КУРБАНЪТ – ИБАДЕТ И ПРАЗНИК

Когато ритуалът по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е от сърце, той ще бъде приет. Но ако намерението на този, който ще принесе курбана е само, за да яде месо, то неговият курбан е недействителен. Великият Аллах казва в Свещения Куран:

“Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него...” (ел-Хадж, 22:37)

Човекът иска винаги да бъде около близките си, не желае никога да се разделя с тях. Когато те са около нас се увеличава смелостта ни, заздравява се обичта по между ни. Раздялата носи със себе си мъка и тъга. Някои са близки физически, но всъщност са далеч един от друг. Те не споделят чувствата си, не разрешават проблемите си заедно и затова са далеч един от друг.
Ако се дистанцираме от някого и той ще се държи на разтояние от нас. Времето между всяка раздяла е различно. Разтоянието между всеки човек е различно и може да бъде скъсено стига всеки да иска да бъдат заедно, макар и духовно. Някои скъсяват разтоянията с едно телефонно обаждане, други с изпращането на един селям...
Как можем да бъдем близки с тези, които обичаме? Разбира се като изпълняваме техните нужди и желания, като споделяме техните чувства. Някои от любимите ни хора са далече от нас. Но ако вътре в нас има място за тях, тогава те са близо. Ако не са в нас, ако ги няма в сърцата ни, дори да са до нас, те са много далече.
Мислили ли сте колко са близки отношенията ви с Аллах? Защото Той е много близо до вас. А вие до Него..?

“Той е с вас, където и да сте.”

(ел-Хадид, 57:4)

Колко близък Го чувствате? За да се доближите до Него по кой път вървите? Нали целите на ибадета са основно за доближаване към Аллах? Кланящите намаз, говеещите, извършващите итикаф, колещите курбан имат ли друга цел, освен да желаят задоволството на Великия Аллах? Разбираме ли, че ако използваме средствата за доближаване към Аллах с други цели, ние всъщност сме много далече от Него?
Да живеем близо до Аллах! Защото Той е по-близо до нас.

“И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове.”

(Бакара, 2:186)

За да се доближим до Аллах, Той ни е посочил много начини и пътища, дал ни е различни предложения. Едно от тези предложения е курбана. Само че това значение не се ограничава само с коленето на животно. Курбанът е само един символ. Значението на думата курбан едоближаване, доближаване до Аллах. Всъщност Той е близо до нас, но за да бъдем и ние близо до Него, трябва да разберем много добре значението на курбана.
От биологична гледна точка курбанът, бивайки животно представлява месо, кости и кожа. Но ако вникнем добре в неговото значение, ще разберем, че той е жертва в името на Аллах. Курбанът на Ибрахим (а.с.) е символичен. Ибрахим е Приятеля на Аллах (Халилуллах), т.е. близък на Аллах. Но Всевишният поискал от него най-скъпото нещо, което притежавал. Десетки години Ибрахим копнеел Аллах да го дари със син. И когато молбата му се сбъднала, трябвало да принесе Исмаил като курбан. Но Аллах изпитал богобоязливостта на Ибрахим и той спечелил изпита. А тогава най-богобоязливият човек бил Приятелят на Аллах Ибрахим (а.с.).
Да бъдеш като Ибрахим е трудно. Трудно е да бъдеш и като Исмаил. Ако жертваме всичко, което притежаваме ще станем ли като Ибрахим? Ако се съгласим ножът да реже, ще станем ли като Исмаил? Ако се превърнем в Ибрахим няма да ни гори огънят. Можем ли да не се страхуваме от огъня като Ибрахим? Да, трудно е да бъдеш Ибрахим и Исмаил.
Тези, които не знаят целта и намерението на този ибадет само убиват своите курбани напразно. Ние нямаме ли своя Исмаил? Скъпото ни имущество, което толкова се страхуваме да не загубим не е ли “Исмаил” за нас?

“Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.”

(Али Имран, 3:92)

Курбан Байрам не е празник на месото, той не е пиршество с ядене на месо. Курбан е синоним на всички останали ибадети. Намазът е един курбан, оручът е курбан, зикирът е курбан, хаджът е курбан... Целта на Курбана е да споделим това животно, което е дар за нас с бедните и нуждаещите се.
Курбан Байрам идва при нас, за да ни подкани да се пречистим, за да ни накара да се опомним, за да ни накара да се обединим... Байрамът идва при нас, за да ни припомни за близостта на раба към Аллах, която близост ние много често забравяме. За да ни припомни отново и отново за любовта, която всеки мюсюлманин трябва да изпитва към Аллах повече, отколкото към всеки другиго. За да ни припомни онази безкрайна обич, отдаденост, богобоязливост, жертвоготовност, непоколебимост, извиращи от дълбините на сърцето и душата на един от най-великите Пратеници на Аллах Ибрахим (а.с.) – Приятелят на Аллах. Той казал:

“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече (Исмаил): “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
(ес-Саффат, 37:102)

Такава е обичта на истинския раб към Аллах, упомената в Свещения Куран, за да бъде огромен пример за поколенията. Такава е истинската същност на Свещения Курбан – човек трябва в името на Аллах, заради обичта си към Аллах да пожертва, когато е необходимо от скъпото на сърцето му богатство. Затова е условие животните, които ще се колят през този ден да бъдат здрави, да нямат недостатъци, да не са прекалено слаби. Когато този ритуал по избиране на най-доброто животно за курбан е само в името на Аллах и е от сърце, той ще бъде приет. Но ако намерението на този, който ще принесе курбана е само, за да яде месо, то неговият курбан е недействителен. Великият Аллах казва в Свещения Куран:

“Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него...” (ел-Хадж, 22:37)

Мислите ли, че притежава набожност този, който мисли само за това как да се нахрани?
Набожността се крие в сърцето. Но едно празно сърце, което живее далеч от Аллах и Неговия Пратеник не може да бъде натоварено с определена длъжност, нито с богатство, нито с нищо.
Сега на нас ни е предоставена възможност да отдадем своята благодарност към Великия Аллах. Нека се възползваме от тази възможност, защото може да е последна. Нека заживеем по братски, скараните да се сдобрят. Нека съблюдаваме справедливостта по между си, към семействата си, към подчинените си, и към всички останали. Да отдадем правото на всеки, който има право. Ако не направим това и хиляди Байрами да празнуваме, хиляди курбани да заколим, резултатът ще бъде нула.

Хадж – Пътуването на сърцата Арафат – 10 години след Хиджра

Мъжът стоял с Расулюллах /с.а.с./, когато  бил изхвърлен от неговата камила.  Камилата стъпила тежко и вратът на мъжа бил счупен. Мъртъв...

