КУРБАН - жертвоприношение в Исляма

КУРБАН - жертвоприношение в Исляма

Относно жертвоприношението (колене на курбан) в Корана Аллах С.Т казва:

"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него.

 Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил.

И възрадвай благодетелните!"

(Сура Хадж, айет 37)

Курбанът е жертвено животно, което се коли в името на Аллах (С.Т.), тоест за берекет и с цел приближаване към Аллах (С.Т.).

Видовете Курбан са:

1. ”Хедий” – Курбан, който се коли от хаджиите на местността ,,Мина”, в близост до Мекка.

2. „Удхийе” – Курбан, който се коли от мюсюлманите на Курбан Байрам;

3. „Акика” – Курбан, който се коли на новородено.

 Този вид Курбан е суннет.

4. „Незир" - заречен Курбан – когато някой се зарече, че ще заколи Курбан, ваджиб е да го направи, като няма право да яде от месото, а трябва да раздаде целия Курбан.

5. „Садака” – Курбан, който се коли в името на Аллах (С.Т.).

Казва Аллах С.Т:

,,Кланяй (курбан-байрамския намаз) за твоя Господар и коли Курбан!”

(Сура Кеусер, айет 2)

Хадис:

 От Айшa /р.а./: „Казал е

Пратеникът (с.а.с.) казва:

,,Най-доброто /обичано от Аллах (С.Т.)/ дело на Курбан Байрям, е коленето на Курбан, а той /Курбанът/ ще дойде на Къяметския ден с рогата си, копитата и вълната си , а Аллах (С.Т.) ще приеме Курбана, преди да е паднала кръвта на земята.”

При коленето на Курбана, краката му трябва да са обърнати към Къбле и да е легнал на лявата страна, а опашката да е надясно, като коленето да става с дясната ръка.

- Коленето на Курбан е ваджиб.

От ебу Хурейра /р.а./ се предава, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

,,Който има възможност да заколи Курбан и не го направи, той да не приближава джамията ни!”

(Ибн Маджа)

- Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да заколи Курбан:

а) да бъде мюсюлманин;

б) да бъде заможен – това означава да има пари в излишък, с които да купи Курбан, и след това семейството му да не изнемогва.

в) да си бъде в населеното място и да не е пътник;

г)един курбан е достатъчен за едно семейство, като задължение е на главата на семейството да заколи Курбана, като така цялото семейство печели севап.

Ако членовете на семейството са богати, може да заколят за всеки поотделно Курбани, но ако заколят само един – задължението е изпълнено.

- Животни, които стават за Курбан:

1. За Курбан стават само три вида животни:

- Камила;

- Говеда /крави, биволи…/;

- Овце и кози; /независимо дали са мъжки или женски./

- Условия, на които трябва да отговаря Курбанът:

Възрастова граница:

- Овца /коч/ – да бъде най-малко на една година – може и агне на шест месеца, но да е на ръст, колкото възрастна овца;

- Коза – едногодишна /яре не става/;

- Крава /теле/ - като телето трябва да е минимум две години. Под този възраст не става за Курбан;

- Камила – минимум петгодишна.

* Под тези граници животните не стават за Курбан, освен за Садака Курбан, като от камилите и говедата едно животно става за седем Курбана.

Курбанът трябва да няма недостатъци:

Пратеникът (с.а.с.) казва:

,,Четири вида недостатъци, ако ги има в едно животно, то не може да стане за Курбан: да е сляпо с едното око (или и с двете), да е куцо, да е явно болно или да е много слабо.”

(Животни с много малки недостатъци могат да станат за Курбан.)

Има и животни с недостатъци, при които те са мекрух, но могат да са Курбан:

- С нарязано или надупчено ухо;

- С отрязана до 1/3 част от опашка;

- Мекрух е да се дои животно, определено за Курбан;

- Мекрух е да се язди, впряга или стриже животното, щом е определено за Курбан;

- Ако Курбанът впоследствие получи недостатък и собственикът е беден, може да го използва за Курбан, но ако е богат, е по-добре да купи нов.

Нека да благодарим на Аллах, че ни е дал възможността да се приближим към Него именно с жертвоприношението!

Да благодарим и за светлината, с която нашият Създател е озарил сърцата ни!

И нека да не забравяме, че празникът Курбан байрам е ден,

 в който скараните се помирят, а богатите подават ръка на бедните.

Това е денят, в който сълзите на вдовиците и на сираците спират, а сърцата им се изпълнят с радост и веселие.

