Мъжът стоял с Расулюллах /с.а.с./, когато бил изхвърлен от неговата камила. Камилата стъпила тежко и вратът на мъжа бил счупен. Мъртъв...
„Измийте тялото му с вода и сидр и го погребете с двете му дрехи.”, казва Пратеника на Аллах /с.а.с./. „Не покривайте главата му, нито го докосвайте с Комфор (прафюм)...защото наистина той ще бъде върнат (при Аллах) в Деня на Равносметката в положение на /изричащ/ Телбийе! (Леббейк Аллахумме Леббейк)” – /Бухари и Муслим/
Амр ибн Ал Ас предава: „Когато Исляма влезе в моето сърце, отидох при Пратеника на Аллах /с.а.с./ и казах: „Подай ми ръката си, за да мога да се врека във вярност към теб.” Пратеника /с.а.с./ протегна ръката си, но аз отдръпнах моята. Той каза: „Какво има Амр? Аз отговорих: „Искам да поставя едно условие.” „И какво е то?”, каза той. Отвърнах :”Аллах да ми прости.” Тогава Пратеника на Аллах /с.а.с./ каза:” Не знаеш ли, че Исляма изтрива (изчиства) това, което е преди него и че Хиджра изчиства това, което е преди него, и че Хаджа изчиства това, което е преди него!” - /Сахих Муслим/
Максималната награда
Расулюллах /с.а.с./ казва: „Няма друга награда за притеият Хадж, освен Дженнет.” Какъв е първият айет, който четем в Сура Ал-Хадж? Той не говори за Арафат, нито сппоменава основите на денят Нехр (денят на жервоприношението). Той просто казва...
О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.
В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но мъчението на Аллах е сурово. /22:1-2/
Хаджът не е едно пътуване на тялото, както някой може да го възприеме като ваканционно място или туристическа атракция. Това е пътуване на душата и сърцето. Когато някой обърне сериозно внимание на айетите, говорещи за Хадж, ще открие, че айет след айет завършват със заповед да бъде осъзнато присъствието на Аллах или напомняне за щедрите благодати на Аллах към нас, или връзка между Хаджа и Сетния ден.
Дестинацията
В не чак толкова далечните дни от миналото, всеки път, когато едно пътуване е било предприемано е трябвало да бъдат подготвени подходящите провизии. Пустините са били големи, горещи и сурови. Немилостиви. Не е имало бензиностанции, пълни с чипсове и закуски или спирки за почивка да сръбнеш вода от чешмата. Всъщност не е имало хора пред погледа на човек километри наред по безплодните пясъчни дюни. Да изгубиш пътя е означавало да загубиш живота си. Така, трябва да имаш провизии с теб преди да направиш пътуването. Достатъчно храна, достатъчно вода, достатъчно от всичко, което да те заведе до твоята дестинация. Оттук, в айетите отнасящи се за Хадж, когато всеки би предприел някакво кратко пътуване, за да достигне до Кааба, Аллах насочва вниманието на Неговите раби към едно друго пътуване, пътуването на всяка душа е пътуване, когато те го знаят или се стараят да останат небрежни. Аллах насочва вниманието им към пътуването към Ахирета, към Дженнета или Джехеннема. ...
” И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта...”
/2:197/
Един ден Бухейм Ал ‘Аджли тръгнал с неговите приятели на Хадж, погледнал напред към безкрайната пустиня очаквайки ги и заплакал, гърдите му се намокрили от сълзите. „Това е нещо”, казал Бухейм, „което ме накара да разбера най-сигурното пътуване, което трябва да предприема един ден към Аллах!”
Хадж – Пътуването на сърцата
Главата на семейството
Има дискусия, за това, че който извърши Хадж трябва да бъде наричан Хаджи. Такова нещо не е намерено в Сунната, а по-скоро има интересен произход в културната ни история. В стари дни, когато някой решил да направи пътуване за Хадж, то било синоним на прощаване с живота на земята. Това се дължи на коварните препятствия за пътуване в пустинята – изпитания като болести, глад и борбите във всяка отделна ситуация. Можело да се събере цяло село, за да изпрати тези хора.
Когато някой преминел през такова забележително пътуване и се върнел жив, той би посветил живота си на поклонение и послушание пред Аллах. Заминавала си измамата, лъжата или пропускането на Намаз. Той сега е Хаджия. Днес с пътническите самолети и презокеанските лайнери и автобусите Мерцедес, улесняването на изпълнението на Хаджа, отне блясъка на титлата Хаджия.
Някои може да се оплачат, че нямат легла с царски размер в Мина или че климатика е много силен. Но скъпи братя и сестри, кой е Този, който ни осигурява всички благодати, в които живеем? Това е същият Аллах, който ни изпитва тук в равнините на Арафат. Рабът на Аллах, единствен може да разбере благодатта на Аллах към него, когато я изгуби .
„И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. И когато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените!” /2:198/
Елхадмулиллах.
Всъщност най-великата благодат, която Аллах ни е дарил, това е Исляма, и само тя е достатъчна. Аллах знае, че ще ходим прашни по време на Хадж, Аллах го знае. Така, че не се изненадвайте, когато задуха прах, вместо това се обърнете към Аллах и го понесете с търпение, прошепвайки благодарност към Аллах.
