хадис последната хутба на Пророка за Жертвоприношението

От Абу Бакр (р.а), се предава за прощалната проповед “Хутба ал-Вада”:

 “ В деня на Жертвоприношението, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , се обърна към нас с хутба, а после попита:

 “А знаете ли що за ден е това?”

Ние отговорихме:

 “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, а той(с.а.с.) ,мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.

 Но, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) , каза:

 “А нима това не е деня на Жертвоприношението?”

Ние казахме:

 “Да”.

 След това той попита: “А що за месец е това?”

 Ние отговорихме: “Аллах и Неговия пратеник знаят по-добре”, аПратеникът на Аллах (с.а.с.) ,мълчеше, и ние си помислихме, че той ще го нарече иначе.

 Но, той (с.а.c), каза:

 “А нима това не е Зу ал-Хидджа?” Ние казахме: “Да”.

Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.c), каза:

“Наистина, взаимоотношенията между вас трябва да бъдат такива, че вашата кръв, вашето имущество и вашата чест да са толкова свещени, колкото свещени са този ваш ден в този свещен месец в този свещен град!

Нека присъстващият извести за това отсъстващия.

 Наистина, може да се получи и така, че присъстващия да извести онзи, който ще усвои това по-добре от него самия.”

 /Този хадис е сведен от ал-Бухари 1741, и Муслим 1679./

Забрани за хаджиите, които са в ихрам.

1. Полов акт, защото Всевишният Аллах е казал:

 Поклонението хадж се извършва в знайни месеци.

 Който възнамерява през тях да извърши поклонението хадж, не трябва да встъпва в полова близост, нито да сквернослови, нито да влиза в спор по време на поклонението хадж!

  /2:197/

2. Допир до жени с похотливост и желание за близост, защото това попада под общия смисъл на айета: не трябва да встъпва в полова близост, и защото не е разрешено на човек в ихрам да сключва брак или да предлага омъжване, и затова най-вероятно, нему е забранено да се докосва до жена с желание. http://www.islamqa.com/ar/ref/11356

Как се прави хадж.

Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

 

• После, когато хаджията дойде на границата „микат”, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.С.).

• След като свърши  с молитвата, хаджията възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва:

„Леббейкеллахумме умра.”
А ако е муфрид, казва:
„Леббейкеллахумме хаджа.”

Мъжът го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.) е да казва постоянно тельбийе.

• Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кяаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва:

„Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.С.).”
След това прави седем кръга около Кяаба, а когато замине покрай йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.
От суннетите на тауафа е рамль – бързане с приближени крачки – за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум ( при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.), когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.”
(предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршаф под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.):

“Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах  и неговите сподвижници и бързаха в крачките си в трите кръга.”
Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа.
По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва:

“Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!”                                     
(сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.С.), а напротив е бид`ат.
Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа.
Първият – Ифада – е основа (рукн), а вторият – Кудум – е суннет, а третият – Уедаа – е ваджип.

• Когато свърши с тауафа, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи:

 „Куль я ейю-хель кяфирун...”,
а във втория рекят учи:
„Куль ху-уеллаху ехад...”.

От Суннета на Пратеника на Аллах е да не се удължава в тях.

• След това прави Сай между Сафа и Меруа - седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Меруа.

От Суннета е, когато хаджията приближава към Сафа да изучи:

“Наистина Сафа и Меруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение в месеца за хадж, или е на умра, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.”
(сура ал-Бакара-185)

След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и се моли, изрича текбир , благодарност и т.н., и казва:
“Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.”

 След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти.
После се спуска и тръгва към Меруа, и е суннет за мъжа, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Меруа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва дуите, с които се молеше на Сафа.
По време на сай може да учи следната дуа:
“ Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам”
Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

• Когато завърши от сай подстригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрязва малка част, колкото началото на пръста. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери големия джемерат Акабе.

 

• Когато дойде осмия ден от месец Зуль-хидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж преди обяд от дома си. Също така и онзи хаджия, който е от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да отиде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.С.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници.

   Джабир Ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...”                                       
(предаден от Бухари)

Казал е също:

“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) ни нареди, когато искаме да възнамерим да влезем в ихрам , да го сторим когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.”                                  
(предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва:
„Леббейкел-лаахумме хаджа.”

• Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкращава на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренася Муслим  в хадиса на Джабир.