Нека Аллах С.Т да приеме курбаните, ибадетите и дуите ни! Нека да ни улеснява в изпълнението на задълженията ни и да ни предпазва от вършенето на грехове!

 И нека да ни дари с просторните Си дженнетски градини! Амин!!!

Дуата при стоенето на Арафа

О,Аллах,

Ти си този,който ни отреди да извършим Хадж.

В този свещен ден Арафа,на това място(Арафат),

Ти си този,който ни събра,

Я, Рабб,благодарим Ти за тази благодат,

Я, Рабб,приеми нашето теубе(покаяние) и нашите дуи.

И нека салят и селям да бъде върху този,който си изпратил като благовестител и предупредител Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем и върху всички други пратеници.

О,Всемилостивий,надявайки се на Твоята милост и за да откликнем на това,което си заповядал:

И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома

(Сура Ал-Имран: 97)

дойдохме.

О,Аллах,приеми намеренията ни,усилията ни,нашия хадж, нашата умра и всичките ни ибадети.

Я,Рабби,покажи ни истината на Хаджа днес.

Дари ни от лоялността на Ибрахим алейхис селям и от упованието на Исмаил алейхис селям.

Я,Рабб,не ни разделяй от това да бъдем от уммета на Мухаммед,салляллаху алейхи уе селлем.

О,Господарю на световете,от излизането от домовете ни казахме „Леббейк”.

Сега на Арафат отново казваме:

О,Господарю на световете,отреди ни да живеем и умрем отдадени на Теб.

Я,Рабб,с ихрамите си ние отново усетихме нашата слабост и немощ.

 Още веднъж осъзнахме,че ти си Господаря на всичко.

Ние сме бедните,Ти си Богатия,ние сме немощните,

Ти си Ал-Кадир,ние сме грешащите,Ти си Всемилостивия.

Освободи ни от всякакъв грях и вина.

О,Аллах, направи ни от Твоите праведни раби.

О,Аллах,в Месджидил Харам кланяхме намаз,правихме таваф и пихме от Земзем.

Пиейки от Земзем,искахме от Теб полезно знание,

халал и обилно препитание и лек от всякакъв вид болест.

 Я,Рабби,дари ни със силна вяра,прието покаяние,

халал препитание и полезно знание.

О,Аллах,приеми дуите ни и престоя ни на Арафат.

На това място Арафат ние Те молим за същите неща,

Я,Рабби,за които са те молили Твоите пейгамбери,приближени и праведни раби.

О, Аллах,

на това място Пратеника Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем за каквото Ти се е молил,

от Теб каквото е искал и ние Те молим за същото.

От каквото е търсил закрила при Теб и ние търсим закрила при Теб от същите злини.

Пази ни,о,Аллах.

О, Господарю на Световете,

в Корана повеляваш:

И когато Моите раби те питат за Мен

–Аз съм наблизо,откликвам на зова на зовящия,когато Ме позове.

Нека и те Ми откликнат,и нека вярват в Мен,

за да се напътят!

 (сура Бакара:186 айет)

Също така повеляваш:

Кажи:

“О,раби Мои,които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах!

Аллах опрощава всичките грехове[щом се покаете].

Той е Опрощаващия,Милосърдния.

Дойдохме с много грехове и грешки.

Въпреки нашата непокорност ние не губим надежда за Милостта Ти.

О,Аллах,не отклонявай милостта Си от нас.

О,Аллах,опрости греховете ни,напъти ни още повече по правия път и никога не ни отделяй от него.

О,Господарю на световете,угнетихме себе си.

Ако ти не ни опростиш и не ни помилваш,ние несъмнено ще сме от губещите.

О,Аллах,не ни прави от губещите,угнетяващи себе си.

О Аллах,навсякъде около нас има фитнета,фесат,невежество и разединение.

Предпази ни от тях и ни напъти.

Отправяме към Теб дуа като Нух алейхис селям:

“Господи мой,посели ме на благословено място!

Най-добре Ти поселяваш.”

Я,Рабб,умоляваме Те както Ибрахим алейхи селям:

“Господи наш,дари ни със съпруги и потомци

–радост за очите ни!

И ни стори водители на богобоязливите!”

Я,Рабб,спусни милостта си над угнетените ни братя и сестри в Шам,Газа,Йемен,Африка и навсякъде другаде по света.