„Измийте тялото му с вода и сидр и го погребете с двете му дрехи.”, казва Пратеника на Аллах /с.а.с./. „Не покривайте главата му, нито го докосвайте с Комфор (прафюм)...защото наистина той ще бъде върнат (при Аллах) в Деня на Равносметката в положение на /изричащ/ Телбийе! (Леббейк  Аллахумме Леббейк)” – /Бухари и Муслим/

Амр ибн Ал Ас предава: „Когато Исляма влезе в моето сърце, отидох при Пратеника на Аллах /с.а.с./ и казах: „Подай ми ръката си, за да мога да се врека във вярност към теб.” Пратеника /с.а.с./ протегна ръката си, но аз отдръпнах моята. Той каза: „Какво има Амр? Аз отговорих: „Искам да поставя едно условие.” „И какво е то?”,  каза той. Отвърнах :”Аллах да ми прости.” Тогава Пратеника на Аллах /с.а.с./ каза:” Не знаеш ли, че Исляма изтрива (изчиства) това, което е преди него и че Хиджра изчиства това, което е преди него, и че Хаджа изчиства това, което е преди него!” - /Сахих Муслим/

Максималната награда

Расулюллах /с.а.с./ казва: „Няма друга награда за притеият Хадж, освен Дженнет.”  Какъв е първият айет, който четем в Сура Ал-Хадж? Той не говори за Арафат, нито сппоменава основите на денят Нехр (денят на жервоприношението). Той просто казва...

 

О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.

В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но мъчението на Аллах е сурово. /22:1-2/

Хаджът не е едно пътуване на тялото, както някой може да го възприеме като ваканционно място или туристическа атракция. Това е пътуване на душата и сърцето. Когато някой обърне сериозно внимание на айетите, говорещи за Хадж, ще открие, че айет след айет завършват със заповед да бъде осъзнато присъствието на Аллах или напомняне за щедрите благодати на Аллах към нас, или връзка между Хаджа и Сетния ден.

 

Дестинацията

В не чак толкова далечните дни от миналото, всеки път, когато едно пътуване е било предприемано е трябвало да бъдат подготвени подходящите провизии. Пустините са били големи, горещи и сурови. Немилостиви. Не е имало бензиностанции, пълни с чипсове и закуски или спирки за почивка да сръбнеш вода от чешмата. Всъщност не е имало хора пред погледа на човек километри наред по безплодните пясъчни дюни. Да изгубиш пътя е означавало да загубиш живота си. Така, трябва да имаш провизии с теб преди да направиш пътуването. Достатъчно храна, достатъчно вода, достатъчно от всичко, което да те заведе до твоята дестинация. Оттук, в айетите отнасящи се за Хадж, когато всеки би предприел някакво кратко пътуване, за да достигне до Кааба, Аллах насочва вниманието на Неговите раби към едно друго пътуване, пътуването на всяка душа е пътуване, когато те го знаят или се стараят да останат небрежни. Аллах насочва вниманието им към пътуването към Ахирета, към Дженнета или Джехеннема. ...

 

” И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта...”

/2:197/

Един ден Бухейм Ал ‘Аджли тръгнал с неговите приятели на Хадж, погледнал напред към безкрайната пустиня очаквайки ги и заплакал, гърдите му се намокрили от сълзите. „Това е нещо”, казал Бухейм, „което ме накара да разбера най-сигурното пътуване, което трябва да предприема един ден към Аллах!”

Хадж – Пътуването на сърцата

Главата на семейството

Има дискусия, за това, че който извърши Хадж трябва да бъде наричан Хаджи. Такова нещо не е намерено в Сунната, а по-скоро има интересен произход в културната ни история. В стари дни, когато някой решил да направи пътуване за Хадж, то било синоним на прощаване с живота на земята. Това се дължи на коварните препятствия за пътуване в пустинята – изпитания като болести, глад и борбите във всяка отделна ситуация. Можело да се събере цяло село, за да изпрати тези хора.

Когато някой преминел през такова забележително пътуване и се върнел жив, той би посветил живота си на поклонение и послушание пред Аллах.  Заминавала си измамата, лъжата или пропускането на Намаз. Той сега е Хаджия. Днес с пътническите самолети и презокеанските  лайнери и автобусите Мерцедес, улесняването на изпълнението на Хаджа, отне блясъка на титлата Хаджия.

 

Някои може да се оплачат, че нямат легла с царски размер в Мина или че климатика е много силен. Но скъпи братя и сестри, кой е Този, който ни осигурява всички благодати, в които живеем? Това е същият Аллах, който ни изпитва тук в равнините на Арафат. Рабът на Аллах, единствен може да разбере благодатта на Аллах към него, когато я изгуби .

„И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. И когато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените!” /2:198/

Елхадмулиллах.

Всъщност най-великата благодат, която Аллах ни е дарил, това е Исляма, и само тя е достатъчна. Аллах знае, че ще ходим прашни по време на Хадж, Аллах го знае. Така, че не се изненадвайте, когато задуха прах, вместо това се обърнете към Аллах и го понесете с търпение, прошепвайки благодарност към Аллах.

„После да се почистят и да изпълнят своите обети и да обикалят древния Дом!” /22:29/

Ибн ал Каийим написал Касида за това пътуване на сърцата, а това тук е само бегъл поглед на някои от Арабските стихове:

Той каза, Мои раби идват към Мен (за Хадж) изпълнени с любов към мен

И аз съм милостив към тях, Щедър и Любящ
< p>Радостни вести, О, участници на това стоене (на Арафат)

Един момент, когато Аллах опрощава всички грехове и показва Негоавата Милост

 

Абу Хурейра /р.а./ предава: Чух Пратеника /с.а.с./ да казва:

„Който извърши Хадж без да върши сквернословие или прегрешение, той се връща (чист от грехове) така, както е бил в деня, когато майка му го е родила.” /Бухари/

Приемане формата на сърцето

Преди много години, когато хаджиите преминавали през долината Музделифе, един човек отбелязъл на висок глас: „Погледни броя на Хаджиите!” Мъдрият мъж отвърнал:” Не, пътниците са много, но Хаджиите са малко.” Веднъж чух историята на човек, който бе благословен с възможността да се присъедини към един керван за Хадж съвсем нормално. Обаче, недостатъкът му бил, че никога не могъл да контролира гнева си през дните на Хадж и внезапно проклел другите. Един човек имал една идея за него. Неговото вдъхновение: Вместо да проклина мюсюлманите по време на Хадж, да записва всички свои лоши коментари на парче хартия – да го сгъне – и когато го е яд на някого, да му даде хартията. Отпред на дребничкия плик да напише „Не отваряй, докато не свърши Хаджа!” Мъжът се съгласил. Инцидент след инцидент го засипвали, мъжът просто се усмихвал, след това се намръщвал и записвал в малкия плик предизвикващата го група. Всичко вървяло гладко, докато дошъл денят за ходене към Джемарата и някой го настъпил по пръстите. Изгубил всякакъв контрол. Заскърцал със зъби, изръмжал и извадил от куфарчето си пликовете и го стоварил върху главите на бедните хора.

