С какво ще преминем моста сират?

С какво ще преминем моста сират?

Всевишният Аллах е дарил мюсюлманите с два дена в годината, които са повод за радост и веселие. Това са дните Рамазан Байрам и Курбан Байрам. Всички мюсюлмани по света изпратиха Рамазан Байрама с приятни спомени и вече са в очакване на предстоящия Курбан Байрам. Курбан Байрам се пада на 10 Зилхидждже. Според християнското летоброене датата за тази година е на 1 февруари. Всеки мюсюлманин, който има щастието да доживее до този прекрасен ден от своя страна има някои задължения към Създателя си. Първото от тях е да вземе абдест и да отиде да изпълни намаз в джамията – сабах и байрам. Байрамските намази са много приятни и за тях има много голям севаб (награда). Поради това, от всяко семейство всеки син, баща и дядо трябва да "бързат" към джамията да произнесат заедно с другите мюсюлмани текбири (възвеличаване на Аллах) и всички заедно да изпитат наслаждението от ибадета. След намаза трябва да има изпълнени с радост прегръдки, да се целуват ръцете на възрастните, а малките да се целуват по бузите. 
Второто задължение към Създателя ни е коленето на курбан. Курбан е името на специалното животно, което се коли в определено време с намерение за курбан, с което се цели спечелване благоволението на Всевишния Аллах и постигането на по-голяма близост до Неговата същност. Във връзка с това в Свещения Коран директно или индиректно са споменати 18 айета. Хадисите, предадени от любимия ни пейгамбер (с.а.с.) са твърде много. Всевишният Аллах във втория айет на сура "Кевсер" повелява: "Затова изпълнявай намаз за своя Господар и (жертвено животно) коли!" Пейгамберът (с.а.с) също повелява: 
"Човека не се е доближил до Всевишния Аллах с по-добра постъпка от проливането на кръв в деня на Курбан Байрам. Животно, на което кръвта му бъде пролята, на Съдния ден ще се появи с рогата, копитата и вълната си. Кръвта, която се стича, преди да капне на земята, стига на много високо място, при Аллах. Затова, колете своите курбани с искрено желание."

Кой е задължен да коли курбан? 
Коленето на курбан е ибадет, който трябва да се изпълнява от мюсюлманите, които са разумни, зрели (имат определената и необходима въз възраст), които не са пътници, и са богати според шериата. За богат се счита човек, който освен за основните нужди притежава – за България - 1100 лв. В основните всекидневни нужди влизат къща, обикновени домакински предмети, возила (автомобил, мотоциклет и др.), професионални инструменти, и да притежава едногодишния разход за хората, за които е длъжен да се грижи. Ще бъде уместно да се обясни това положение с един пример. Да вземем за пример един 48 годишен мюсюлманин – разумен, притежаващ къща, кола и шевна машина, с която практикува занаята си. Годишният разход за семейството на този човек нека бъде 1200 лв. За да коли задължително курбан, този човек трябва да притежава още 1100 лв. 
Бедните не са задължени да колят курбан. Целта на курбана е да бъдат нахранени бедните, да бъдат удовлетворени сърцата им и да бъде премахната мъстта и омразата, която би могла да се породи в сърцата им спрямо богатите. Всевишния Аллах повелява следното: "Нито тяхното месо, нито кръвта им стигат до Аллах. Но страхопочитанието ви стига до Него." Страхопочитанието (таква) е да изпълняваме повелите на Аллах с ихляс (искреност).

Кога и как се коли Курбан? 
Курбанът може да се коли през първия, втория и третия ден от байрама. Но коленето в първия ден на байрама е по-добро и за него се дава повече севаб. Курбанът трябва да се коли след байрамския намаз. В случай, че курбана е заклан преди намаза, той не е валиден. Последният момент за коленето на курбан е времето преди залез слънце на третия ден. 
А колкото до начина на коленето, първо животното се обръща към къбле и се изказва намерението. След като каже "Възнамерих да коля курбан в името на Аллах" казва "Бисмилляхи Аллаху Екбер" и започва да коли. Курбанът трябва да се коли от собствениците. Ако това е невъзможно, се упълномощава друг праведен мюсюлманин да го заколи. Ако колещият умишлено не спомене името на Аллах, месото на това животно не може да се яде. Животното трябва да се отведе до предназначеното за колене място без да се мъчи и трябва да Се използва остър нож, за да не страда. На собственика на курбана в деня, когато бъде заклано животното, се препоръчва първото ястие да сготви от дроба, защото в това има благодеяние (севаб).