О,Аллах,дай изцеление на всички болни братя и сестри. Умоляваме Те с дуата на Ейюб алейхи селям:

“Засегна ме беда,а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”

Я,Рабб,дай ни спасение като на Еюб алейхи селям от всякакъв вид вреда,злини и болести

Я,Рабб,молим Те да спасиш мюсюлманите от угнетителството,тревогите и тъгите.

О,Аллах,умоляваме Те,докато сме живи и умирайки,да бъдем близо до Теб и не ни оставяй,дори и за секунда,да сме далеч от Твоето задоволство.

Умоляваме те,като Юсуф алейхи селям:

Творецо на небесата и на земята,

Ти си моят Покровител и в земния живот,и в отвъдния!Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”

(Сура Юсуф: 101 айет)

О,Господарю наш,направи ни от тези Твои раби,

които Ти благодарят както подобава за всичките благодати,с които ни даряваш.

“Господи мой,отреди ми да бъда признателен за дара,който Ти дари на мен и на родителите ми,и да върша праведни дела, които Ти одобряваш, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

 (Сура Нахл, част от 19 айет)

О,Аллах,предпази ни от това да се отдалечим от Теб поради имот или богатство.

Не ни прави от тези,които са с малко възможности.

Издигни ни и ни направи скромни и благодарни на Теб.

Я,Рабб,ние угнетихме себе си молим Те да ни опростиш и помилваш.

“Няма друг бог освен Теб!

Всечист си Ти!

Наистина бях несправедлив.”

(Сура Ал-Анбиа, част от 87 айет

(дуата на Юнус алейхи селям)

О, Аллах,отдалечи от сърцата ни завистта, омразата, гордостта и расизма

“О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето!

Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас–знамение от Теб.

И ни нахрани!Ти си Най-добрия от даващите препитание.”

(Сура Маиде, част от 114 айет)

 (дуата на Иса алейхи селям)

О,Аллах,

дари ни с хелял,обилно и чисто препитание.

О,Аллах,умоляваме Те с айетите(дуите),които пратеника Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем донася като подарък от Лейлетул Мирадж

Господи наш,не ни наказвай,ако сме забравили или съгрешили!

Господи наш,не ни натоварвай с бреме,каквото стовари върху онези преди нас!

Господи наш,не ни натоварвай с това,за което сме немощни!

И се смили над нас,и ни прости,и ни помилвай!Ти си нашият Закрилник.

Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!

Я,Рабб,

не ни оставяй да напуснем местността Арафат без да Си ни опростил всички грехове,да изцелиш всичките ни болести да премахнеш притесненията ни.

О,Господарю на световете,

С краката,които правехме таваф около Кябе и сай между Сафа и Меруа,направи така че от сега нататък винаги да вървят към правдата,добрината и истината.

Езикът ни който казва „Леббейк Аллах” вече освен истината друго да не казва.

Направи така,че ушите слушащи Коран и зикр повече да не слушат харам и лоши думи.

Направи така,че очите ни да гледат към халал,а не към харам.

Отреди на нас и нашето потомство да живеем и умрем като мюсюлмани.

Я,Рабб,направи така,че да живеем живота си,търсейки Твоето задоволство.

Предпази ни от това да бъдем от Твоите раби,които не стоят зад думата си,предават повереното им и погубват честта си.

О,Аллах,не ни прави от тези които подвеждат другите и ни предпази от подвеждащите.

О,Аллах,помогни на братята и сестрите ни по целия свят,само заради това,че са мюсюлмани,наши братя и сестри биват измъчвани и убивани.

 Я,Рабб,предпази ги и им помогни.

О,Аллах, подобри уммета ни,обедини ни и ни подкрепи.

О,Аллах,спаси уммата на Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем от всички фитнета,

разединения и атаки,с които е заобиколена.

О,Аллах,подобри характера ни,направи така че да сме милосърдни,да се интересуваме и да сме отзивчиви към братята и сестрите си.

Направи така,че търсейки само и единствено Твоето задоволство да споделяме от това, което си ни дарил

Я,Рабб,пречисти сърцата ни и ни предпази от това да се удавим в мимолетни желания.

Предпази нас и всички братя мюсюлмани от това да изпаднат в заблуда.

О,Аллах,пази нас и всички братя и сестри мюсюлмани да не изпаднат в лоши навици и лоши зависимости.

Я,Рабб,отърси ни от завистта, омразата и земните притеснения.

Дари ни с търпение.

Я,Рабб,опрости греховете и се смили над нашите майки и бащи, на техните родители и на всички мюсюлмани.