 

• Когато слънцето изгрее в деня Арафа ( деветия ден от месец Зуль-хидже) хаджията тръгва за местността Арафа. Желателно е  до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.С.) го е правел. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва:

“ Бях с Пророка (С.А.С.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и въжетата й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.”                                               
(предаден от Несаи)

Също е казал:

“ Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.”               
(предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророкът (С.А.С.) е казал:

“Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и Пророците преди мен е:
„Няма друг бог, освен Аллах - Единствения, Който няма съдружник, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.”
(предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва:
„Тези, каквото пожелаят.”
(предаден от Муслим)

Престоят на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

• Когато слънцето залезе, хаджията тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Ей, хора, спокойствие, спокойствие!”     
(предаден от Муслим)

   Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.С.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва. Тогава ги отслужва където и да е.
На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.С.) не го е правел.
Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва:

“ Пророкът (С.А.С.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и  два икамета, без да прави тесбих между тях, след това легна, докато изгря зората.”
(предаден от Муслим)

Разрешено е на онези, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората.
А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на нощта, за да почиват, е противно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.С.).
Когато хаджията отслужи сутрешната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.С.):

“ Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.”
(предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

• След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слънцето - в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-големия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут.

   Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Мес`уд ( Р.А.), който казва:

„Когато дойдох до големия джемерат, застанах така,че Кяаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и казах:
„Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара.”                                
(предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе.
От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или подстригва главата си, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Пророка (С.А.С.) е искал три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата си. А за който се подстригва, искаше само един път, както е в Бухари и Муслим.
След това хаджията отива към Кяаба за да извърши тауаф Ифада. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва:

“Пророкът (С.А.С.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче – средни камъчета – и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.С.) се качи на камилата си и отиде към Кяаба и там отслужи обедната молитва.”                 
(предаден от Муслим)

    Тези ибадети може да се извършат неподредени.
В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.)  застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ:
“Прави и няма нищо.”
Когато хаджията свърши с тауафа около Кяаба – ако е муте-меттиа – трябва да извърши сай след тауафа, защото първият сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир:
„Пророкът (С.А.С.) и неговите сподвижници не правеха  сай между Сафа и Меруа, освен един сай – първия.”

• Трите дни на тешрик ( 11, 12 и 13 ден от месец Зуль-хидже) са дни за замерване, за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.”                       
(сура ал-Бакара-203)

  Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли.
Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.) който казва:

„Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме.”                                                            
(предаден от Бухари) 

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е  залязването на слънцето в 13 ден от месец Зуль-хидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

• В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане  да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

 

• Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който е казал:

Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:

“Никой да не напуска, докато не бъде Кяаба последното нещо, което е видял.”
Казал е също:
“ Освен жената в хайз, той отпада от нея.”
(предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

• Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер ( Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.С.), като казва:

„Винаги щом Пратеника на Аллах (С.А.С.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше:
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех,  уе  хеземель  ахзаабе  уахдех”

Поклонението хадж

1 - Същността на хадж.

  Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2 – Отреждането на хадж.

   Цялата ислямска общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение ( фарз ) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджът е от петте основи, на които се изгражда ислямската религия.
Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.”                                     
(сура Али Имран-97)

   Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Ислямът се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”
( предаден от Бухари и Муслим)
А в прощалния хадж е казал:
“О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.”                      (предаден от Муслим)

3 - Предимството на хадж и мъдростта от неговото отреждане.

   За предимството на хадж има много доказателства. Всевишният Аллах казва:
“И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...”                                               (сура ал-Хадж - 27-28)

  Поклонението хадж съдържа големи ползи за всички мюсюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, престоя на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова  хаджът е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.
Ебу Хурейра ( Р.А.) казва: „Чух Пратеника на Аллах (С.А.С.) да казва:
“Който извърши хадж заради Аллах, без съвокупление, нито безпътство, то той се връща както го е родила майка му.”                                                   (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеникът на Аллах ( С.А.С.) е казал:
“ Умра до умра - премахва греховете между тях, а за приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Бухари и Муслим )

Сахабите попитали Пратеника на Аллах (С.А.С.):
„Кое дело е най-благодатно?”
Рече:  “ Вярата в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“ Борбата по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “ Приетият хадж.”          
(предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах Ибн Мес`уд ( Р.А.) казва: „Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
( предаден от Тирмизи )                          
От ползите на хаджа е събирането на мюсюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място при Аллах, където се опознават и взаимно си помагат в името на доброто. Всички са равни в  словата си, споменаването на Аллах (зикир) и делата си. Това е прекрасен урок за тях и пример за обединение и събиране - в една вяра и убеждение, в ибадета, целите и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се осъществява запознанство  и сближаване, разузнаване на състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, като казва:
“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.”                                              
(сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж.