Кои животни стават за курбан? 
За курбан могат да се колят животни от рода на овцата, козата, камилата и кравата. Няма значение в това дали са от мъжки или женски пол. 
Диви животни като дивата крава, еленът и др. домашни животни като кокошки, петли и гъски не могат да се използват за курбан. Няма предание нито от пророка (с.а.с.) нито от сподвижниците му, които са били неговите най-близки приятели, да са използвани за курбан други животни освен горепосочените. Овцата и козата трябва да имат навършена една година или пък да са на 7-8 месеца, но да изглеждат, че са на една година. Камилата трябва да е навършила поне пет, а кравата – две години. Една овца или коза може да бъде заклана само за един човек, а една камила или крава може да бъде заклана от името на 1 до 7 души. Стига всичките от съдружниците (ортаците) да са мюсюлмани, да се пада по една седма от животното за колещите и всеки да отреже своя дял с намерение за ибадета курбан. Ако един от ортаците е участвал единствено за да вземе месо, курбана на нито един от колещите не е валиден.

Кои са недостатъците на курбана? 
Четири са недостатъците, които пречат на даденото животно да бъде използвано за курбан. Това са: при ясна слепота на едно от очите, явна болест, сакатост и много голяма слабост. Или с други думи, ако едното или двете очи са слепи, повечето от зъбите са опадали, ушите са отрязани, единият или двата рога са счупени от основата, ухото или опашката е откъсната повече от половината или върховете на вимето са скъсани, по рождение нямат уши или опашки, или пък имат отрязан крак, тези животни не се приемат за курбан пред Всевишния Аллах.

Какво се прави с месото и кожата? 
Съобразявайки се с повелята на Аллах, курбанът се дели на 3 части. Една трета остава за колещия, една трета за роднините и приятелите и една трета – за бедните, нуждаещите се и изнемогващите. Всевишният Аллах повелява така: "Яжте от него и хранете бедняка-клетник!" (Хадж, 22: 28) "... яжте и хранете и доволстващия, и просяка.“ (Хадж, 22: 36). Грях е да се продават части на курбана като кожата, месото, лойта (маста), главата, краката, вълната и млякото. Нито пък се дава една или няколко от тези части на колещия курбана за отплата. Защото Пейгамберът (с.а.с.) е повелил: "Курбанът на продаващия кожата не е валиден". Затова, ако касапинът коли за пари, трябва да му се плати в пари.

Какво трябва да правят мюсюлмани с кожите на курбана? 
Мюсюлманите, живеещи в България и заколили курбан, за да остане доволен Аллах от тях, продавайки кожите трябва да дарят тяхната стойност на духовните училища като Висшия ислямски институт, мюсюлманските училища в Шумен, Русе, Момчилград и Мюсюлманската школа в с. Устина, която е открита от Главно мюфтийство. Тези училища са на мюсюлманите и трябва да се подпомагат от всеки с каквото може. 
Обяснявайки още един въпрос, който е много актуален, ще приключим с темата.

Може ли някой да коли курбан от името на друг? 
Човек може да вземе от своята стока, да заколи курбан и севаба (награда) от това да посвети на майка си, баща си и др.; може да яде от това месо; може да даде и на друг от него. Но това може да направи единствено след като заколи курбана, което за него е религиозно задължение. 
Това означава, че човек трябва да заколи един курбан от свое име и един курбан за душите на умрелите свои майка и баща. Но някой, който изпълнява завещание на починал човек, не може да яде от този курбан. Той трябва да го раздаде целия на бедните. Такъв курбан, който ще се коли за мъртви се коли в дните на Курбан Байрам, а на Арефе не се коли. 
Както казахме, тези мъже, които доживеят до този прекрасен празник, трябва първо да отидат да изпълнят байрамския намаз, а след това и да заколят курбаните си. Един от ибадетите, присъщ за тези дни, е поклонението хадж, но този въпрос е свързан с друга тема. 
Коленето на курбан е много важен за религията ни. Пейгамберът ни (с.а.с.) е казал: "Този, който има възможност да коли, а не заколи курбан, да не идва в джамията ни." Нека курбаните, които колите, да бъдат големи. Несъмнено те ще бъдат вашите средства за преминаване през моста Сират. С това той е показал пътя за лесното преминаване на моста. Молбата ни към Създателя ни е, курбанът, който сме заклали и който ще заколим нека бъде приет от Него и да ни разреши да доживеем още много подобни празници като Курбан Байрам. 