По време на Хадж съм виждал хора, които сграбчват търпението и наградата на Аллах по време на тези моменти, като човек, който добива злато без ръце. Запитах се, каква е разликата между тях и тези, които изразходват дъха си в критика и аргументация? Накрая ми се изясни, че не тялото на Зейд или ‘Амр беше това, което видях с очите си, а бяха сърцата на Зейд и ‘Амр. Някои хора  идват на Хадж, подготвени финансово. Други идват с подготвени сърца – това е основното. Дали воденичният камък ни смила на прах или ни изглажда (полира, подбрява) в зависимост от това, което сме направили.

Сега – как да приемем тази форма на сърцето за Хадж?

Първо: Слушайте лекции и посещавайте занимания, отнасящи се с Хадж. Хаджът е една от основите, върху които е изграден Исляма. Когато някой реши да извърши този ритуал, то задължение за него е добре да изучи всичко за него. Расулюллах /с.а.с./ казва: „Търсенето на знание (наука) е задължение за всеки мюсюлманин.”Имам Бухари пише в неговия сахих , глава: „знанието идва преди изказването и действията.” След това цитирал айета от Аллах:

(„И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях...” /47:19/)

 

Второ: Съблюдавайте намаза и извършвайте Киямул Лейл (отслужвайте нощен намаз)

Когато расулюллах /с.а.с./ подготвял сърцето си за мисията да предаде (разпространи) този Дин (вяра), Аллах му заповядал да се подготви използвайки Киямул Лейл. Аллах Теаля казва:

(„О, ти, който се загръщаш, ставай [за молитва] през нощта, но не цялата...”/73:1-2/)

Веднъж един студент заспал в къщата на Имам Ахмед /рахимехуллах/. Имам  Ахмед оставил съд с вода за него и при пристигането му по време на Феджр, намерил съда все още пълен с вода. Той бил шокиран и отбелязал: „Как може един човек да бъде Талибул Илм (студент по Ислям) и да не стане за Кияамул Лейл!” Някой казал на Ибн Мес’ууд, Аллах да е доволен от него, „Ние не сме в състояние да станем за Кияамул Лейл.” Той им казал: „Вие се отдалечавате от него чрез вашите грехове.”

Трето: Покаяние пред Аллах и дуа (молитва)

Било по времето на дните Тешрик, когато Джибрил /а.с./ дошъл при Пратеника /с.а.с./ с думите от Аллах:

„Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.” /110:1-3/

Това била кулминацията на 23 години на призоваване (дауа) и работа; тук и сега било прощалното поклонение. С какво завършва? „Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение!”

Субханек Аллахумме уе бихамдик, Аллахумме игфир лена! / Славата е за Теб, О, Аллах и възхвалата е за Теб!  О, Аллах, опрости ни!/

Автор: Мухаммед Ал Шериф

 

Източник:

http://english.islamway.com/bindex.php?section=article&id=59

Историята на жертвоприношението (Курбана) на Ибрахим /а.с./

Братя и сестри, всеки от нас знае историята на жертвоприношението на Ибрахим  /а.с./ и казваме, че това е било изпитание от Аллах Теаля. Но наистина ли разбираме през какво е минал Ибрахим /а.с./? Разбираме ли какво е било да си като Ибрахим /а.с./ ? Можем ли да уловим с мислите си какво се е случило? Защо се счита, че Ибрахим /а.с./ е бащата на вярата? Какво е извършил?

 

Ибрахим /а.с./  е отличен в Курана с титлата Халил –ул-Аллах (Близък приятел на Аллах). В сура ен-Ниса, Аллах /субханеху уе телая/ казва: „Аллах прие Ибрахим за приятел.” /4:125/

Също така в сура ен-Нехл е описан като един пример: „Наистина Ибрахим бе водител, покорен на Аллах, правоверен, и не бе от съдружаващите”/16:120/

Ибрахим /а.с./ е роден сред обожателите на звезди и идолопоклонниците на Шалдия, в дома на Азар, неговият баща, производителят на идоли за племето. Ибрахим /а.с./ бил сред куффар, но не бил от тях, като извор на теухид (монотеизъм), издигащ се от блатото на ширка (политеизма). Курана ни казва в сура ел-Ен’ам: „И каза Ибрахим на баща си Азар: “Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.””/6:74/

От бунта в дома на Азар, неговият баща, Ибрахим отишъл да предизвика многобожието у неговите хора. Всъщност Ибрахим /а.с./  е познат в истрията като големият унищожител на идоли, и като откривателят на монотеизма и разбивача на невежеството.

Има много знамения в Курана, които описват как Ибрахим /а.с./  спорил с идолопоклонниците, неговите рационални аргументи срещу скептиците и тези, които се покланяли на небесни тела, как се отнесъл с неверниците, как проповядвал на неговия народ. Например, в сура ел-Бакара, Аллах казва: „Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители.”/2:258/

Ето и един друг пример в сура ел-Енбия: „И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние. Рече на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”Рекоха: “Заварихме предците си на тях да служат.”Рече: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”Рекоха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”Рече: “Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.”И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.Рекоха: “Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”Рекоха: “Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.”

Рекоха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”Рекоха: “Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?”   Рече: “Не, направи го това ­ най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.”После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: “Ти знаеш ­ тези не говорят.”Рече: “Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди?Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?”Рекоха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”” /21:51-68/

Както обикновено, когато лъжата е разбита на интелектуална основа, тя прибягва към заговори (интриги) и угнетяване. Отговорът на народа му на неговото призоваване е даден в сура ел-Анкебут: „И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.”/29:24/ Ибрахим /а.с./ могъл да изостави неговото послание и неговата вяра, за да спаси себе си от огъня на Немруд. Но той избрал саможертвата. Избрал да загине, за да живее посланието на Аллах. Избрал да влезе в огъня на невежеството и тиранията, за да спаси човечеството от огъня на невежеството и тиранията. И така той бил хвърлен в огъня.

 

Но Аллах имал друг план за Ибрахим /а.с./ и той останал невредим с благоволението на Аллах /субханеху уе теаля/: „А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.”/29:24/. Също така Аллах казва: „Рекохме Ние: “О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!””/21:69/. Неговото чудо не възпряло за дълго идолопоклонниците  да продължат с техните замисли, преследване, ругатни, жестокост и изолация срещу Ибрахим /а.с./, но той останал безкомпромисен, непоколебим в неговата вяра, търпелив в неговото страдание, вежлив в неговото поведение, докато направил своята хиджра (преселение) към земите на арамейската обетована земя.