• Няма разногласие между учените, че хаджът е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетие, свобода и възможност за извършване.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мехрам) при пътуването й за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра ( Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (мехрам – мъж с който не може да сключи шериатски брак).”

(предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

• Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
• Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, то техният хадж е правилен, но не е приет от тях.
• Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без  превозно средство, хаджът му е правилен.

 

• Извършване на хадж за друг.

   Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не?
Правилният отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него - с неговите пари - все едно дали е направил завещание или не. Хаджът е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас ( Р.А.), който казва:
„Една жена се зарекла да извърши хадж, но умряла. Нейният брат дойде при Пророка (С.А.С.) и го попита за това, а той му рече:
“ Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?”
Рече: „Да.”
Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”

(предаден от Несаи)

• Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

  Правилният отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:
“Пратеникът на Аллах (С.А.С.) чул един човек да казва: „Отзовавам се за Шубрума”.
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) го попита: „Кой е Шубрума?”
Рече: „Мой брат, или мой близък.”
Рече му: „Извършил ли си хадж за себе си?”
А той отговори: „Не.”
Тогава Пратеникът му рече: „Извърши хадж за себе си, а после извърши за Шубрума.”

(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

   Също така е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас ( Р.А.), в който се казва:
„Една жена от Хас`ам попита:
„О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, но той не може да пътува. Да извърша ли хадж за него?”
Рече: „Да.”
Това беше в прощалния хадж.”
(предаден от Бухари и Муслим)
Хаджът е задължение за вярващия веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишният Аллах казва:
“И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома-за онзи, който може да отиде.”                    
(сура Али Имран-97)
“ И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!                                             

(сура ал-Бакара-196)

   Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.С.) следния хадис:
“ Избързвайте с хадж (тоест, че е фарз), защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” 

(предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж.

  Основите на хадж са четири:

•  Ихрам
•  Стоенето на Арафа
•  Тауаф Ифада
•  Сай между Сафа и Меруа

Без тези основи хаджът не е приет

Първата основа:
Ихрам.

 Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.

Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място.
Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

“ Поклонението хадж е в знайни месеци.”  

(сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зуль-киаде и Зуль-хидже.
А определените граници за място са границите, които не е позволено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

• Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
• Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на  Египет, Шам, Мароко и държавите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
• Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
• Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
• Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.

   Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам.
Ибн Аббас ( Р.А.) е казал:
„Пратеникът на Аллах (С.А.С.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и за онзи,който замине през тях, дори да не е от техните жители - за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.”

(предаден от Бухари и Муслим)

     А в хадиса на Джабир ( Р.А.) Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал:
“ Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”
А който не минава пътят му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Онзи, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип - ихрама от границата - и за това е задължен да даде фидйе. Същото е и с онзи, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе. А фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

Как се влиза в ихрам?

   Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршаф) – бели и чисти.
Правилното мнение на учените е, че няма специална молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи по време на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.С.) е влизал в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

• Теметтуа

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

• Киран

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

• Ифрад

– да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж.
При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на Мекка.
Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав?
Повечето казват, че е Теметтуа.

   След като хаджията влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:
“Леббейкеллахумме леббейкь, леббейке ля шериике леке леббейкь,  иннель  хамде  уен  ниамете  леке  уель  мульк,  ля шериике лекь.”
Това тельбийе се изговаря на висок  глас и постоянно.

Забранените неща , след влизане в ихрам.
Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

•  Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах:

“И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!     

(сура ал-Бакара -196)

•  Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.
•  Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.С.),хаджията да не покрива главата си с каквото и да е, както е казал при онзи, който го ухапала камилата му и умрял:

“ И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.”

(предаден от Бухари и Муслим)

А Ибн Омер ( Р.А.) е казал:

„Ихрамът на мъжа е на главата му, а ихрама на жената е на лицето й.

(предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер ( Р.А.)  е казал:

“ Пратеникът на Аллах (С.А.С.) бе попитан:
„Какво може да облече хаджията?”
А той отговорил:
„Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли. Тогава нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.”                          
(предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.С.) е наредил в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имало парфюм.