album

Събудете за сезона на поклонението хадж

Първият ден на Рамадан байрам поставя началото както на празника, така и на един много важен за мюсюлманите период, сезона на Хадж.
Изобилни и безбройни са богатствата и възможностите, с които Аллах Всевишният ни е дарил. Много често обаче, се влияем от навика или от капаните, които шейтана ни залага и този период отминава, без да сме възприели от тях онова, което трябва да възприемем.
Нито една религия или система не са в състояние да дадат на човечеството това, което му дава хаджа в Исляма. За разлика от това, което е сега, това място трябва да се превърне в център, от който да блика знание и култура за цялото човечество, а не да се възприема като търговски или туристически център. В днешно време всеки освен мюсюлманите се стреми да получи пай от „дебелата торта" от този център. Не задавайте нелогичния въпрос: „Какво правят туристите мюсюлмани?" Тук не е мястото да се повдигат спорове за това какво се пропуска и какво не по време на хаджа, а в рамките на това кратко изложение искам да предложа няколко призива. Всеки да ги разгледа вътре в себе си и да се опита да направи онова, което му подсказва вътрешният глас.
1. Задайте на няколко от кандидат-хаджиите въпроса: „Защо отивате на хадж?" Приемете го като някаква анкета и се опитайте да разберете каква е истинската цел на хаджиите.
2. До каква степен хаджиите отдават значение на задължителните предписания (на ибедета) в Исляма? Или пък работата им преминава в приготовления около пътуването, визите и т.н.
3. Хаджа трябва да бъде стъпка към една промяна, към едно съживяване, което не е станало до момента на неговото изпълнение. И така всеки нов хадж трябва да бъде нова крачка в подема на мюсюлманина, а оттам и на общността.
При възстановяването на самоличността си мюсюлманина трябва да започне от самия себе си, като се запита за собствената нагласа и степен на възприемане, за връзката със служенето и постоянството в него, за начина да се достигне прозрението.
4. Вътре в нас трябва да настъпи катарзис, който да вдигне завесата на безразличието, на бездействието и наново да ни изгради.
Хаджа е целостта на цялото служене и представлява една върховна точка, от която много хора правят завръщане към истината. Всяко служене при Исляма води до порядък в една или няколко сфери от живота, а хаджа води до порядък в целия живот на мюсюлманина. Не всеки Хадж, разбира се – само Хадж, който се изпълнява така, както е според Исляма.
Стремете се да живеете според примера на Пратеника С.А.С. и примера на онези, които сам той е възпитал. Чрез искреност и дела се устремете към прозрение и с пълни сърца изживейте хаджа. Пожелаваме приет Хадж за всички мюсюлмани.