О,Аллах,погрижи се за нашите родители,които с Твое позволение,когато бяхме малки се грижеха за нас.

Бъди доволен от тях и ги дари с хаирлия завръщане при Теб и им построй при Теб домове в Дженнета.

Я,Рабб,събери нас и нашите семейства и нашите близки в Дженнета.

Направи ни комшии на пратеника Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем.

Я,Рабб,спусни рахмета Си и опрости нашите роднини,комшии и приятели,които са искали да не ги забравим в дуите си в този ден.

Господарю Наш,Ти си Всемилостивия,Милосърдния,

Ти си Прещедрия, дари и тях и нас с опрощения,приети дела и Дженнетул Фирдеус.

Бъди доволен от тях и от нас.

О,Господарю на Световете,отреди на всеки вярващ ,който иска да дойде на тези свещени места в тези свещени дни,търсейки Твоето задоволство и опрощение възможността да дойде.

Осъществи това тяхно желание и приеми ибадета им.

Я,Рабби,благодарим Ти че ни покани да дойдем.

Молим Те,както ни да даде възможността да пием до засищането на жаждата ни от Земзем,дари ни и с щастието в Съдния ден да пием от извора Кеусер,да минем лесно и бързо през моста Сират и да влезнем в Дженнета.

Я,Рабби,приеми дуите и на братята и сестрите ни мюсюлмани, които не са Арафат днес,но те молят за опрощение и се надяват на Твоята милост,правейки дуа и ибадет на Теб от домовете им.

О,Аллах,приеми Хаджа на нас и на всички мюсюлмани.Молим Те да приемеш всичкия ни ибадет тук и на всички други места.

Я,Рабб,смили се над братята и сестрите ни,които излезнаха с ниет да извършат хадж,но преди Арафат се разделиха от този свят.

Я,Рабб,Ти си Всемилостивия,Милосърдния,молим Те да приемеш и техния хадж.

О,Аллах,направи така че да се върнем при домовете си,опростени и пречистени от грехове,както в деня, когато сме се родили.

Я,Рабб, предпази ни от това,след като се върнем в домовете си,да изпаднем в същите грешки и грехове.

Направи така,че от сега нататък да не изпаднем в харама,да не нарушим правата на когото и да било,да не нараним никое сърце,да не се поддадем на нефиса си,на шейтана и на страстите си.

Направи така,че да продължим живота си с искреност и по начин,който Ти ще си доволен от нас.

Я,Рабби,както ни отреди да станем хаджиии тази година,отреди ни да останем такива през целия си живот и да се завърнем при Теб такива.

О,Господарю на световете,Благодарим Ти за всичките блага,с които си ни дарил.

Молим Те да приемеш Хаджа ни.

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА
Денят Арафа (9-ти Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:

1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.
...

В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб ( р.а), за това, как един човек от юдеите му казал:

“О, повелителю на правоверните!

Вие четете в своята Книга един айет.

Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”.

Омар( р.а ), попитал:

“И кой е този айет?”

Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

/5:3/

Омар( р.а.), казал: “Ние знаем какъв е този ден

Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка (с.а.c ),[този айет].

Тогава той( с.а.c.), е стоял на [местността] Арафат в петък!”

2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.

Пратеникът на Аллах (с.а.c.), е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма!

Това са дни за ядене и пиене.”

/Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.”

Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб( р.а), е казал:

“[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”

3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.

Великият Аллах, се заклева само за велики неща.

И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"

/85:3/

Предава се от Абу Хурейра( р.а.), че Пророка (с.а.c ), е казал:

“Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”

/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].

Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне:

“Кълна се в четното, и в нечетното!

/89:3/

Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа.

Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.

4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.

От Абу Катада (р.а.), се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!”

/Този хадис е сведен от Муслим./

Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък.

Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка (с.а.c.), не е говял през този ден.

Съобщава се, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.

5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.

От Ибн Аббас (р.а), се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:

“Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци.

Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:

И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си:

“Не съм ли Аз вашият Повелител?”

Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.”

Това е, за да не кажете в деня Къямет:

“Ние не знаехме за това!”

Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях.

Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”

/7:172-173/

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./

Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!

6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.

В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша( р.а), за това, че Пророка( с.а.c), е казал:

“Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа.

И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”

От Ибн Омар се предава, че Пророка (с.а.c), е казал:

“Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:

“Вижте Моите раби!

Те са дошли занемарени и прашни.”

