Може ли, вместо да се заколи курбан, да се даде милостиня?

Може ли, вместо да се заколи курбан, да се даде милостиня?
Курбан означава „доближаване“.
Той изразява готовността за принасяне в жертва на богатството, живота и всичко в името на Аллах, отразява отдадеността към Всевишния и е израз на благодарност към нашия Създател.
Коленето на курбан е потвърдено както от Корана, така и от хадисите на Последния Пратеник.
 В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява:
 „Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли!“
(Коран, 108/2)
Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява следното:
 „Този, който има възможност да заколи курбан, а не го направи, да не се приближава до местата, където кланяме намаз
(т.е. до джамиите)!“
Независимо дали е сюннет или ваджиб, коленето на курбан се извършва по определен начин, спазвайки определени правила.
Не се счита, че е извършен този ибадет (богослужение), раздавайки стойността на курбана на хора и благотворителни организации.
 Пратеника на Аллах, след като било заповядано да се коли курбан, всяка година лично той спазвал и изпълнявал безупречно тази повеля, като сам колел курбаните.
 Във връзка с това, дали е позволено вместо коленето на курбан да се дава себестойността на курбана на нуждаещи се или като благотворителност, в книгите по вероучение се посочва следното:
 „Всеки ибадет има своето специално място.
Мястото на зекята е специално, на милостинята – също. Така и коленето на курбан има своето определено място в религията.
Но ако курбанът не може да се заколи навреме в определените дни, ако животното е живо – се дава след това, ако не е – се дарява неговата парична себестойност. Богослуженията (ибадетите), свързани с финанси, които се правят за приближаване до Всевишния, са два вида. Едната част, както е при зекята и милостинята садака, е да се дадат на някого.
Другата част е да жертваш нещо, което ти принадлежи. Това е като освобождаването на роб.
Коленето на курбан съдържа и двата вида ибадет.
Самото колене на курбан е приближаване към Всевишния. А раздаването на месото на съседи и нуждаещи се е другата част от този ибадет.
Но най-важното в случая е коленето на курбан да се извършва само заради Аллах и спечелване на задоволството на Всевишния.
 Ако не се спази това правило, се счита, че не сме изпълнили задължението си.
Затова и не се приема, че сме извършили ибадета курбан, ако вместо да се заколи курбан в определените дни, се даде милостиня садака“.

Ползата от коленето на курбан

дно от полезните неща, които сме придобили чрез исляма, е коленето на курбан, което е задължение на всеки мюсюлманин.

Всеки човек, който има материална възможност, е задължен да заколи курбан, но има някои условия, които трябва да бъдат спазени.

В книгите по ислямско право са споменати няколко правила.

1. Курбанът е задължение за този, който се намира вкъщи.

Тоест за пътника курбанът отпада.

Поради тази причина хаджиите, които се считат за пътници, не колят курбан.

Това, което колят те, е, за да изразят своята благодарност, че са успели да отидат на хадж.

2. Курбанът се коли от богатия, а бедния не е задължен.

Но ако един бедняк реши да заколи курбан, няма нищо лошо.

Това, което заколи, ще се счита за допълнителен (нафиле) курбан.

От него може да яде цялото му семейство, а може да раздаде и на съседите си.

Дори ако няма възможност да си купи месо, бедният може да остави целия курбан в дома си.

3. Обреченият (адак) курбан може да се коли и през трите дена на празника Байрам. Само че този, който е обрекъл курбанa, не може да яде от месото му. Това се отнася и за близките му, на които не е разрешено да им дава милостинята зекят.

4. Задълженият да заколи курбан не може да даде паричната му стойност на някого. Условие е кръвта на жертвеното животно да бъде пролята.

Затова този, който не може сам да заколи курбан, определя друг, който да направи това. Ако курбанът е заколен с друго намерение, то задължението си остава.

Тоест ако се заколи за да се продаде в месарски магазин, това не се счита за курбан.

5. Курбанът може да бъде овца, коза, крава и камила.

Овцете и козите трябва да са навършили една година.

Ако една овца на шест месеца е голяма колкото овца на една година, тя също може да се заколи за курбан.

6. Овцата и козата могат да се заколят за един човек, а кравата и камилата за седем. Условие е намерението на всички да бъде за курбан, а да не бъде само заради месото. Ако някой е с такова намерение, то за всички останали се счита, че са заколили курбан само заради месото му.

7. За курбан не може да бъде заколено малко животно като кокошка, петел или патица.

8. Хората, които са заколили едно голямо животно, трябва по равно да разпределят месото от животното, за да не остане на някого малко, на друг повече.

Всичко трябва да бъде претеглено справедливо.

Байрамът е ден за щастие.

В този ден не трябва да има и най-малки поводи за неразбирателство.

ЗЛАТНИ СТРАНИЦИ ОТ ИСЛЯМСКАТА ИСТОРИЯ

Курбан Байрам

Курбан Байрам

Едно от задълженията ни в земния живот е коленето на курбан(жертвено животно). 