„После да се почистят и да изпълнят своите обети и да обикалят древния Дом!” /22:29/
Ибн ал Каийим написал Касида за това пътуване на сърцата, а това тук е само бегъл поглед на някои от Арабските стихове:
Той каза, Мои раби идват към Мен (за Хадж) изпълнени с любов към мен
И аз съм милостив към тях, Щедър и Любящ
< p>Радостни вести, О, участници на това стоене (на Арафат)
Един момент, когато Аллах опрощава всички грехове и показва Негоавата Милост< p>Радостни вести, О, участници на това стоене (на Арафат)
Абу Хурейра /р.а./ предава: Чух Пратеника /с.а.с./ да казва:
„Който извърши Хадж без да върши сквернословие или прегрешение, той се връща (чист от грехове) така, както е бил в деня, когато майка му го е родила.” /Бухари/
Приемане формата на сърцето
Преди много години, когато хаджиите преминавали през долината Музделифе, един човек отбелязъл на висок глас: „Погледни броя на Хаджиите!” Мъдрият мъж отвърнал:” Не, пътниците са много, но Хаджиите са малко.” Веднъж чух историята на човек, който бе благословен с възможността да се присъедини към един керван за Хадж съвсем нормално. Обаче, недостатъкът му бил, че никога не могъл да контролира гнева си през дните на Хадж и внезапно проклел другите. Един човек имал една идея за него. Неговото вдъхновение: Вместо да проклина мюсюлманите по време на Хадж, да записва всички свои лоши коментари на парче хартия – да го сгъне – и когато го е яд на някого, да му даде хартията. Отпред на дребничкия плик да напише „Не отваряй, докато не свърши Хаджа!” Мъжът се съгласил. Инцидент след инцидент го засипвали, мъжът просто се усмихвал, след това се намръщвал и записвал в малкия плик предизвикващата го група. Всичко вървяло гладко, докато дошъл денят за ходене към Джемарата и някой го настъпил по пръстите. Изгубил всякакъв контрол. Заскърцал със зъби, изръмжал и извадил от куфарчето си пликовете и го стоварил върху главите на бедните хора.
По време на Хадж съм виждал хора, които сграбчват търпението и наградата на Аллах по време на тези моменти, като човек, който добива злато без ръце. Запитах се, каква е разликата между тях и тези, които изразходват дъха си в критика и аргументация? Накрая ми се изясни, че не тялото на Зейд или ‘Амр беше това, което видях с очите си, а бяха сърцата на Зейд и ‘Амр. Някои хора идват на Хадж, подготвени финансово. Други идват с подготвени сърца – това е основното. Дали воденичният камък ни смила на прах или ни изглажда (полира, подбрява) в зависимост от това, което сме направили.
Сега – как да приемем тази форма на сърцето за Хадж?
Първо: Слушайте лекции и посещавайте занимания, отнасящи се с Хадж. Хаджът е една от основите, върху които е изграден Исляма. Когато някой реши да извърши този ритуал, то задължение за него е добре да изучи всичко за него. Расулюллах /с.а.с./ казва: „Търсенето на знание (наука) е задължение за всеки мюсюлманин.”Имам Бухари пише в неговия сахих , глава: „знанието идва преди изказването и действията.” След това цитирал айета от Аллах:
(„И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях...” /47:19/)
Второ: Съблюдавайте намаза и извършвайте Киямул Лейл (отслужвайте нощен намаз)
Когато расулюллах /с.а.с./ подготвял сърцето си за мисията да предаде (разпространи) този Дин (вяра), Аллах му заповядал да се подготви използвайки Киямул Лейл. Аллах Теаля казва:
(„О, ти, който се загръщаш, ставай [за молитва] през нощта, но не цялата...”/73:1-2/)
Веднъж един студент заспал в къщата на Имам Ахмед /рахимехуллах/. Имам Ахмед оставил съд с вода за него и при пристигането му по време на Феджр, намерил съда все още пълен с вода. Той бил шокиран и отбелязал: „Как може един човек да бъде Талибул Илм (студент по Ислям) и да не стане за Кияамул Лейл!” Някой казал на Ибн Мес’ууд, Аллах да е доволен от него, „Ние не сме в състояние да станем за Кияамул Лейл.” Той им казал: „Вие се отдалечавате от него чрез вашите грехове.”
Трето: Покаяние пред Аллах и дуа (молитва)
Било по времето на дните Тешрик, когато Джибрил /а.с./ дошъл при Пратеника /с.а.с./ с думите от Аллах:
„Когато дойде подкрепата на Аллах и победата, и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах, прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.” /110:1-3/
Това била кулминацията на 23 години на призоваване (дауа) и работа; тук и сега било прощалното поклонение. С какво завършва? „Прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение!”
Субханек Аллахумме уе бихамдик, Аллахумме игфир лена! / Славата е за Теб, О, Аллах и възхвалата е за Теб! О, Аллах, опрости ни!/
Автор: Мухаммед Ал Шериф
Източник:
Няма коментари:
Публикуване на коментар