Смисъл и мъдрост в поклонението хадж

Служенето в Исляма е с цел обожаване. Това означава, че рабът служи на Аллах Теаля, защото Той е повелил да Му се служи. Оттук следва, че служенето е с цел обожаване на Всевишния, неговата същност не може да бъде схваната чрез разума. Например защо са прави „месх" при обмиването абдест, защо намазът се отслужва в определено време – сутрин, обед, следобед, вечер и през нощта не може да бъде обяснено от разума. Същото се отнася й за говеенето, поклонението, коленето на Курбан, зекята. И тъй като служенето е с цел обожаване, не е допустимо въвеждането на нов вид служене извън вече установените от Исляма.
Смисълът на забраните при покупко-продажба, лихвата, алкохола и други въпроси от взаимоотношенията е обяснен от Аллах Теаля или е възможно той да бъде открит от разума.
Ето защо при тях може да се прави аналогия. Например, когато се разменя зърно с жито, то трябва да става на равни начала. Ако се даде повече става лихва. В тази връзка има хадис на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Относно ориза обаче, не съществува никакво отсъждане в Свещения Коран и хадисите. Причината, за забраната на лихвата при зърното може да бъде открита чрез разума, а именно това, че тук става въпрос за размяна на стока от един и същи род. И понеже същата причина е налице, ако се разменя и ориз с ориз се стига до заключението, че и тук става въпрос за лихва.
Въпреки че хората не знаят причината за служенето, то ползата от него би могла да бъде доказана, защото Аллах Всевишният е господстващият, владетелят на мъдростите. Всяко нещо, което Той е създал и повелил си има своя смисъл. Той не повелява и не създава нещо напразно. Изхождайки от тази гледна точка ислямските учени са установили ползата от служенето.
Поклонението Хадж в своята същност също е с цел обожаване. Ето защо чрез разума не е възможно да бъде схванат пълният смисъл на поклонението хадж от гледна точка на времето, през което се изпълнява и обредите, които обхваща. Наш дълг е да изпълним поклонението хадж така, както е повелено от Аллах Теаля и показано от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Символиката, вложена в това служене и затрудненията, които среща разума при схващането й е по-голямо, отколкото при другите видове служене. Човешкият ум е затруднен при схващане смисъла на елементите на поклонението хадж, ихрама, обхода на Кааба (тауаф), ходенето между Сафа и Меруе, пребиваването на Арафат, замерването на шейтана, целуването на черния камък (Хаджер ал-Асуед). Ясен пример за това са думите на Омер (радиаллаху анху) след като целуна черния камък: „Аз знам, ти си само камък, и не можеш да допринесеш нито полза, нито вреда. Ако не бях видял, че Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) те целува, аз нямаше да те целувам." Освен това обаче, факт е, че в поклонението хадж има много мъдрост и полза. Поклонението хадж е служене което се изпълнява и с тялото, онова, което човек притежава под формата на материални придобивки. Ето защо поклонението обхваща цялата същност на човека и е израз на едно пълно отдаване. Негова специфична черта е, че от човек на човек, от общество на общество, от епоха на епоха, то показва различие. Защото според намерението, волята и възможностите си човек придобива различни облаги. Възможно е човек да се върне от това пътуване без каквато и да е полза.
Терминът „хадж" (поклонение) съдържа „умисъл, насочване и вървене.” Това има връзка с неговата духовна роля. В основата на служенето хадж има специални места, наречени свещени, които носят символиката на вървене към Аллах Теаля.
Изпълнявайки поклонението мюсюлманинът опреснява връзката си с вярата, защото когато той посещава светите места си спомня за водената борба с цел установяване на религията на Аллах Теаля и в съзнанието му оживяват и добрите, и горчивите спомени. Това засилва неговата вяра и й придава още повече динамика.
По време на поклонението хора от различни раси, райони, култури, социални прослойки в еднотипни и едноцветни дрехи се събират на едно място и общо изпълняват служби, което напомня съживяването подир смъртта и великото сборище. По този начин още преди смъртта си човек изживява смъртта и живота в отвъдното.
Поклонението хадж спомага за развиване на братското чувство и сплотяването им. Хората стичащи се от всички краища на света на определени места (микат) събличат облеклото си, което е олицетворение на себелюбието и страстите и обличат дрехата ихрам, която изравнява всички и им създава чувството на принадлежност към мюсюлманската общност. Пороят от хора в бяло се понася от един хоризонт на друг, изчезва егоизмът от мюсюлманина, вече не съществува „аз" и „ние" т.е. от всяка гледна точка е налице братска мюсюлманска общност. От тази гледна точка поклонението е една възможност за среща и опознаване на мюсюлманите, за споделяне на възгледи и обмяна на опит между мюсюлманските учени.
Една от важните елементи на поклонението хадж, ихрама, символизира спасяването на вярващия от неговите земни желания и страсти, тъй като когато се облече спазва известни забрани. Пребиваването в местността Арафат на всички хаджии напомня Съдния ден пред Създателя. Обхода на Кааба (извършването на тауаф) е един вид израз на покорство и отдаденост пред божествената съдба. Ходенето бързешком между Сафа и Маруа символизира жизнеността и търсенето.
Също така поклонението хадж е демонстрация изпято на всички видове служене. Освен това носи белезите на намаза, говеенето и зекята. Застанал пред Бейтуллах (Домът на Аллах) по време на намаз вярващия още повече усеща срещата, общението с Аллах Теаля. Обличането на ихрам е като встъпителният текбир за намаза, защото и при двата случая смисълът е, че се омаловажава земното. Разграничаването на някои земни блага по време на ихрам напомня говеенето. По време на поклонението хадж с обличането на един вид облекло, Мюсюлманите на практика изживяват и научават как да се разграничат от показност, горделивост, усещат равноправието, припомнят си за смъртта и отвъдния живот.
Те се отървават от лоши желания и привички и са обзети от желание за един съвсем нов пречист живот. Забраните, влизащи в сила с обличането на ихрам научават хаджията на търпение, състрадание и милосърдие към всички творения, дори и към насекомите. Всичко това учи вярващия на един подреден и дискриминиран живот. Човекът, който изпълнява поклонението си хадж с това разбиране и усещане се пречиства от всички грехове, а в същото време става полезен и за обкръжаващите го хора.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е споменал това в следните свои слова:
„Онзи, който извърши поклонението хадж предпазвайки се от лошо слово и поведение и от противене на Аллах, той се връща (от поклонението) пречистен както, когато е бил роден от неговата майка." (Бухари, Муслим)