Напуснал земята на баща си, за да стане странник в обетованата земя.

Братя и сестри, това наистина била обетована земя. Земя, където Ибрахим /а.с./ продължил да живее в борба, призив, движение, носейки сам тежката отговорност на мисията на Теухида (монотеизма) в една ера на тъмнина, потисничество, предразсъдъци и невежество. Ибрахим /а.с./ нямал деца. А в течение на един век на пророчество и служене на Бог, Ибрахим остарял, а желанието му да има син ставало все по-голямо. Пратеника Ибрахим /а.с./ отчаяно копнеел за син, но жена му Хаджер била безплодна.

„Господи мой, дари ме с праведни потомци!”” /37:100/ бил неговият зов към Аллах.

Противно на всички очаквания, Аллах изпълнил своето обещание да направи Ибрахим зародиша на една велика линия от пророци, коренът на великата универсална религия „И го благовестихме за смирен син.” /37:101/.

Аллах дарил с милост остарелият, самотен, отчаян и измъчен, доверен Негов Пратеник. За Ибрахим /а.с./, Исмаил бил не само син, за един бездетен баща, той бил краят на един живот на очакване, наградата на цял век на страдание, плодът на неговия живот, надеждата след отчаяние и младото момче на един възрастен баща.

Исмаил, обещанието за бъдещите поколения, в известен смисъл бил целият свят за Ибрахим /а.с./.

 

Имало радост и щастие в дома на Ибрахим, докато Исмаил растял бързо под слънцето на бащината любов.

Но Аллах решил това да не остане така.

Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ бил изпитан още веднъж. Ибрахим /а.с./ имал сън, в който му било заповядано от Аллах да заколи единствения си син.

Братя и сестри, защо е трябвало Ибрахим, чиито живот бил посветен на пророчеството, на свещена борба, на премахване на невежеството, на установяване на основите на теухид, да бъде изпитан пак?

 

Дали е защото човек не трябва да си почива?

Или защото човек не трябва да се заблуждава от стотте години на борба и победи?

Или пък защото не трябва да мисли за себе си, че няма недостатъци?

Дали е заради факта, че върху каквото насочим погледа си на този свят, то ще ни ослепи?

И накрая, дали е защото високия духовен статус, който достигаме, и по-голяма е опасността от провал?

Братя и сестри, не е възможно да предадем с няколко думи, какво е трябвало да означава за Ибрахим /а.с./ тази заповед от Аллах Теаля да жертва единствения си син. Големината на болката не позволява на въображението да си го представи. Това вдъхва страх и трепет.

Как е могъл Ибрахим /а.с./ да вземе обичания си син, плодът на неговия живот, радостта на сърцето му, смисълът на живота му, неговият Исмаил, и да го положи на земята, да постави нож на шията му и да го убие?

Ако беше да се жертва Ибрахим /а.с./ на мястото на Исмаил, колко лесно! Но не младият Исмаил, трябва да остане, а възрастният Ибрахим трябва да остне!

Ибрахим /а.с./, каленият като стомана разрушител на идоли, трябвало да почувства раздялата!

Вътре в него, трябва да е бошувала война, най-голямата борба. Коя война? Войната между Аллах и Исмаил! Трудността на този избор!

 

Какво е трябвало да избере Ибрахим /а.с./?

Любовта на Аллах или любовта на самия себе си?

Пророчеството или бащинството?

Лоялността към Аллах или лоялността към семейството?

Вяра или емоция?

Истина или реалност?

Съзнание или инстинкт?

Отговорност или удоволствие?

Задължение или право?

Теухид (единобожие) или Ширк (многобожие)?

Напредък или изоставане?

Да бъде или да не бъде?

И накрая, Аллах или Исмаил?

Какъв избор е трябвало да направи?

Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ не избрал моментално. Двоумял се под натиска на болката и мъката. Единствено след третия сън (видение), той най – накрая решил да се отзове на заповедта на Аллах. Това е отразено и в ритуала от хаджа с хвърлянето на камъни по трите стълба, символизиращи Иблис, който изкушавал Ибрахим /а.с./ да не се подчини на Аллах.

Когато една истина увеличи стойността на нечий земен живот, повечето хора стават търсачи на истината. Но когато една истина, се противопостави на един живот и води до много проблеми, загуби и опасности, търсачите на истината са малко на брой.

Иблис работи, независимо дали намира път чрез страха, слабостта, съмнението, отчаянието, завистта, егоизма и дори голямата обич към някого или към нещо. Иблис, понякога, представя логически причини, интелектуални или религиозни оправдания да достигне до своята цел.

Например, ние може да си представяме, че под натиска на неговите огромна болка и страдание, Ибрахим /а.с./ е могъл да използва много оправдания. Вероятно значението на зебх (заколването) е само метафора и означава да убиеш своето его. Вероятно Исмаил е собствено име и не е син на Ибрахим /а.с./. Вероятно „заколването на Исмаил” всъщност значи „заколване на любовта към Исмаил”. Ибрахим можел да се опита да интерпретира по много начини това негово видение.

Но Ибрахим /а.с./, халилуллах, близкият приятел на Аллах, имал вяра в Аллах и знаел, че Аллах Теаля искал жертвата. Съвестта на Ибрахим /а.с./ трябвало да се подиграе на тези логически оправдания и причини.

Ибрахим /а.с./ избрал Любовта на Аллах над любовта към самия себе си, Пророчеството над Бащиснтвото, Лоялността към Аллах пред Лоялността към семейството, Истината пред Реалността, Съзнанието пред Инстинкта, Отговорността пред Удоволствието, Задължението пред Правото, Теухида пред Ширка. Предпочел напредъка пред изоставането.

Ибрахим /а.с./ избрал Аллах и жертвал Исмаил.

 

Братя и сестри, в Мина, се състоял един удивителен и плашещ разговор между баща и син.

Ибрахим /а.с./ казва на Исмаил: „“О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?””/37:102/

Колко плашещи думи за едно дете!

Исмаил можел да замълчи. Можел да поиска от Ибрахим /а.с./ да се въздържи.

Но Исмаил също имал вяра! Той се съгласил с желанието на Аллах. Разбирайки бедата на неговия баща, Исмаил му казва тези успокоителни думи: „“О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.””/37:102/

Аллаху екбер! Аллаху екбер! Аллаху екбер!

