ПРЕДИМСТВОТО НА ПЪРВИТЕ ДЕСЕТ ДЕНА ОТ МЕСЕЦ ЗИЛХИДЖДЖА

Всевишният Аллах ни е изпратил исляма и е отредил дни, в които има повече изобилие от останалите, като милост за уммата.
 Тези дни са благодат за вярващите, за да придобиват добро и да се издигат на степени.
 Те са възможност, както за извършване на добрини, така и за спасяване от злините.

Такива са и първите десет дена на месец зилхиджджа.
Това са дни, които при Аллах по благодат са най-великите и най-изобилни на въздаяние.
Ибн Аббас, Аллах да бъде доволен от него, предава, че пратеника на Аллах с.а.с. е казал:

„ Няма друг ден, който да е по любим на Аллах от тези дни – десетте дена /на зилхиджджа/.
„ Попита ли го:
 „Нима и от борбата по пътя на Аллах,
 о, пратенико на Аллах?
„ Той отговорил:
 „И от борбата по пътя на Аллах, с изключение на онзи, които е излезнал на борба по пътя на Аллах с душата и имота си и не се е върнал с нито едно от тях.”
/Бухари/

В сборника на Бейхаки има следното предание:
 „Няма друго дело, което при Аллах да е по-чисто и с по-голяма награда от доброто дело извършено през десетте дена на курбана.”
В Муснад на Баззар се предава, че пратеника с.а.с. е казал: „Най-превъзходните дни в земния живот са десетте дена /т.е. на зилхиджджа/.”

Ибни Хаджар казва:
 „Причината за тази особеност на десетте дена на месец зилхиджджа се състои в това, че през тях са съсредоточени най-големите видове служене.
Те са;
 намаза, говеенето, милостинята и поклонението хадж.
 В никой друг ден те не се събират заедно.”

Препоръчително е през тези дни да се говее и въздаянието за това при Аллах е голямо.
Хафса, Аллах да е доволен от нея, казва:
 „Има четири неща, които пратеника на Аллах не изоставяше:
 говеенето в йеум ашара, през десетте дена на месец зилхиджджа, три дена през всеки месец и двете части сунна на утринния намаз.”
/предаден от имам Ахмед/

Друго, което се прави през тези десет дена е прославянето на Аллах чрез:
словото на единобожието – келиме-и таухид
 /Ля иляха иллеллах – няма друг бог, освен Аллах/, превъзнасянето на Аллах – такбир
 /Аллаху акбар – Аллах е най-велик/
 и изразяване на признателността си към Аллах чрез Алхамду лиллях – Слава на Аллах.
 В хадис, сведен от ибни Аббас, пратеника с.а.с. е казал: „Няма друг ден, в които се извършва добро дело, да е по-любим на Аллах и по-велик при Него от тези десет дни. През тези дни често правете тесбих
 /Субханеллах – Пречист е Аллах/, тахмид /Алхамду лиллях – Слава на Аллах/, таухид /Ля иляха иллеллах/
 и такбир /Аллаху акбар/.”
В достоверния сборник с хадиси на Бухари се казва, че Ибни Омар и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, през тези дни излизали по пазара и изричали такбир.
Виждайки ги и хората започвали да правят такбир.

През тези дни се извършват дела, от които при Аллах ще има полза, разбира се и всякакъв вид служене /ибадат/. Опазил Аллах, вместо с добро дело и неща, от които Аллах е доволен, човек да се занимава с неща, които са безполезни, вредни и греховни.
По този начин човек може да си навлече гнева на Създателя и да опропасти шанса, който му се дава, за да заслужи благоволението на Аллах и да сполучи.

Нека се възползваме по най-добрия начин от възможността, която Аллах е благоволил за нас, неговите раби.
 В Свещения Коран Той е повелил:

Кълна се в следобеда ­ човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.
 /103:1-3/

В края на тези дни се извършва още един от великите ибадати в исляма, който приближава човека към Аллах, заколението на курбан.
В хадис, сведен от Умму Селеме се казва, че пратеника с.а.с. е казал:
„Който от вас ще коли курбан, да не си стриже косата и да не си реже ноктите, от както види луната на месец зилхиджджа, докато си заколи курбана.”