Курбан означава и "доближаване" към Всевишния и изразява благодарност,отдаденост и смиреност към нашия Създател. В Свещения Коран се повелява: 

"Отслужвай молитвата намаз към своя Господар и [жертвено животно] коли!"

 (108:2). 

Тази традиция започнала втората година след преселението (хиджрет) на Пратеника на Аллах в Медина и е задължително (ваджиб) за всеки мюсюлманин с необходимите материални възможности. 

В хадис на Пратеника на Аллах се подчертава,че тези,които имат възможност,а не заколят курбан,ще бъдат наказани. Хадисът ни предупреждава: 

- Тези, които имат възможност, а не заколят курбан, да не се доближават до нашите молитвени домове! 

Да, хадисът ни разкрива, че всеки, на когото материалното положение му позволява,трябва да заколи курбан,а тези, които,въпреки че имат необходимите средства,не го направят,да не се доближават до молитвените домове.  Човек,който не може да бъде близо до молитвения дом,означава да бъде лишен от благодеянията (севаб) на останалите мюсюлмани. 

А едно такова отдалечаване понякога е голямо наказание. 

Затова учените ни припомнят,че коленето  на курбан е задължително (ваджиб) за всеки,а този, който,въпреки че има възможност,не заколи,ще бъде наказан. 

Според ислямското право (фъкъх) курбанът е задължение за богатите. 

Но за да поясним този въпрос,може да кажем,че всеки би трябвало да заколи курбан,стига това да не се отрази сериозно върху неговото препитание. 

Ако човек,след като заколи курбан,няма да има възможност да си купува основните стоки за препитание,то тогава това задължение за него отпада. 

Коленето на курбан трябва да бъде само и единствено в името на Всевишния Аллах. 

Това е едно благодеяние,за което всеки ще бъде възнаграден според намерението си. 

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ДЕСЕТТЕ ДНИ ОТ ЗУЛХИДЖЕ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

         Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който в Своята Книга казва: §Кълна се в зората и в десетте нощи (от месец Зулхидже)§. И саляту селям да бъде върху Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем), семейството му, неговите сподвижници и последователи до края на Света.

         Уважаеми братя! Нека да се боим от Аллах Субханеху ве Теаля и да знаем, че сме временно на този свят, като преминаващи пътници, и след това непременно ще се завърнем към Него.

         В тази тема ще насочим вниманието Ви към много важни и превъзходни дни, в които се удвоява наградата за добрите дела и се опрощават прегрешенията. Това са първите десет дена от месец Зулхидже, месецът, в който се извършва Хаджилъка. В Корани Керим Аллах Теаля казва:

وَالْفَجْرِ وَلَيالٍ عَشْرٍ ۞ ۞

         §Кълна се в зората и в десетте нощи (от месец Зулхидже)§/Сура „Феджр” /89/:1,2/

         Аллах Теаля се кълне в тези десет денонощия поради тяхната важност и превъзходство. Имам Бухари (рахимехуллах) разказва хадис, предаден от Ибни Аббас, че Пейгамберинът (с.а.с.) е казал:

((ما من أيام العمل الصالح فيها أحب إلى الله من هذه الأيام))

         “Няма по-обичани дни при Аллах Теаля за правене на добри дела от тези дни.”

         В тях мюсюлманинът може да се възползва от извършването на праведни дела, на които ще види резултата и ефекта, когато ще се завърне при Аллах Субханеху ве Теаля. Измежду полезните неща, които човек може да върши, е говеене през деветте дни, с изключение на десетия, в който е Байрамът.

За предпочитане е многократното споменаване на Всевишния Аллах в тази почтена десетдневка, както и в дните на Байрама. Аллах Аззе ве Джелле казва:

۞... وَيَذْكُرُواْ اسْمَ اللَّهِ فِي أَيَّامٍ مَّعْلُومَاتٍ...۞

         §...и в определени дни да споменават името на Аллах...§/Сура „Хадж”/22/:28/

         Необходимо е също в байрамските дни да се прави текбир “Аллахуекбер, Аллахуекбер ля иляхе иллеллаху веллаху екбер, Аллахуекбер ве лилляхилхамд”. Той започва от сабах намаз на ден Арафе  и продължава до икинди намаз на четвъртия ден от Байрама. Това е от напътствието на Мухаммед (с.а.с.) и неговите есхаби. Имам Бухари (рахимехуллах) в достоверната си сбирка на хадиси разказва за Ибни Умер и Ебу Хурейра (радийеллаху анхума), че са ходели по пазара и са правели текбир на висок глас.

         Превъзходството на тези дни обхваща както хаджиите, така онези, които не са на хаджилък. Това е стимул за всички мюсюлмани да вършат праведни дела.