Ибрахим се консултирал с неговия син, който охотно предложил себе си на заповедта на Аллах. Изборът на Ибрахим /а.с./ бил жертвоприношението! Това за Исмаил било саможертва: мъченичество.

Това дало на Ибрахим /а.с./ сила. Ибрахим /а.с./ обвързал сърцето си с Аллах, хванал живота на Исмаил в едната ръка а ножа на неговата вяра в дургата и закрачил, докато достигнал мястото за жертвоприоношение.

Ибрахим /а.с./ страдал, докато вървял и във всеки момент било възможно да се дръпне и да се върне. Докато полагал Исмаил на земята, поставил лицето му далеч от неговото, за да даде сила на смазаната си душа и парализираната си ръка. И така започнал да коли Исмаил. Но, слава на Аллах, ножът не режел.

Ибрахим /а.с./  получил овен и бил призован от Аллах:

 

„“О, Ибрахим ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.”

/37:104-105/

Аллаху екбер! Аллаху екбер! Аллаху екбер!

Братя и сестри, Ибрахим /а.с./ спечелил всичко и запазил Исмаил /а.с./. Това означава, че Господа на Ибрахим /а.с./ не е жаден за кръв, както боговете на Инките или Индуските божества били жадни за кръв.

 

Това са хората, раби на Аллах, които са гладни, гладни за овче месо.

А символично, единствената пролята кръв в тази история е кръвта на Иблис.

Братя и сестри, това означава, че от самото начало, Аллах не искал Исмаил /а.с./ да бъде заклан. Той искал Ибрахим /а.с./ да бъде заколителя на Исмаил /а.с./. Когато това се случило, коленето станало напразно.

Аллах, от самото начало, искал Исмаил /а.с./ да бъде жертвата на Аллах. А когато това се случило , неговата жертва станала излишна.

Човечеството има нужди, но Аллах няма. Той е Самодостатъчен. Аллах Теаля с Неговата мъдрост извисил Ибрахим /а.с./ до най-високия връх на жертващия неговия Исмаил без в действителност да жертва Исмаил. Аллах Теаля извисил Исмаил /а.с./ на най-високия върх - да бъде голямата жертва на Аллах, без да му бъде изобщо навредено.

Тази случка не е за измъчването на човечеството, а за усъвършенстването на човечеството, свободата от затвора на инстинкта и егоизма и за издигането на духа.

Тази  много важна случка ни учи, чрез Ибрахим /а.с./, че човешкият живот, този на Исмаил /а.с./, на Ибрахим /а.с./, на всеки, придобива своето значение и стойност от Аллах – Източника на Творението – а не от природата. Показва, че добрите неща в живота, представени от Исмаил /а.с./, получават стойността си не от смаият факт, че съществуват и могат да бъдат оценени, да им се наслаждаваш, а от Аллах, Източника на Творението, Единственият. Ибрахим /а.с./ бил в известен смисъл, върнал Исмаил /а.с./, за да го получи отново на истинската база (начало).

Братя и сестри, все още има  много да се разбере и открие за тази много важна случка. Това са само няколко възможни значения. Само малка част, вероятно, защото Ибрахим /а.с./ ни учи да бъдем по-малко самодоволни и повече критични относно достигането на вярата, трябва да бъдем по-малко самодоволни и повече критични относно достигането на разбиране.

 

Братя и сестри, Исмаил /а.с./ бил синът на Ибрахим /а.с./.  А за вас, кой е вашият Исмаил? Какво е?

Вашето образование? Вашата репутация? Вашето положение? Вашите пари? Вашият дом? Вашата кола? Вашите любими? Вашето семейство? Вашето знание? Вашето звание? Вашите дрехи? Вашата слава? Вашата душа? Вашата духовност? Вашата красота? Вашата сила? Вашата кариера?

Кой знае?

Вие самите знете. Човек може да види сам за себе си.

 

Каквото и да е в очите ви, да заеме мястото на Исмаил в очите на Ибрахим /а.с./!

Каквото и да ви отслабва по пътя на вярата!

Каквото и да  ви спира във вашето движение!

Каквото и да ви вдъхва съмнения във вашата отговорност!

Каквото и да приковава свободата ви!

Каквото ви води към компромиси и оправдания!

 

Това са много неща, които заглушават ушите ви пред Посланието на Истината!

Каквото и да ви зове да останете със себе си!

Каквото и да ви кара да бягате от вашите задължения!

 Който или каквото и да ви държи отзад, за да останете с нея или него!

 

Братя и сестри, това са знаците на нашия Исмаил. Нека да ги потърсим в нас самите и да ги жертваме, движейки се към Аллах Теаля, нека да възстанем срещу безсърдечните поклонници, които сме станали.

Помнете, нашият празник не е празник на победата. Той е празник на жертвоприношението.

ПРЕДИМСТВОТО НА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДЕНА ОТ МЕСЕЦ ЗИЛХИДЖДЖА

Всевишният Аллах ни е изпратил исляма и е отредил дни, в които има повече изобилие от останалите, като милост за уммата.
 Тези дни са благодат за вярващите, за да придобиват добро и да се издигат на степени.
 Те са възможност, както за извършване на добрини, така и за спасяване от злините.

Такива са и първите десет дена на месец зилхиджджа.
Това са дни, които при Аллах по благодат са най-великите и най-изобилни на въздаяние.
Ибн Аббас, Аллах да бъде доволен от него, предава, че пратеника на Аллах с.а.с. е казал:

„ Няма друг ден, който да е по любим на Аллах от тези дни – десетте дена /на зилхиджджа/.
„ Попита ли го:
 „Нима и от борбата по пътя на Аллах,
 о, пратенико на Аллах?
„ Той отговорил:
 „И от борбата по пътя на Аллах, с изключение на онзи, които е излезнал на борба по пътя на Аллах с душата и имота си и не се е върнал с нито едно от тях.”
/Бухари/

В сборника на Бейхаки има следното предание:
 „Няма друго дело, което при Аллах да е по-чисто и с по-голяма награда от доброто дело извършено през десетте дена на курбана.”
В Муснад на Баззар се предава, че пратеника с.а.с. е казал: „Най-превъзходните дни в земния живот са десетте дена /т.е. на зилхиджджа/.”

Ибни Хаджар казва:
 „Причината за тази особеност на десетте дена на месец зилхиджджа се състои в това, че през тях са съсредоточени най-големите видове служене.
Те са;
 намаза, говеенето, милостинята и поклонението хадж.
 В никой друг ден те не се събират заедно.”