  А за хаджията,който го ухапала камилата е казал:

“ Не го докосвайте с парфюм.” 
( предаден от Бухари ) 

Затова е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

•    Убиването на ловни животни, заради словата на Всевишния Аллах:

“ О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!”                                                     
(сура ал-Маиде -95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах:

“А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).”                     
(сура ал-Маиде -96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.С.) е казал:

“ Не се жени, нито оженва друг, нито да се сгодява.”
(предаден от Муслим)

• Половият контакт, заради словата на Всевишния Аллах:

“ И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!”                                              
(сура ал-Бакара -197)

Ибн Аббас ( Р.А.) е казал: „Това е половия контакт.”
Доказателство за това са словата на Аллах:

“Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.”                  
(сура ал-Бакара-187)

Тоест, половият контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж.

   Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето си, с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер ( Р.А.):

“ Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.”                                            
(предаден от Бухари)

И Ибн Омер е казал:

„Ихрамът на жената е в лицето й.”
А Айше ( Р.А) е казала:

“Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.С.) в ихрам – и се приближиха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” 
(предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също така е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и другите неща. Но и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Втората основа:
Стоенето на Арафа.

 Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):

“ Хаджът е Арафа.”   
(предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

Третата основа:
Тауаф Ифада.

   Заради словата на Всевишния Аллах:
“И да правят тауаф около древния Дом!”    
(сура ал-Хадж-29)

Четвъртата основа:
Сай между Сафа и Меруа.

    Заради хадиса на Пратеника на Аллах (С.А.С.):
“Правете сай, защото Аллах ви е отредил сайя.” 
(предаден от Ахмед и Бейхаки)

6 - Ваджипите на хадж.

А те са седем:

• Влизането в ихрам от границата.
• Престоят на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
• Престоят на Музделифе.
• Престоят на Мина в дните тешрик.
• Замерването на джемератите.
• Бръсненето и постригването на главата.
• Прощалният тауаф.

Правене на хадж за друг човек

Правене на хадж за друг човек

Както се знае, хаджа е ибадет, който се прави с богатството и с тялото. Ако на човек, на който правенето на хадж му е фарз, но има здравословни проблеми и не може да патува, в това положение какво трябва да направи? Учените са отговорили на този въпрос по различни начини. Ханефийските учени по фикх са казали: „Пълнолетен човек на който хаджа му е фарз, но е има причина поради която не може да направи хадж, за него е позволено на негово място да изпрати човек, който да направи за него хадж. Но ако има сили, тогава това не е позволено. Ето и условията при които е позволено човек да изпраща другиго да направи хадж за него: 1 – Мъртав. 2 – До края на живота си да остане безсилен и да не може да отиде сам да направи хадж.” В книгата Дуррул-Мухтар се казва, че безсилието важи за хаджа, който е фарз, но за хаджа, който е нафиле това не важи.” Ибни Абидин като разаснява това изказване казва следното: „Без силието е само за хаджа, който е фарз. Защото условията, които сме споменали се отнасят само за хаджа, който е фарз, а не за хадж, който е нафиле. Условията за хадж, който е нафиле са следните: 1 – Ислям. 2 – Ум. 3 – И да няма забрана да излиза от страна в която живее. Само това са условията за хадж, който е нафиле.
Човек, който изпраща другиго да направи хадж за него трябва да внимава в следните неща: 1 – Трябва да се избере човек, който знае най-добре как се прави хадж. 2 – Да е свободен т.е. да не е роб. 3 – Да не е луд. 4 – Да е достигнал до пълнолетие. 5 – Да е направил хадж от свое име, след това може да прави хадж за друг. Всички разходи по хаджа се плащат от човек, който го изпраща, и се прави такъв вид хадж, какъвто иска човека, който го изпраща.
Също така човека, който изпраща друг човек на хадж, трябва да е запознат с хаджа.