Поклонението Хадж

"И дълг на хората към Аллах е поклонението Хадж при Дома (Кааба) – за онзи, който може да отиде."(Сура Али Имран: 97)
По волята на Аллах Теаля и благодарение на помощта, оказана от държавния глава на Саудитска Арабия, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България успя да организира Хадж през 1998 г. за 266 хаджии. Набраните от 96 човека средства за Хадж бяха върнати на вносителите.
Такова мащабно мероприятие беше осъществено за първи път в историята на българските мюсюлмани. И тази година главно мюфтийство организира Хадж със самолет и с автобуси, изпратени са писма до различни институции и религиозни дейци за подпомагане на българските хаджии.
Създаването на традиция в това отношение представлява голяма радост както за всеки индивид и семейство; така и за мюсюлманската общност. На вниманието на кандидат хаджиите предлагаме кратко описание на Хадж и Умра.
Хадж – представлява целенасочено посещение на свещените за мюсюлманите места в определено време (месец Зилхиджджа) и спазване за целта обреди.
Умра – представлява целенасочено посещение на светите места извън месеца за Хадж, спазвайки предписани обреди.

ЗА КОИ Е ЗАДЪЛЖЕНИЕ  ХАДЖА
За да бъде задължително изпълнението на Хадж за определен човек е необходимо да са налице следните условия:
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е на зряла възраст според Шериата.
На децата не е задължение. Ако изпълнят Хадж като деца и след настъпване в зряла възраст за тях се изпълняват условията за Хаджът, те трябва да го извършат наново.
3. Да не е с умствени увреждания. За притежаващите такива Хаджът не е задължение.
4. Да притежава необходимите средства за осъществяване на Хадж. На бедните по Шериат не е задължение.
5. Да остави необходимите средства за препитание на семейството по времето на своето отсъствие.
(Ихрам означава навлизане в забрана. За хаджиите има специални забрани, които влизат в сила след навлизането в определена зона, в рамките на която мъжете се увиват в две парчета плат. При навлизането в тази зона има подстъпи наречени „Микат". Специалните забрани влизат в сила след преминаването на микат и важат до извършване на определени обреди. Също така има и частично отпадане на някои забрани след извършване на някои от обредите.
След встъпване в Ихрам за хаджията са забранени: скубане на косми, стрижене, подстригване, бръснене, рязане на нокти, ловуване, късане на зеленина, обличане на шити дрехи (само за мъжете), парфюмиране (при обличане на Ихрам може). Мъжете нямат право да покриват главите си (чадърът не пречи), взимането на изгубени и паднали вещи, освен за да бъдат върнати на собственика, сключване на брак, полов контакт. Тези забрани са валидни до извършването на известни обреди. 

