ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ
    И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.(3:97)

   Думата хадж означава намерение, насочване и вървене. Този смисъл от една гледна точка придава символичност за насочване към Аллах, отправяйки се към определени свещени места за извършване на ибадета хадж. Хаджът е една от петте основни на исляма. Той е служене към Всевишния Аллах, което се извършва, както с имота, така и с тялото. Като дума хадж означава: насочване, възнамеряване, многократно посещаване на някого или нещо. За всеки мюсюлманин, мъж или жена, у които са налице условията за хадж, задължително трябва да го извърши веднъж в живота . Този, при който са налице условията за хадж е необходимо да го извърши час по-скоро.


   Общото въздействие на хаджа е да напомня за Съдния ден. Събирането на хора от различни националности, раси, райони и култури, с различен социален статус, обличането им в едни и същи дрехи и понасянето им като потоци в изпълнение на обредите напомня съживяването в отвъдния живот и събирането им пред Създателя. Хаджът подготвя вярващия за съживяването след смъртта и великото сборище в отвъдния живот.
   По време на хадж на практика се изживява колективизма и братството с всички мюсюлмани по света. Там личното аз се губи, а на преден план е общото ние.
   Във всяко действие, което отстрани изглежда като символика всъщност се съдържа мъдрост и за вярващите има своята поучителна и възпитателна страна. Хаджът също е обединяване на обществата, сближаване и пречистване в универсален мащаб. Хаджът е причина за познанства и е международен събор за предлагане на достигнатото знание.
   Кааба, около която се извършва тауаф по време на хаджа и е посока за намаза представлява първият дом изграден на земята за ибадет към Всевишния Аллах. Този дом е построен в Мекка от пророка Ибрахим и синът му Исмаил по повеля на Всевишния Аллах. След като бил приключен строежа Джибрил на практика показал как да се извършва тауаф и хадж, а Исмаил (а.с.) е научил хората от Хиджаз (областта около Мекка). Промените относно изпълнението и времето, които били въведени от езичниците са коригирани и възстановени от Мухаммед (с.а.с.) чрез изпълнението на прощалния хадж.

   Същност и описание на хаджа
    Речниковото понятие на думата хадж е възнамеряване, насочване. Като термин от ислямското обредно право (фикх) хадж е: „Посещаване на Кааба и други свещени места в околностите на Мекка в определено време, извършвайки предписани обреди.” Това посещение със съответните обреди се нарича „Поклонение хадж”.
   Поклонението хадж било разпоредено като задължително през деветата година от преселението. Разпореждането за извършване на хадж е известено, както от Свещения Коран, така и от Сунната на Мухаммед (с.а.с.). Пратеникът на Аллах определил поклонението хадж, като една от основите на исляма, оповестил важността и ползите от него и сам той показал как трябва да се извършват неговите обреди.
   Всеки мюсюлманин, на който му е по силите – притежава материална и физическа възможност, веднъж в живота трябва да извърши поклонение хадж. Той трябва да го извърши, незабавно щом у него са налице споменатите възможности.
   Всяка повеля на Всевишния Аллах съдържа мъдрости, както за този, така и за отвъдния живот на хората. Това се отнася и за поклонението хадж. Част от тях могат да бъдат изредени така: Всеки човек чувства необходимост да покаже рабството си пред Аллах. Поклонението хадж е ибадет, който дава възможност на човека по прекрасен начин да изложи своята слабост пред Аллах, да оповести рабството си, да Му благодари за благата, с които го е дарил. Това е така, защото поклонението хадж освобождава човека от светските елементи като имот, пост, положение и го насочва към Аллах. Този ибадет изразява отдаденост и покорство пред Притежателя на безграничната сила и могъщество, което кара човека да вкуси сладостта от рабството пред Него.
   Ислямските учени са на мнение, че когато човек има възможност трябва да изпълни поклонението хадж, а ако го отсрочи за него се записва грях. Също така те са казали, че ако бъде отсрочен продължително време от такъв човек не се приема свидетелство