Условия при които е позволено да се прави хадж за друг

Човек да е направил най-напред хадж за себе си. Човек, който има сили сам да извърши хаджа, не е позволено да изпраща другиго да извърши хаджа от негово име.
Човек, който е имал възможност да отиде на хадж, но не е отишал, ако падне на смъртното легло, трябва да направи завещание да се изпрати някой човек, който да направи хадж от негово с богатството което оставя като наследство.
Човек в такова положение, ако една трета от богатството си, което е оставил за наследство стигне за изпращането на друг човек на хадж, тогава се изпраща. Ако ли не стигне, тогава наследниците ако пожелаят могат да изпратят друг човек да направи хадж с техни пари. Дори човек, който е умрял ако не е направил завещание неговите наследници да направят хадж от неговот име, и те направят хадж, тогава този човек се спасява от тази отговорност.
Положението е същото и с тези, които са имали възможност да направят хадж, но са отложили за когато остареят, и ако поради старостта, или някоя не излечима болест, или ако ослепеят или не могат да ходят, те трябва да изпратят на тяхно място друг човек, който да направи хадж. Също така на тези, на които хаджа им стане фарз, но имат здравословни причини и не могат те самите да направят хадж, то те трябва да изпратят човек, който да направи от тяхно име хадж.
Човек, който изпраща другиго да извърши хадж от негово име, то неговото безсилие или боледуване трябва да е не излечимо и да продължава чак до смъртта му. Ако човек, който е болен и изпрати другиго от негово име да направи хадж, и след това умре от тази болест, тогава този направен хадж се признава. Но ако се спаси от тази болест и се излекува, тогава този човек трябва да направи нов хадж.
Човек, който искада изпрати другиго за него да направи хадж, товя трябва да стане с неговта заповед. Ако човек не заповяда това нещо, то за него никой друг не може да направи хадж. Ако човек е умрял, тогава неговите наследници могат да заповядат и да изпратят някого да направи хадж за техният починал билзък.
Човек, който е изпратен да направи хадж за другиго, трябва да го спомене и във възнамерението. Като прави възнамерението трябва да каже следното: „Аллахумме инни урийду’л-хадждже фейесриху лий уа текаббелху минни уа мин (и се казва името на човек, за който ще се прави хадж) .....
В превод означава: „О, Аллах! Аз искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен и от (тук се казва името на човека, за който ще правим хадж). След което се прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Човек. Който изпраща другиго да направи хадж за него, трябва да му поеме всичките разходи. Ако отиващият на хадж изразходва от свойте средства, тогава този хадж не се счита, като хадж за другиго.

Какво трябва да прави човек, който е изпратен да прави хадж за другиго?
Отиващият, човек трябва да направи този хадж, който е поискал човека, който го е изпратил. Отиващият, като прави всичките ибадети, трябва да споменава, че прави от името на онзи, който го е изпратил. Когато облича ихрам, когато прави таваф и сай, когато отива на Арафат и Музделифе, когато коле курбан трябва да прави възнамерението от името онзи, който го е изпратил. Също така най-напред прави дуа за онзи, който го е изпратил, а след това може да прави дуа за себе си и за другите мюсюлмани.
Например: Ако изпращащият го иска да се направи хадж Ифрад, тогава отиващият човек като прави възнамерението за ихрам казва: „О, Аллах! За Твоето задоволстви ......... и се споменава името на който го е изпратил. Искам да направя хадж. Олесни го и го приеми.” След това прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Другите възнамерения се правят по същия начин.
Ако изпращащият го поискал от него да направи Теметту или Киран хадж, тогава отиващият трябва да закоел от негово име курбан.
Отиващият след като извърши всички ритуали за хаджа, след това ако поиска може да направи умра за себе си.
Отиващият, до като направи хадж и се върне изразходва парите, които му са дадени без да прави разхищение. След като се върне парите, които са остани ги връща на човека, който го е изпртил. Човек който го е изпратил ако поиска може тези пари да ги остави на изпратения човек.
Не е позволено на отиващият да иска повече пари от колкото тези, които му са нужни за да направи хадж.
Човек, който изпраща другиго да направи за него хадж, за да се вдигне от него отговорността за хаджа, той трябва да изпрати човек, като му поеме всички разходи за хаджа.

Хадж, който е нафиле и се прави за друг

Един мюсюлманин, който извърша всякакъв вид добри дела, то награда от тези дела може да я дари на някой друг умрял или жив мюсюлманин. Затова, ако без да го е изпратил някого, той може да направи нафиле хадж за друг човек.
Човек, който ще прави нафиле хадж за другиго е достатъчно само да направи възнамерение и да влезне в ихрам.