Как се извършва Хадж и Умра
„И зови хората за поклонението Хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища."
(Сура Хадж: 27)

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ХАДЖ И УМРА
Поклонението Хадж се разделя на три вида:
Хадж Таматту, Хадж Къран, Хадж Ифрад.
- Хадж Таматту: Това е хаджът, който се извършва след като през месеците за хадж (Шаууал, Зилкаде и първите десет дни на Зилхиджджа) се навлезе в ихрам – специалното облекло и след приключване на умра, облеклото се съблече, а когато наближи времето за хадж на осмия ден от месец Зилхиджджа се отиде на някое от местата за обличане на ихрам и наново с намерение за хадж се облече това облекло.
- Хадж Къран: Това е при който с навлизането в ихрам се извършва и умра и хадж. При това положение хаджията не може да снеме ихрама преди деня на празника. Или пък хаджията облече ихрам с намерение за умра и непосредствено преди обиколките (тауаф) добавя и намерението си за хадж. Възжелава да извърши и хадж, без да сваля облеклото.
- Хадж Ифрад: На мястото на обличане на ихрам хаджията възнамерява да извърши само хадж и с това намерение се облича. Ако има курбан, той не снема облеклото до деня на празника (до байрам). Ако няма курбан, позволено е да превърне хаджа в умра. При това той прави обиколките около Кааба, извършва Сай (ходенето между Сафа и Маруа), бръсне се или си намалява косата и снема ихрама. Така той извършва хадж по начина, по който Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е научил онези, които нямат курбан. Ето така онези, които нямат курбан, могат да превърнат хаджа в умра.
- За онези, които нямат курбан най- добрият хадж е Таматту, защото Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е повелил това и на сподвижниците си.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПОКЛОНЕНИЕТО УМРА?
1. Когато пристигнеш на Микат (Мястото където се облича специалната одежда ихрам), избаняй се, парфюмирай се по възможност и след това облечи ихрама, добре е ихрамът да бъде бял. Жената може да облече облекло, с цвят по желание. Не трябва обаче да й се виждат украшенията. След това започни да извършваш телбийа: „Леббейк Аллахумма леббейк, леббеике ля шерика леке леббейк, иннал хамда уанниамета лека уал мулк, ля шерика лек."
Мъжете го изричат гласно, а жените скрито. Старай се да правиш много зикир (да споменаваш Аллах), да търсиш опрощение от Аллах, съблюдавай доброто и се предпазвай от лошото.
2. Когато пристигнеш в Мекка, направи седем обиколки около Кааба, започвай обиколките от Хаджери асуад и пак там ги приключвай. По време на обиколките споменавай Аллах, прави зикир и дуа по желание. В края на всяка обиколка е най-добре да казваш: „Раббена атина фи-д-дуня хасенетен уа фил ахирати хасенетен уекина азабеннар.”
- След това, ако е възможно, отслужи две части молитва зад Маками Ибрахим, но и да си далеч оттам, няма вреда за молитвата. Ако там е трудно да извършиш молитва, извърши я на друго място в джамията.
3. Отиди на Сафа, изкачи се на възвишението и застани срещу Кааба, и вдигайки ръце, благодари на Аллах, възвиши го (Аллаху акбар), отправи дуа. От сунната на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), е дуата да се отправя три пъти. Три пъти: „Ля иляха иллаллаху уахдеху ля шерика лех лехул мулку уе лехул хамду уехуа аля кулли шейин кадир." „Ля илаха иллаллаху уахдаху анджаза уахдах, уа насара абдах уа хамазал ахзаба уахдах." Няма вреда, ако го изречеш и по-малко от три пъти.
- След това, слизайки от Сафа, започни седемте обхода (Сай). Помежду двата зелени стълба върви бързешком. Изкачи се на Маруа, изкажи благодарност на Всевишния Аллах и ако е възможно, изречи и тук онова, което си изрекъл на Сафа.
- За обиколките (Тауаф) и обхода (Сай) няма специални споменавания (зикир) и дуа. По време на обиколките и обхода се изрича дуа по желание или се чете коран. Когато се отправя дуа, да се обръща повече внимание да бъде от сунната, както Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е отправял дуа.
4. Когато приключиш обхода, острижи се или намали косата си. С това приключва посещението ти (умра) и оттук натам за теб е позволено онова, което ти се забранява с обличането на одеждата ихрам.
- Ако извършваш хадж Таматту през дните на байрама, е необходимо да заколиш курбан. Ако не намериш възможност да заколиш курбан, трябва да говееш десет дни – три по време на хаджа и седем след като се върнеш.
- Ако извършваш хадж Таматту и Къран, по-добре с да говееш трите дена преди деня Арафа.