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Мухаммед Салих ал-Мунаджид

За хаджа Аллах (с.т) заповядва:

За хаджа Аллах (с.т) заповядва:

„В него има ясни знамения ­ мястото на Ибрахим, и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.” (Али Имран – 97)

Аллах (с.т) иска всички хора да приемат исляма и им заповядва да правят ибадет и хадж до свещените места. Ако приемат това те са вярващи и подчинени, а ако имат каквито и да било претенции и откажат да Му се подчинят, то тогава Аллах е по-богат от световете и не се нуждае от тяхното служене и хадж. Всичко това е само за тяхна сметка.

Задължението хадж е фарз един път в живота. При намирането на първата възможност хаджа трябва да се изпълни. Хаджът се смята за главната годишна среща на мюсюлманите.

Първите мюсюлмани за първи път са се събрали около кябето, за да оповестят исляма. За това хаджът има спесифично въздействие върху човека. Хората се събират там, за да направят таваф (обиколки) около кябето и да се запознават един с друг. Те се събират около една духовна ценност, която ги прави раби на Аллах. Събират се там в името на една цел. И за това е нужно да се посетят местата, където за първи път се е зародила тази цел.

Из: Книгата Теухид – Условията на словата „ля иляхе иллеллах” (9)

От Ум Саляма, че Пророкът(с.а.с) каза:

От Ум Саляма, че Пророкът(с.а.с) каза:

„Видите ли лунният сърп на (месец) Зулхижжа и някой от вас иска да направи жертвоприношение-Курбан, то да не реже косата и ноктите си.”

(Муслим предава този хадис като казва и кожата).

На този, който иска да направи жертвоприношение (Курбан) не е разрешено да реже от косата, ноктите или кожата си от първия ден на месец Зулхижжа до заколването на жертвата
Разрешено е да сресваш косата си, да си слагаш парфюм, и да правиш каквото искаш освен да режеш от косата, ноктите или кожата си заради казаното в хадиса.
1. Няма нищо против това човек да отреже нокът, защото е счупен или ранен.
2. Разрешено е на този, който ще прави Курбан да си мие косата и да я сресва.
3. Този, който съзнателно отреже от косата или ноктите си, извършва по този начин грях и не може да го откупи, но жертвоприношението остава (да бъде извършено).
5. Въздържанието е за този, който възнамерява да направи жертвоприношението дори и ако той е упълномощил някой от близките си да заколи жертвата(вместо него) и той трябва да спазва това въздържание, а не упълномощения от него .

Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.).

Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.).

Желателно е, който отива на Хадж или Умра, да посети гр. Медина, и джамията на Пратеникът Мухаммед (с.а.с), защото намазът в тази джамия е 1000 пъти по-превъзходен, от колкото във всички останали джамии, с изключение на Месджиди Харам в Мекка, в който намазът е по-превъзходен с 100 000 пъти. Когато се влезне в Месджиди Небеви в Медина, най-напред се кланя два ракята намаз за поздрав на джамията, ако не е време за фарзов намаз, и след това се отива при гроба на Пратеникът (с.а.с.), и се прави селям на Него (с.а.с.), на Ебу Бекр (р.а.) е Умер (р.а.), като ако иска след това да прави дуа, да се обърне към къбле, и да моли Аллах (С.Т.), а не Пратеникът (с.а.с.). Други места, които е желателно да се посетят в Медина, това са Месджиди Куба, местноста Ухуд и гробищата, в които са погребани много от сахабите (Баки’а).

Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.

Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.

8.1. Всеки да бъде искрен в намерението си. Да е единствено в името на Аллах (С.Т.), така че при всяко едно положение да възнамерява приближаване към Аллах (С.Т.).

8.2. Да се стреми да изпълнява всички повели от Аллах (С.Т.), като кланяне на намаза навреме и с джемаат. Също така да съветва другарите си към позволеното и да възбранява забраненото и неприличното. Да ги призовава към Аллах (С.Т.) с добър подход и мъдрост.

8.3. Да се въздържа от одумване, клюки, обиди, мошеничество и други провинения.

8.4. Да проявява добри нравствени качества. Да помага на изпадналите в нужда, също така да не скъперничи.

8.5. Да е търпелив при лошо отношение към него и да извинява хората.

8.6. Да споменава често Пратеника (с.а.с.), като прави селеват.

8.7. На местата, където има големи задръствания, да е търпелив, да не се блъска и да помага на слабите хора.

8.8. Да се допитва до учените хора за всяко нещо, което не му е ясно относно Хаджа и религията.