Завещанието за хаджа

Човек на който хаджа му е станал фарз, но не го е изпълнил, умре и не е оставил завещание за неговото изпълнение, той става грешник. Относно това нешо няма никакво разногласие. Човек, който е умрял без да е направил завешание за хадж, то неговите наследници ако пожелаят могат да изпратят някой човек да направи хадж за него. Надява се че това дело ще се приеме от Аллах. Имам Ебу Ханифе относно това нещо казва: „Човек, който умре без да е направил завещание за хадж, дългът за хаджа не отпада от него.” Поради това нещо правенето на завещание е много важно. 

Ползите и поуките на Хаджа

Ползите и поуките на Хаджа

Хаджа е един много важен ибадет, както за този свят, така и за отвъдния. Когато хаджа бъде направен с искреност, той пречиства и предпазва мюсюлманина от греховете му. Степента на хаджа при Аллах е висока. Той става причина човек да спечели дженнета и подобрява харектера на човек.
Този ибадет е фарз, да се направи веднъж в живота за онези които имат възможността и неговите ползи и поуки са много големи. В един хадис, любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който заради Аллах направи хадж и се предпазва от лоши думи, слова и от лошо поведение и не се върне към извършването на греховете, той се завръща пречистен от греховете така, както в деня когато майка го е родила.” Този ходас ни показва стойността, превъзходството и една от ползите на хаджа. Заедно с този хадис ще е добре да споменем още няколко, които описват описват превъзходството и ползите на хаджа.
Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал:
„Наградата за приетия хадж не е нищо друго освен дженнет.”

Веднъж попитали Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем следния въпрос: „Кое от делата е най-добро?” 
Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Вярата (иман).” След това го попитали: „А след него кое едругото?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Воюването по пътя на Аллах.” след това отново го попитали: „А след това кое е?” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Приетият Хаджа.”
Онези, които правят хадж, тяхната стойност пред Аллах е много голяма. Поради тази причина, дуите, които ги правят, Аллах няма да ги върне празни. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем в един хадис повелява: „Тези, които правят хадж и умра са гости на Аллах. Ако направят дуа на Аллах, Той ще им приеме техните дуи. Ако поискат от Него да ги опрости, Той ще ги опрости.”
Денят, в който Аллах най-много опрощава свойте раби е денят Арафат. В този ден рабите на Аллах се намират на Арафат в пустинята, от всяка страна има само пясък, камани и прах. Рабите на в един такъв ден и такъв момент като си разтворят ръцете към Аллах, и като искат от Него, без съмнение Аллах ще ги опрости. Един толкова голям ибадет, като хаджа, като бъде извършен по най-добрият начин, човек се възползва от ползите и превъзходството му.

Поуките на хаджа:

Няма съмнение, че в това, което Аллах Теаля е заповядал на хората има много поуки както за този свят, така и за отвъдния. Според тази истина, която не бива да ни учудва, хаджа има много поуки. Някои от тях са следните:
В самото създаване на всеки един човек, той има нужда да се подчинява и да служи на Аллах. хаджа е ибадет, който дава най-добрата възможност човек да покажа своето безсилие и служене пред Аллах, а също така и да Му благодари за благата с които го е дарил. Защото хаджа отделя човек от неговото богатство, място и величие сред хората към обръщането и искането от Аллах. По време на хадж, когато хората облекът ихрамите, не може да се разбере кой е богат и кой беден, кой е властен сред хората и кой не. Хаджа показва привързаността на човек към Аллах Теаля. Това полужение предлага на човек да опита какъв е вкусът от това да бъдеш раб на Аллах.
Хаджа без да прави разлика като цвят, език, произход, страна и култура между мюсюлманите от целия свят спомагат за изграждането на една карти и по доброто разбиране на братството между мюсюлманите. Това не е твърдение, което се основава само на думи. На хаджа богият и бедният, силният и слабият обличат едни и същи дрехи, оставан на едни и същи места с едни и същи условия, правят едни и същи ритоали по един и същ начин. Всичко дова допринася за равенството на мюсюлманите в Исляма. човек който притежа трильони и човек, който може едва свързва двата края, обличат една и съща дреха, остават един до друг на Арадат. Отварят заедно ръцете си към Аллах на Арафат. В Кябето бедния и богатия рамо до рамо правят таваф, всичко това допринася за братството в Исляма и за сплотяването на мюсюлманите и ги научава де не гледат един на друг за тяхното икономическо и социално положение.
Виждането на местата, където се е зародил Исляма, от където се е разпространил Исляма по целия свят,виждането на местата където в началото на Исляма са били измъчвани пророка Мухаммед алейхи селям и неговите сподвижници, виждането на местата, където има спомен от Адем алейхи селям и виждане на мястото, което е послужило за приютяването на някои от пророците преди Ислям, допринася за увеличаване и заздравяване на вярата на всички мюсюлмани.
Хаджа допринася за зближаването на мюсюлманите от различни краища на света. Виждаме че цвета на кожата може да е различен, езиците които говорят може да са различни, страните от които идват са различни, но въпреки между всички мюсюлмани се получава една обич, която сплотява техни сърца. По този начин това спомага да се осъществи една връзка между различните мюсюлмани по света, да разкажат един на друг за грижите и проблемите които ги тревожат и да си помогнат за тяхното разрешаване. Също така по времето на хадж се създават и важни търговски взаимоотношения между мюсюлманите.
С хаджа един мюсюлманин се отблагодарява на Аллах за богатството, с което Го е дарил.
Хаджа развива следниет свойства нв възпитениет: Търпението, преодоляването на трудностите, възгордяването от страна на богатите и известни личности, извършването на едни и същи неща, по едно и също време с много и различни хора, помоща по между им, опората по между им, навика за спазването на правилат и още много други.
Хаджа оставя дълбоки спомени в съзнанието на един мюсюлманин, които е не възможно да бъдат изтрити. Тези спомено след хаджа спомагат на вярващият да не изгуби посока върху която е тръгнал след хаджа. Наистина хаджа в живота на вярващият е нещо, което не може да се забрви.
Мястото Арафат, което е един пример за съдния ден, и ако един мюсюлманин, който е извършил различни грешки, на това място разтвори ръцете си към Аллах и се разкая за греховете си, то този човек след това няма да иска да се върне към повторно им извършване. От тази гледна точка, хаджа е предпазва мюсюлманите, които са допускали грехове, и той служи като лек за техните съвести.
По време на хаджа, между мюсюлманите се получават едни много добри взаимоотношения. Вярващи от всички части света вземат от свойте братя вярващи само добрите примери и дела. Хаджа премахва росавата дистинация между мюсюлманите, премахва и дестинацията между богатия и бедния. Мюсюлманите, които са допуснали грешката да се отдалечат един от друг на расова основа, по време на хаджа те забравят тази пречка по между им и стават като братя.

На кратко хаджа има свой поуки, които го разграничават от другите ибадети. Например едни от тези поуки са от страна на възпитанитео, икономиката, социалния живот, прихологията и още много други. Поуките, които сме споменали по горе са една част от многобройните пуки на хаджа.

Забраните за мъжете по време на хадж и умра според ханефийския мезхеб.

Забраните за мъжете по време на хадж и умра според ханефийския мезхеб.

Забраните на ихрама:

Ако хаджията облече ошити дрехе за по малко време от един ден или една нощ, то тогава като наказание трябва да даде садака. Ако облече дрехи за един ден или една нощ или за по дълго време, тогава за този човек има откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако поради някоя причина облече мести на краката си, то тогава трябва да даде садака. След като човек е влезнал в ихрам за хадж и ако поради болет или някоя друга причина излезне от ихрам преди да е завършил хаджа, той трябва да заколе една овца за курбан. Ако сложи къна, тогава за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни.
Ако един човек е влезнал в ихрам и не е направил възнамерението и телбийето на мястото микат, и след това се върна на миката, то тогава за него няма наказание.
Ако влезне в ихрам без да направи телбие, то тогава трябва да заколи една овца, като наказание.
Ако използва парфюм или миск върху част от някой от органите на тялото, тогава трябва да даде садака.
Ако поради някоя причина сложи парфюм или миск върху един от органите на тялото, то тогава за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако сложи парфюм или миск без да има причина върхе целия орган от органите на тялото, то тогава трябва да заколи една овца като наказание.
Ако поради някоя причина отреже някой от ноктите си, тогава за него е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. А ако без причина отреже някой от ноктите си, тогава трябва да заколи овца като наказание.
Ако отреже, скъса или отмъкне косми от тялото си без причина, за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако обръсне главата си поради причина, за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако обръсне главата си без причина, тогава трябва да заколи една овца като наказание.
Ако покрие лицето си трябва да даде садака.
Ако покрие главата си, за него е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни.
Ако обие едно живтоно, което живее на сушата, тогава трябва да заколе питомно животно, което да е равно на убитото живот, ако скъса някое растение, тогава плаща стойността на това растение.
Ако отреже или счупи малко или голямо дърво, което е израстнало от само себе си, тогава трябва да плати стойността му.