         Деветият ден от тази десетдневка е денят Арафе. В него хаджиите се намират на местността Арафат. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((أفضل الأيام يوم عرفة))

“Най-превъзходният ден, е денят Арафе.”/Ибну Хиббан/

         Говеенето в този ден е причина за опрощаване на малките грехове от изминалата и настоящата година. Ебу Катаде (р.а.) разказва, че Пейгамберинът (с.а.с.) бил попитан за говеенето в деня Арафе, а той отговорил:

((يكفر السنة الماضية و الباقية)) ـ رواه مسلم.

         “Опрощават се греховете за изминалата и настоящата година.”/Муслим/

         Поради това, за предпочитане е мюсюлманите, които не са на хаджилък, да говеят. А що се отнася до хаджиите, за тях е по-превъзходно да не говеят, за да имат повече сили по време на хаджилъка, за да правят зикр, дуа и истигфар.

         Това е ден за опрощение на греховете и спасение от Огъня.

           Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((ما من يوم أفضل عند الله من يوم عرفة ينزل الله إلي سماء الدنيا فيباهي بأهل الأرض أهل السماء فيقول انظروا إلي عبادي شعثا غبرا حاجين جاءوا من كل فج عميق يرجون رحمتي و لم يروا عذابي فلم ير أكثر عتيقا من النار يوم عرفة)).

         “Няма по-превъзходен ден при Аллах от деня Арафе. Аллах слиза на земното небе и хвали жителите на земята пред обитателите на небесата (меляикетата), като казва:”Погледнете към моите раби, разрошени, прашни, нуждаещи се, дошли от различни краища на света. Те се надяват на Моята милост, още невидели Моето наказание, и не е видяно толкоз много освобождаване от Огъня, както е в деня  Арафе.”/Ибну Хиббан/

((أفضل الدعاء يوم عرفة, و أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا إله إلا الله وحده لا شريك له)) ـ رواه الإمام مالك في الموطأ.

         “Най-превъзходната дуа е дуата в деня Арафе, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник.”/Имам Малик/

         В този месец е Курбан Байрам. Той започва от десетия ден на Зулхидже и завършва на тринадесетия ден със залеза на слънцето. След сутрешния намаз на десетия ден онези, които не са на хаджилък, кланят байрамския намаз и колят курбаните. А хаджиите продължават с останалите обреди на хаджилъка: хвърлят камъчета на Джамаратите, бръснат главите или ги подстригват, обикалят около Кябе, преминават разстоянието между Сафа и Мерва. А в трите дни след Байрама, наречени “тешрик”, хаджиите се намират в местността Мина. Относно тези дни Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((أيام مني أيام أكل و شرب و ذكر الله عز و جل)) ـ رواه مسلم.

         “Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах Аззе ве Джелле.”/Муслим/

         Аллах Теаля казва:

۞ وَاذْكُرُواْ اللَّهَ فِي أَيَّامٍ مَّعْدُودَاتٍ ...۞

         §И споменавайте Аллах в преброените дни!...§/Сура „Бакара”/2/:203/

         Към споменаването на Аллах Теаля в тези дни се включва:

         -Правене на текбир след всеки фард намаз: “Аллахуекбер, Аллахуекбер ля иляхе иллеллаху веллахуекбер, Аллахуекбер ве лилляхил хамд”.

         -Изричане на “Бисмиллях! Аллаху екбер.” при колене на курбаните.

         -Произнасяне на “Бисмиллях! при започване на ядене и пиене и да се завършва с “Елхамдулиллях”.

         -Също по време на хвърляне на камъчетата на Джамаратите да се казва: “Бисмиллях! Аллаху екбер”.

         Това са дни, изпълнени с различни ибадети и споменаване името на Аллах Субханеху ве Теаля. Измежду всички тези ибадети най-голям е хаджилъкът, който се извършва при Бейтуллах – Кябе и околностите му. Разказва се от Айше (р.а.) и Ибни Умер (р.а.), че са казали:

((لم يرخص في أيام التشريق أن يصمن إلا لمن لم يجد الهدي)) ـ رواه البخاري.

         “Не е позволено в дните на тешрик да се говее, освен на онзи (от хаджиите), който няма курбан.”/Бухари/

         Поради трудностите, които хаджиите изпитват по времето на хаджилъка, на тях се забранява да говеят през тези дни. Отреден им е престой в местността Мина за хвърляне на камъчета на Джамаратите и за отмора през Байрама и три дни след него.

         Аллах Субханеху ве Теаля е позволил на хаджиите да се хранят от месото на техните курбани, както и на останалите мюсюлмани, които не са били на хаджилък, защото всички имат участие в правенето на добри дела през тази десетдневка, с които се приближават към Аллах Субханеху ве Теаля. Байрамът е празник за всички мюсюлмани по земното кълбо. Те са радостни и благодарни на Аллах Субханеху ве Теаля за всички блага, които Той им е дал.

         Молим Аллах Аззе ве Джелле 

да ни опрости всички грехове и ни предпази от прегрешения! 

Да приеме нашите добри дела и да ни помилва в Съдния ден! 

Амин!