Препоръчително е през тези дни да се говее и въздаянието за това при Аллах е голямо.
Хафса, Аллах да е доволен от нея, казва:
 „Има четири неща, които пратеника на Аллах не изоставяше:
 говеенето в йеум ашара, през десетте дена на месец зилхиджджа, три дена през всеки месец и двете части сунна на утринния намаз.”
/предаден от имам Ахмед/

Друго, което се прави през тези десет дена е прославянето на Аллах чрез:
словото на единобожието – келиме-и таухид
 /Ля иляха иллеллах – няма друг бог, освен Аллах/, превъзнасянето на Аллах – такбир
 /Аллаху акбар – Аллах е най-велик/
 и изразяване на признателността си към Аллах чрез Алхамду лиллях – Слава на Аллах.
 В хадис, сведен от ибни Аббас, пратеника с.а.с. е казал: „Няма друг ден, в които се извършва добро дело, да е по-любим на Аллах и по-велик при Него от тези десет дни. През тези дни често правете тесбих
 /Субханеллах – Пречист е Аллах/, тахмид /Алхамду лиллях – Слава на Аллах/, таухид /Ля иляха иллеллах/
 и такбир /Аллаху акбар/.”
В достоверния сборник с хадиси на Бухари се казва, че Ибни Омар и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, през тези дни излизали по пазара и изричали такбир.
Виждайки ги и хората започвали да правят такбир.

През тези дни се извършват дела, от които при Аллах ще има полза, разбира се и всякакъв вид служене /ибадат/. Опазил Аллах, вместо с добро дело и неща, от които Аллах е доволен, човек да се занимава с неща, които са безполезни, вредни и греховни.
По този начин човек може да си навлече гнева на Създателя и да опропасти шанса, който му се дава, за да заслужи благоволението на Аллах и да сполучи.

Нека се възползваме по най-добрия начин от възможността, която Аллах е благоволил за нас, неговите раби.
 В Свещения Коран Той е повелил:

Кълна се в следобеда ­ човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.
 /103:1-3/

В края на тези дни се извършва още един от великите ибадати в исляма, който приближава човека към Аллах, заколението на курбан.
В хадис, сведен от Умму Селеме се казва, че пратеника с.а.с. е казал:
„Който от вас ще коли курбан, да не си стриже косата и да не си реже ноктите, от както види луната на месец зилхиджджа, докато си заколи курбана.”

ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ
    И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.(3:97)

   Думата хадж означава намерение, насочване и вървене. Този смисъл от една гледна точка придава символичност за насочване към Аллах, отправяйки се към определени свещени места за извършване на ибадета хадж. Хаджът е една от петте основни на исляма. Той е служене към Всевишния Аллах, което се извършва, както с имота, така и с тялото. Като дума хадж означава: насочване, възнамеряване, многократно посещаване на някого или нещо. За всеки мюсюлманин, мъж или жена, у които са налице условията за хадж, задължително трябва да го извърши веднъж в живота . Този, при който са налице условията за хадж е необходимо да го извърши час по-скоро.


   Общото въздействие на хаджа е да напомня за Съдния ден. Събирането на хора от различни националности, раси, райони и култури, с различен социален статус, обличането им в едни и същи дрехи и понасянето им като потоци в изпълнение на обредите напомня съживяването в отвъдния живот и събирането им пред Създателя. Хаджът подготвя вярващия за съживяването след смъртта и великото сборище в отвъдния живот.
   По време на хадж на практика се изживява колективизма и братството с всички мюсюлмани по света. Там личното аз се губи, а на преден план е общото ние.
   Във всяко действие, което отстрани изглежда като символика всъщност се съдържа мъдрост и за вярващите има своята поучителна и възпитателна страна. Хаджът също е обединяване на обществата, сближаване и пречистване в универсален мащаб. Хаджът е причина за познанства и е международен събор за предлагане на достигнатото знание.
   Кааба, около която се извършва тауаф по време на хаджа и е посока за намаза представлява първият дом изграден на земята за ибадет към Всевишния Аллах. Този дом е построен в Мекка от пророка Ибрахим и синът му Исмаил по повеля на Всевишния Аллах. След като бил приключен строежа Джибрил на практика показал как да се извършва тауаф и хадж, а Исмаил (а.с.) е научил хората от Хиджаз (областта около Мекка). Промените относно изпълнението и времето, които били въведени от езичниците са коригирани и възстановени от Мухаммед (с.а.с.) чрез изпълнението на прощалния хадж.

   Същност и описание на хаджа
    Речниковото понятие на думата хадж е възнамеряване, насочване. Като термин от ислямското обредно право (фикх) хадж е: „Посещаване на Кааба и други свещени места в околностите на Мекка в определено време, извършвайки предписани обреди.” Това посещение със съответните обреди се нарича „Поклонение хадж”.
   Поклонението хадж било разпоредено като задължително през деветата година от преселението. Разпореждането за извършване на хадж е известено, както от Свещения Коран, така и от Сунната на Мухаммед (с.а.с.). Пратеникът на Аллах определил поклонението хадж, като една от основите на исляма, оповестил важността и ползите от него и сам той показал как трябва да се извършват неговите обреди.
   Всеки мюсюлманин, на който му е по силите – притежава материална и физическа възможност, веднъж в живота трябва да извърши поклонение хадж. Той трябва да го извърши, незабавно щом у него са налице споменатите възможности.
   Всяка повеля на Всевишния Аллах съдържа мъдрости, както за този, така и за отвъдния живот на хората. Това се отнася и за поклонението хадж. Част от тях могат да бъдат изредени така: Всеки човек чувства необходимост да покаже рабството си пред Аллах. Поклонението хадж е ибадет, който дава възможност на човека по прекрасен начин да изложи своята слабост пред Аллах, да оповести рабството си, да Му благодари за благата, с които го е дарил. Това е така, защото поклонението хадж освобождава човека от светските елементи като имот, пост, положение и го насочва към Аллах. Този ибадет изразява отдаденост и покорство пред Притежателя на безграничната сила и могъщество, което кара човека да вкуси сладостта от рабството пред Него.
   Ислямските учени са на мнение, че когато човек има възможност трябва да изпълни поклонението хадж, а ако го отсрочи за него се записва грях. Също така те са казали, че ако бъде отсрочен продължително време от такъв човек не се приема свидетелство

ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

 


   Същност на поклонението хадж
   Поклонението хадж е повелено през деветата година от преселението. То се изпълнява през месец зилхидждже и представлява служене с тялото и с имота, като се извършват определени обреди.
   За поклонението хадж Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е казал:
   Онзи, който извърши поклонението хадж заради Аллах и се предпазва от лоши слова и поведение, се връща от хадж пречистен като новороден.
 