Забраните на тавафа

Ако тавафа се направи без абдест, трябва да заколе една овца. Ако направи тавафа без гусул абдест т.е. като джунуб, тогава трябва да заколе едно голяма животно.
Ако остави три шаута от тавафа, трябва да заколе една овца. Ако по време на таваф не покрие срамните части аурата и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Като прави таваф ако мине през мястото наречено Хиджр-и Исмаил и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Ако прави тавафа на обратно и Кябето му дойде от дясната стра и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Ако шаутовете на на тавафа не ги прави един след друг, тогава за него няма наказание.
Ако без причина направи тафава си като се качи върху неща и излезне от Мекка трябва да заколе една овца.
Ако остави тавафа Кудум, не трябва да прави нищо.
Като прави тавафа на хаджа, който е от основите на хаджа, като тавафа Ифада и след това не кланя два рекята намаз трябва да заколе дна овца.
Ако не направи прощален таваф го повтаря.
Който прави умра, ако направи полово сношение преди тавафа, трябва да заколе една овца и да повтори на ново умрата.
Който прави умра, след като направи първите 4 шаута и направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Ако таваф Ифада го направи в края на месец Зул’Хидждже, трябва да заколе една овца.
Пред да направи таваф Ифада направи полово снушение, трябва да заколе едно голямо животно като камила и трябва да повтори хаджа.

Забраните на Сайя

Ако без причина направи сайя върху нещо, трябва да заколе една овца.
Ако преди сайят между Сафа и Меруа не направи таваф трябва да заколе една овца.
Ако не започне сайя от Сафа, трябва да заколе една овца.
Който прави умра, след като направил тавафа и сайя, но не е обръснал или подстригал главата си и направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Който прави умра, ако преди сайя направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Ако остави три шаута на сайя, трябва да заколе една овца.
Ако не направи сайя между Сафа и Меруа, трябва да заколе една овца.

Забраните на бръсненето или подстригването:

Ако остави бръсненето или подстригването, трябва да заколе една овца.
Ако бръсненето или подстригването не го извърши в границита на харам трябва да заколе една овца.
Ако остави бръсненето или подстригването след дните за курбан, трябва да заколе една овца.

Забраните на Мина:

В дните наречи Тешрик, ако не остане в Мина, то не трябва да прави нищо, но ако ако преди да излезе от ихрам направи полово снушение и от него излезне сперма, трябва да заколе едно голяма животно като камила.
Пради сладострастие ако направи полово снушение преди да излезне от ихрам и не излезне от него сперма, трябва да заколе едно голямо животно.

Забраните на Арафат:

Ако през деня, като прави престоя на Арафат напусне границите на Арафат преди да е залязло слънцето и през нощта отново се върне в Арафат, трябва да заколи една овца.
Ако през деня, като прави престоя на Арафат напусне границите на Арафат преди да е залязло слънцето и ако през нощта не се върне в Арафат, трябва да заколи една овца.
Ако се направи полово снушение преди престоя на Арафат, трябва да се заколе една овца и да се направо повторно хадж като каза.
Ако се направи полово снушение след Арафат преди да се хвърлят по шейтана камъчетата, тогава трябва да се заколе едно голямо животно, като камила.

Забраните на Музделифе

Ако се остави нощуването на Музделифе, не трябва да се прави нищо.
Ако се изостави престоя на Музделифе, тогава трябва да се заколе една овца.
Ако остане на Музделифе на първият ден на байряма до след изгрев слънце, трябва да се заколе една овца.

Забраните на хвърлянето на камъчетата

Ако се просрочи хвърлянето на камани след дните наречени тешрик, трябва да се заколе една овца,
Ако в дните наречени тешрик -това са 1-2-3 ден на курбан байрям- изостави три хвърлания на камъчетата, трябва да зайике една овца,
Ако едино камъче не бъде хвърлено, трябва да даде сада за него. Ако три камъчета не бъдат хвърлени, то за всяко камъче трябва да се даде садака.

Забраните на курбана

Не е позволено да се коле животно, на което по-голямата част от ушите или от опашката я няма.
Не е позволено да се коле животно, което е сляпо.
Не е позволено да се коле животно, което куцо и не може да ходи.
Не е позволено да се коле животно, на което е отрязан единият крак от предните или от задните крака.