„Няма друг бог, освен Аллах - Единствения, Който няма съдружник, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.”
(предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва:
„Тези, каквото пожелаят.”
(предаден от Муслим)

Престоят на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

• Когато слънцето залезе, хаджията тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Ей, хора, спокойствие, спокойствие!”     
(предаден от Муслим)

   Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.С.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва. Тогава ги отслужва където и да е.
На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.С.) не го е правел.
Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва:

“ Пророкът (С.А.С.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и  два икамета, без да прави тесбих между тях, след това легна, докато изгря зората.”
(предаден от Муслим)

Разрешено е на онези, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората.
А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на нощта, за да почиват, е противно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.С.).
Когато хаджията отслужи сутрешната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.”
(предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

• След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слънцето - в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-големия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут.

   Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Мес`уд ( Р.А.), който казва:

„Когато дойдох до големия джемерат, застанах така,че Кяаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и казах:
„Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара.”                                
(предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе.
От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или подстригва главата си, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Пророка (С.А.С.) е искал три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата си. А за който се подстригва, искаше само един път, както е в Бухари и Муслим.
След това хаджията отива към Кяаба за да извърши тауаф Ифада. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва:

“Пророкът (С.А.С.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче – средни камъчета – и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.С.) се качи на камилата си и отиде към Кяаба и там отслужи обедната молитва.”                 
(предаден от Муслим)

    Тези ибадети може да се извършат неподредени.
В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.)  застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ:
“Прави и няма нищо.”
Когато хаджията свърши с тауафа около Кяаба – ако е муте-меттиа – трябва да извърши сай след тауафа, защото първият сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир:
„Пророкът (С.А.С.) и неговите сподвижници не правеха  сай между Сафа и Меруа, освен един сай – първия.”

• Трите дни на тешрик ( 11, 12 и 13 ден от месец Зуль-хидже) са дни за замерване, за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.”                       
(сура ал-Бакара-203)

  Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли.
Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.) който казва:

„Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме.”                                                            
(предаден от Бухари) 

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е  залязването на слънцето в 13 ден от месец Зуль-хидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

• В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане  да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

 

• Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който е казал:

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“Никой да не напуска, докато не бъде Кяаба последното нещо, което е видял.”
Казал е също:
“ Освен жената в хайз, той отпада от нея.”
(предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

• Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер ( Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.С.), като казва:

„Винаги щом Пратеника на Аллах (С.А.С.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше:
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех,  уе  хеземель  ахзаабе  уахдех”

Поклонението хадж

1 - Същността на хадж.

  Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2 – Отреждането на хадж.

   Цялата ислямска общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение ( фарз ) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджът е от петте основи, на които се изгражда ислямската религия.
Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.”                                     
(сура Али Имран-97)

   Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Ислямът се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”
( предаден от Бухари и Муслим)
А в прощалния хадж е казал:
“О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.”                      (предаден от Муслим)

3 - Предимството на хадж и мъдростта от неговото отреждане.

   За предимството на хадж има много доказателства. Всевишният Аллах казва:
“И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...”                                               (сура ал-Хадж - 27-28)

  Поклонението хадж съдържа големи ползи за всички мюсюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, престоя на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова  хаджът е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.
Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: „Чух Пратеника на Аллах (С.А.С.) да казва:
“Който извърши хадж заради Аллах, без съвокупление, нито безпътство, то той се връща както го е родила майка му.”                                                   (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеникът на Аллах ( С.А.С.) е казал:
“ Умра до умра - премахва греховете между тях, а за приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Бухари и Муслим )

Сахабите попитали Пратеника на Аллах (С.А.С.):
„Кое дело е най-благодатно?”
Рече:  “ Вярата в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“ Борбата по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “ Приетият хадж.”          
(предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах Ибн Мес`уд ( Р.А.) казва: „Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Тирмизи )                          
От ползите на хаджа е събирането на мюсюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място при Аллах, където се опознават и взаимно си помагат в името на доброто. Всички са равни в  словата си, споменаването на Аллах (зикир) и делата си. Това е прекрасен урок за тях и пример за обединение и събиране - в една вяра и убеждение, в ибадета, целите и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се осъществява запознанство  и сближаване, разузнаване на състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, като казва:
“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.”                                              
(сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж.

• Няма разногласие между учените, че хаджът е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетие, свобода и възможност за извършване.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мехрам) при пътуването й за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (мехрам – мъж с който не може да сключи шериатски брак).”

(предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

• Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
• Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, то техният хадж е правилен, но не е приет от тях.
• Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без  превозно средство, хаджът му е правилен.

 

• Извършване на хадж за друг.

   Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не?
Правилният отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него - с неговите пари - все едно дали е направил завещание или не. Хаджът е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който казва:
„Една жена се зарекла да извърши хадж, но умряла. Нейният брат дойде при Пророка (С.А.С.) и го попита за това, а той му рече:
“ Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?”
Рече: „Да.”
Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”

(предаден от Несаи)

• Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

  Правилният отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:
“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) чул един човек да казва: „Отзовавам се за Шубрума”.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) го попита: „Кой е Шубрума?”
Рече: „Мой брат, или мой близък.”
Рече му: „Извършил ли си хадж за себе си?”
А той отговори: „Не.”
Тогава Пратеникът му рече: „Извърши хадж за себе си, а после извърши за Шубрума.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

   Също така е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас ( Р.А.), в който се казва:
„Една жена от Хас`ам попита:
„О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, но той не може да пътува. Да извърша ли хадж за него?”
Рече: „Да.”
Това беше в прощалния хадж.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Хаджът е задължение за вярващия веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома-за онзи, който може да отиде.”                    
(сура Али Имран-97)
“ И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!                                             

(сура ал-Бакара-196)

   Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.С.) следния хадис:
“ Избързвайте с хадж (тоест, че е фарз), защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” 

(предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж.

  Основите на хадж са четири:

•  Ихрам
•  Стоенето на Арафа
•  Тауаф Ифада
•  Сай между Сафа и Меруа

Без тези основи хаджът не е приет

Първата основа:
Ихрам.

 Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.

Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място.
Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

“ Поклонението хадж е в знайни месеци.”  

(сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зуль-киаде и Зуль-хидже.
А определените граници за място са границите, които не е позволено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

• Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
• Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на  Египет, Шам, Мароко и държавите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
• Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
• Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
• Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.

   Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам.
Ибн Аббас ( Р.А.) е казал:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и за онзи,който замине през тях, дори да не е от техните жители - за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.”

(предаден от Бухари и Муслим)

     А в хадиса на Джабир ( Р.А.) Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”
А който не минава пътят му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Онзи, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип - ихрама от границата - и за това е задължен да даде фидйе. Същото е и с онзи, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе. А фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

Как се влиза в ихрам?

   Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршаф) – бели и чисти.
Правилното мнение на учените е, че няма специална молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи по време на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.С.) е влизал в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

• Теметтуа

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

• Киран

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

• Ифрад

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж.
При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на Мекка.
Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав?
Повечето казват, че е Теметтуа.

   След като хаджията влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:
“Леббейкеллахумме леббейкь, леббейке ля шериике леке леббейкь,  иннель  хамде  уен  ниамете  леке  уель  мульк,  ля шериике лекь.”
Това тельбийе се изговаря на висок  глас и постоянно.

Забранените неща , след влизане в ихрам.
Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

•  Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах:

“И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!     

(сура ал-Бакара -196)

•  Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.
•  Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.С.),хаджията да не покрива главата си с каквото и да е, както е казал при онзи, който го ухапала камилата му и умрял:

“ И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.”

(предаден от Бухари и Муслим)

А Ибн Омер ( Р.А.) е казал:

„Ихрамът на мъжа е на главата му, а ихрама на жената е на лицето й.

(предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер ( Р.А.)  е казал:

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) бе попитан:
„Какво може да облече хаджията?”
А той отговорил:
„Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли. Тогава нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.”                          
(предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.С.) е наредил в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имало парфюм.

  А за хаджията,който го ухапала камилата е казал:

“ Не го докосвайте с парфюм.” 
( предаден от Бухари ) 

Затова е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

•    Убиването на ловни животни, заради словата на Всевишния Аллах:

“ О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!”                                                     
(сура ал-Маиде -95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах:

“А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).”                     
(сура ал-Маиде -96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Не се жени, нито оженва друг, нито да се сгодява.”
(предаден от Муслим)

• Половият контакт, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!”                                              
(сура ал-Бакара -197)

Ибн Аббас ( Р.А.) е казал: „Това е половия контакт.”
Доказателство за това са словата на Аллах:

“Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.”                  
(сура ал-Бакара-187)

Тоест, половият контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж.

   Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето си, с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.”                                            
(предаден от Бухари)

И Ибн Омер е казал:

„Ихрамът на жената е в лицето й.”
А Айше ( Р.А) е казала:

“Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.С.) в ихрам – и се приближиха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” 
(предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също така е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и другите неща. Но и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Втората основа:
Стоенето на Арафа.

 Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):

“ Хаджът е Арафа.”   
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

Третата основа:
Тауаф Ифада.

   Заради словата на Всевишния Аллах:
“И да правят тауаф около древния Дом!”    
(сура ал-Хадж-29)

Четвъртата основа:
Сай между Сафа и Меруа.

    Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):
“Правете сай, защото Аллах ви е отредил сайя.” 
(предаден от Ахмед и Бейхаки)

6 - Ваджипите на хадж.

А те са седем:

• Влизането в ихрам от границата.
• Престоят на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
• Престоят на Музделифе.
• Престоят на Мина в дните тешрик.
• Замерването на джемератите.
• Бръсненето и постригването на главата.
• Прощалният тауаф.