 
   Всевишния Аллах повелява: Първият Дом, съграден за хората, е в Бека – благословен и за напътване на народите.
   Бека е едно от имената на Мекка, където е построен първият Дом за поклонение – Кяабе.
   В него има ясни знамения – мястото на Ибрахим, – и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.(3: 96–97)
   Това е най-големият годишен религиозен събор, който човечеството познава. Там мюсюлманите се срещат, опознават, сътрудничат си. Поклонението хадж изразява категорично универсалността на исляма, мюсюлманското братство и равенство, без оглед на раса, националност и класа.
   То е напомняне за Съдния ден, когато хората ще застанат равни пред Аллах. Условия за поклонението хадж
   Поклонението хадж е задължение за всеки мюсюлманин, който е:
   • нормален;
   • в зряла възраст;
   • свободен;
   • притежател на средства, за да отиде;
   • здрав, за да може да отиде.
 
   Задължителните обреди са:
   1) Обличане на ихрам – две части плат, с които по определен начен се загръща тялото.
   2) Престояване в местността Арафат – всички хаджии в определен ден престояват заедно от обяд до залез и отправят дуа.
   3) Обход на Кяабе при посещението (таваф – седем обиколки около Кяабе).
 
   Видове хадж
   Има три вида хадж:
 
• Ифрад – не се обвързва с умре и се извършва с намерение само за хадж;
 
• Теметту – изпълнява се с намерение за умре и хадж, като поотделно се облича ихрам;
 
• Къран – изпълнява се с намерение за умре и хадж с еднократно обличане на ихрам.
 
Наградата за приет хадж по думите на Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е дженнет. Онзи, който има възможност и не го изпълни, няма пречка да умре като друговерец.
 
   Поклонение умре
   Умре представлява посещаване на светите места извън времето за поклонението хадж. То не замества поклонението хадж и не е задължително. Поклонението умре също е свързано с изпълнение на определени обреди. Най-голямо въздаяние има за умре, извършено през месец рамазан. Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е казал:
   За онзи, който извърши посещение умре през месец рамазан, има награда, колкото за поклонение хадж.

Ибрахим “алейхиселям” и Курбана

Когато Ибрахим “алейхиселям” видя сияйното лице и зрелостта която бе достигнал неговия син Исмаил “алейхиселям”, наред с бащината обич, в него се породи и една необикновенна обвързаност към него. Обгърнат с това спокойствие и мир, той се унася в дълбок сън.

В съня си вижда момента, в който пренася в жертва сина си хазрети Исмаил. След като се събужда отива при съпругата си хазрети Хаджер, и казва:
– О, Хаджер! Приготви сиянието на моите очи синът ми Исмаил! Облечи го с най-хубавите му дрехи и му среши косата! Ще го заведа на посещение при един Приятел. Приготви също и един нож и едно въже!
– Че какво е това посещение с нож и въже?
– Кой знае, може пък Аллаху теаля да ни даде една овца…

Когато Иблис (Шейтана) дочува това, измъмряйки ” сега ми се падна работа”, отиде при хазрети Хаджер и се проведе следния диалог:
– О, Хаджер! Къде занася Ибрахим, сина ти, Исмаил?
– На посещение.
– Не! Занася го, за да го принесе в жертва…
– Как може такова нещо? Може ли баща да заколи сина си?
– Да, но той казва: (Моят господар ми заповяда).
– Щом Аллаху теаля така е заповядал, за Него бихме дали и хиляда живота!

След този отговор Иблис, този път, отива при хазрети Ибрахим и му казва:
– Къде носиш сина си?
– На посещение.
– Не, ще го пренесеш в жертва, онзи сън беше “шейтании”(“дяволски” т.е аз те накарах).
– Не, сънят, който видях беше “Раббани” (т.е. от Аллаху теаля).
– Сърцето ти съгласно ли е, с това твое решение да го заколиш?
– О, проклетнико, чуй това много добре. Ако на света всички хора бяха мои деца и Аллаху теаля беше ми заповядал да ги пренеса в жертва, бих заклал всички.

След като шейтанът губи надежда от хазрети Ибрахим, отива при хазрети Исмаил:
– О, Исмаил! Накъде така?
– На посещение.
– Не, баща ти ще те заколи.
– Защо му е, да ме заколи?
– Той каза, (Моят господар ми заповяда така).
– Щом Аллаху теаля е заповядал така, давам живота си, на драго сърце.

След като шейтана, продължава със “весвесето” (нашепването), хазрети Исмаил се обръща към баща си:
– Татко, този ме тормози.
– Замери го с камъни, за да се отдалечи.

След замерянето и прогонването на Шейтана с камъни, идват на мястото “Мина'” , където хазрети Ибрахим казва на сина си:
– Скъпа рожбо, над главите ни е надвиснало нещастие. Не зная, защо, но си избран за смъртно наказание?
– Татко, тези твои думи намирисват на кръв.
– Синко, в съня си видях, как те пренасям в жертва. Какво ще кажеш, какво мислиш ти? (Съффат 102)
– Докато човек не прекрачи заповяданото, той не би помръднал ни най-малко. Татко, направи каквото ти е заповядано, иншаАллах ще ме намериш от търпеливите. Да си дам главата, за мене ще трае само миг. Но да принесеш в жертва сина си със собствените си ръце, за тебе, може би било тежко и болезнено преживяване. Затова имам три желания:

Първо:
Завържи здраво ръцете и краката ми!
– Но рожбичко, когато се отива при Приятеля, не е редно да се плаче и стене.
– Направи го, за да не би моето гърло да не издържи на твоя нож и да не направя движение, което да те натъжи и от което да те заболи.

Второ:
Сложи ме да легна на срещуположната страна, за да не гледаш лицето ми, за да не видя и аз твоето лице. Кой знае може и да се развълнувам или пък твоята бащинска любов да се разбунтува, че да не провалим и двамата в изпълнението на обета.

Трето:
Майка ми, може да не издържи, когато не ме види, утеши я направи нещо добро за нея.

Когато хазрети Исмаил започна да плаче и ангелите заплакаха с него. Когато баща му опря ножа в благословенното му гърло, той се усмихна.
– Рожбичко, защо се усмихваш в това положение?
– Видях, че на ножа е написано “Бисмилляхиррахманирахим“. Нож, на който е написано името на Приятеля, как може да пореже?

Хазрети Ибрахим с всичка сила нанасе ножа върху врата на сина си, но ножа се извръща и не реже. Ядосан, той хвърля ножа на земята. Ножът, с позволението на Аллаху теаля, проговаря следното:
– Защо се ядосваш на мене? Онзи, който ти заповядва да режеш, на мене ми заповядва да не режа.
И в този момент се разнесе следния зов:

(О,Ибрахим! Ти наистина прояви преданост на съня си. Така Ние възнаграждаваме, онзи, който извърши праведно дело. Това беше явно изпитание. В замяна на неговия син ние му изпратихме един голям жертвен коч, като “фидйе”)

Когато хазрети Ибрахим грабва слизащия коч, вижда как вървите на сина му се разплитат.
– Рожбичко, кой ти разплете вървите?
– Разплете ги Приятелят, който ме спаси от смъртта.
– О синко! Сега направи ”дуа”, Аллаху теаля ще приеме всичко, каквото пожелаеш!