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ?
1. Ако ще извършваш хадж Ирфад или Къран на Микат, облечи ихрам.
- Ако си вътре в зоната на Микат, облечи ихрам, изричайки намерението си за вида на хаджа, на мястото, където се намираш.
- Ако извършваш хадж Таматту в деня Таруийа, облечи ихрам там, където се намираш. Както и преди беше пояснено, денят Таруийа се нарича осмият ден от месец Зилхиджджа.
- Преди да облечеш ихрам, се избаняй и ако имаш възможност се парфюмирай и облечи ихрам. С намерение за хадж изречи: „Леббейк Аллахумма леббейк, леббейке ля шерике леке леббейк, иннал хамда уанниамета леке уал мулк. Ля шерика лек."
2. Отиди на Мина и там поотделно във времената им изпълни обедната, вечерната, нощната и утринната молитви. Изпълни по две части онези, които са съставени от по четири части.
3. На деветия ден от месец Зилхиджджа, след изгрева в смирение и сериозност тръгни за Арафат. Стреми се да не потискаш братята си хаджии. На Арафат на обедната молитва ще изпълниш заедно и обедната и следобедната молитви. За двете се чете един азан, но за всяка по отделно се прави камет. Изпълняват се по две части.
- Бъди крайно внимателен да си в границите на Арафат и отправяй дуа. Арафат е място, където се престоява. Стой там до залез слънце.
4. След залез слънце в смирение и сериозност тръгни за Музделифе с телбийе. Не смущавай и не пречи на братята си мюсюлмани. Когато пристигнеш на Музделифа, пак с един азан и камет за всяка поотделно отслужи вечерната и нощната молитви. Остани там до утринната молитва и отслужи утринната молитва. Както Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е правил с вдигнати ръце, споменавай много Аллах и отправяй дуа обърнат към Кааба.
5. Преди изгрев, изричайки телбийе тръгни към Мина. Ако имаш причина, като жените и немощните, можеш да тръгнеш и след средата на нощта към Мина. Събери само седем малки камъчета на Муздалифа, за да ги хвърлиш на Джамра Акаба. Другите камъчета ще ги събереш на Мина. Можеш да събереш на Мина и седемте камъчета, които ще хвърлиш при Джамра Акаба. За това няма никаква пречка.
6. Когато отидеш на Мина, направи следното:
A) Хвърли срещу най-близкото към Мекка Джамра седем камъчета едно след друго. При всяко хвърляне казвай: „Бисмилляхи Аллахуакбар."
Б) Ако е необходимо да колиш курбан – заколи. Яж и ти, храни и бедните.
B) Острижи или намали косата си. По-добре е да се острижеш или обръснеш. Жените отрязват от косите си колкото върха на пръст.
С хвърлянето на камъчетата, бръсненето или намаляването на косата ти си навлязъл в първите позволения след обличането на ихрам. Можеш да се освободиш от задължителното до момента облекло и освен половата близост със съпругата, всичко друго, което ти беше забранено с обличането на ихрам, вече ти е позволено.
7. След това отиди в Мина и направи тауаф (ифада-обиколки на посещението). Ако извършваш хадж Таматту или извършил хадж Къран или Ифран след тауафа Кудум и не си сторил обхода (Сай), стори го. И така оттук нататък и близостта със съпругата ти е позволена.
Тауафа Ифада е позволено да се извърши и за след дните на Мина, а отиването към Мекка да стане след хвърлянето на камъчетата.
8. След като в деня на байрама извършиш Тауаф Ифада, пак се върни на Мина и остани там през 11, 12, 13 нощ на месец Зилхаджджа, така наречените нощи Ташрик. Можеш да останеш там и две нощи.
9. През двата или през трите нощи, в които останеш на Мина, хвърли камъчетата и към трите Джамра. Започни от Джамра, която е най-далеч от Мекка. След това по ред хвърли и към другите две. Когато хвърляш камъчетата, изричай „Аллахуакбар".
Ако останеш на Мина само два дни, необходимо е да напуснеш Мина преди залеза на слънцето. В противен случай оставаш и третия ден и тогава извършваш замерването. По-добре е да прекараш и третата нощ на Мина.
Болните и немощните могат да упълномощят друг да изпълни замерването вместо тях. Упълномощеният първо хвърля за себе си, а след това и за онзи, който го е упълномощил.
10. След като изпълниш изискванията по хаджа, извърши прощален Тауаф (прощални обиколки) около Кааба. Необходимо е всеки да направи тези обиколки. Жените в родилно или месечно неразположение са извинени.