Хазрети Исмаил направи следната “дуа” (молитва):

(Я, Рабби! Опрости на всички вярващи (мюмини), в Съдния ден!)

След което се чу благата вест:

(Опростих и помилвах всички вярващи)

Въпрос:
Защо хазрети Ибрахим “алейхиселям”, пожела да принесе сина си, като курбан?

Отговор:
Ибрахим “алейхиселям” се зарече на Аллаху теаля, че ако го дари със син, като отплата за това ще го пренесе за жертва. Когато молбата му се сбъдна, на сън му бе заповядано да спази своята дума.

Ибрахим “алейхиселям”, удържайки на обещанието си, пожела да принесе сина си за курбан. Аллах “джелле джелялюху” заповяда,

(Ибрахим наистина прояви преданост към съня си. Разбира се, че това е явно изпитание. В замяна на сина му, Ние му дадохме, като “фидйе” един голям коч за курбан. Така, Ние награждаваме притежателите на доброчестивост).

Когато Ибрахим “алейхиселям” бе хвърлен в огъня от Немруд, той бе изпитан с живота си. Когато му бе заповядано да принесе в жертва, сина си хазрети Исмаил, той бе изпитан с рожбата си, а когато дари своите стада от добитък, изпълващи обширните поля, той беше изпитан със своето имущество. Той спечели и трите изпитания. В сура Неджм, 37-ми айет от Коран-и керим беше похвален с:

(Удържащият, своята дума- Ибрахим)

Устояване на думата, по такъв начин е голяма благодат. В Коран-и керим са похвалени онези, които удържат на думите си по меал:

(Измежду вярващите има много храбреци, които удържат своя обет даден на Аллах)  [Азхаб 23]

 

(Разбира се, че Ибрахим беше един верен Пророк)
[Мерйем 41]

 

(Исмаил беше един предан на думата си, пратеник-“небий”)
[Мерйем 54]

А, в хадис-и шериф се повели:

(Честността води към добротата, а добротата води до Дженнета (Рая). Честният човек, се записва “при” Аллах от групата на доверените) (Муслим)

Хазрети Ибрахим, принесе в жертва курбана изпратен от Дженаб-и Хакк. Нашият Пророк “салляллаху алейхи весселлем” повели на Есхаб-и кирам:

(Коленето на курбан, е суннета на баща ви Ибрахим) (Хаким)

Ако водещият се за “религиозно беден”, няма заеми и му стигат сили, би било много добре той, да заколи курбан. В хадис-и шериф се заповяда:

(Няма по-благородно дело по-време на байрам, от това да се заколи курбан. Изключение прави единствено посещението на близки и роднини).

(Теберани)

 

ОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА

Денят Арафа (9-ти Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:


1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.

...

В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб ( р.а), за това, как един човек от юдеите му казал:

“О, повелителю на правоверните!

Вие четете в своята Книга един айет.

Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”.

Омар( р.а ), попитал:

“И кой е този айет?”

Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

/5:3/

Омар( р.а.), казал: “Ние знаем какъв е този ден

Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка (с.а.c ),[този айет].

Тогава той( с.а.c.), е стоял на [местността] Арафат в петък!”



2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.



Пратеникът на Аллах (с.а.c.), е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма!

Това са дни за ядене и пиене.”

/Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.”

Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб( р.а), е казал:



“[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”



3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.



Великият Аллах, се заклева само за велики неща.

И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"

/85:3/

Предава се от Абу Хурейра( р.а.), че Пророка (с.а.c ), е казал:

“Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”

/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].



Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне:

“Кълна се в четното, и в нечетното!

/89:3/



Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа.

Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.



4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.



От Абу Катада (р.а.), се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!”

/Този хадис е сведен от Муслим./



Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък.

Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка (с.а.c.), не е говял през този ден.

Съобщава се, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.



5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.



От Ибн Аббас (р.а), се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:

“Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци.

Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:

И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си:

“Не съм ли Аз вашият Повелител?”

Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.”

Това е, за да не кажете в деня Къямет:

“Ние не знаехме за това!”

Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях.

Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”

/7:172-173/

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./

Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!



6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.

В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша( р.а), за това, че Пророка( с.а.c), е казал:

“Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа.

И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”



От Ибн Омар се предава, че Пророка (с.а.c), е казал:

“Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:

“Вижте Моите раби!

Те са дошли занемарени и прашни.”

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./



И Всевишният Аллах знае най-добре!



Мухаммед Салих ал-Мунаджид ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА
Денят Арафа (9-ти Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:


1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.

...

В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб ( р.а), за това, как един човек от юдеите му казал:

“О, повелителю на правоверните!

Вие четете в своята Книга един айет.

Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”.

Омар( р.а ), попитал:

“И кой е този айет?”

Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

/5:3/

Омар( р.а.), казал: “Ние знаем какъв е този ден

Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка (с.а.c ),[този айет].
Тогава той( с.а.c.), е стоял на [местността] Арафат в петък!”

2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.


Пратеникът на Аллах (с.а.c.), е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма!

Това са дни за ядене и пиене.”

/Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.”
Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб( р.а), е казал:

“[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”

3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.


Великият Аллах, се заклева само за велики неща.

И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"

/85:3/

Предава се от Абу Хурейра( р.а.), че Пророка (с.а.c ), е казал:

“Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].


Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне:

“Кълна се в четното, и в нечетното!
/89:3/


Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа.
Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.

4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.


От Абу Катада (р.а.), се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа, Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!”
/Този хадис е сведен от Муслим./


Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък.

Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка (с.а.c.), не е говял през този ден.
Съобщава се, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.

5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.


От Ибн Аббас (р.а), се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.c), е казал:

“Наистина, Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци.

Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:

И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си:

“Не съм ли Аз вашият Повелител?”

Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.”

Това е, за да не кажете в деня Къямет:

“Ние не знаехме за това!”

Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях.

Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”

/7:172-173/

/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./
Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!


6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.

В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша( р.а), за това, че Пророка( с.а.c), е казал:

“Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа.
И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”


От Ибн Омар се предава, че Пророка (с.а.c), е казал:

“Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата с хората [които са пристигнали на] ‘Арафа, и казва:

“Вижте Моите раби!

Те са дошли занемарени и прашни.”
/Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Мухаммед Салих ал-Мунаджид

хадж