Видове Хадж

Хаджа се разделя на три вида, а те са: 1 – Фарз. 2 – Ваджиб. 3 – Сюннет. Мюсюлманин, който притежава условията за хадж, за него веднъж в живота е задължение фарз да направи хадж. Човек, който е обещал да направи хадж, за него хаджа е ваджиб. Човек, който си е развалил хаджа, за него също е вааджиб да си повтори хаджа. Човек, който прави повече от един хадж и дете, което не е пълнолетно ако направи хадж, това се счита за нафиле. Умрата е ибадет, който е суннет и се прави по всяко време извън времето за хадж. Хаджа, който е фарз или вааджиб или сюннет е три вида. А те са: 1 – Ифрад 2 – Теметту 3 – Киран.

1 – Хадж Ифрад: На мястото микат се облича ихрам и се прави възнамерение само за хадж. Този хадж се нарича ифрад. Който прави този вид хадж се нарича муфрид. С този хадж не се прави умра. Човек остава в ихрам, до като не дойде време да се хвърлят каманите по шейтана. След като хвърли каманите по шейтана, ако иска може да заколи курбан. Курбана не е вааджиб при хадж ифрад. Човек ако иска може да заколе курбан като нафиле. След това или обръсва главата си или я постригва и излиза от ихрам.

2 – Хадж Теметту: В месеците за хадже се прави Умра. Когато дойде времето за хадж прави и хадж в същата година. Този хадж се нарича Теметту. В този Хадж умрата и хаджа се правят с два различни ихрама т.е. влиза се в ихрам за умра, след като се направи умрата се излиза от ихрам, и когато дойде времето за ихрама за хаджа отново се влиза в ихрам с възнамерение за хадж. Човек, който прави този хадж се нарича Мутеметти. Човек, който ще прави хадж теметту влиза в ихрам на мясото микат с възнамерение за умра. Когато пристигне в Мекка, прави таваф и сай. След това обръсва или подстригва главата си и излиза от ихрам. По този начин е изпъкнил умрата. Облича нормални дрехи и може да прави нещата, които му бяха забранени по време на ихрам. След това на осмият ден от месец Зулхидже в Мекка в хотела отново влиза в ихрам. За да се признае Теметту хадж, то човек в месеците за хадж трябва да направи умра и хадж. Ако човек направи умра извън месеците за хадж след това отиде и направи само хадж, то това не се признава за Теметту хадж. Същото ако едната година човек направи умра, а следващата година направи хадж, то това също не се признава за Теметту хадж.  Хората които не живеят на местата микат и идват от далече, за да не остават дълго време в Ихрам предпочитат да правят Теметту хадж. Те в месеците за хаджа правят умра, а след това и хадж, като умрата и хаджа ги правят с два ихрама. Те колят и курбан. Курбана за теметту хадж се коле след като се хвърлят каманите по шейтана в дните на курбан байряма. След това човек подстригва или обръсва главата си и излиза от ихрам. Човек, който няма възможността да заколи курбан, то три дни от байряма държи оруч и седъм дни след като се върне. По този начин човек държи пълни десет дни оруч.

3 – Киран Хадж. Това хадж, който се прави с умра в едно и също време, но след като се направи умрата човек не излиза от ихрам. Човек, който прави този хадж се нарича Карин. Чевек влиза в ихрам да направи умра и хаджа заедно. Човек като направи умрата не излиза от ихрам, а остава до като не направи и хаджа. Отива на Арафат и там остава. На първият ден от байряма  отива да хвърля камани по шейтана, след това коле курбан и след това или обръсва главата си или я подстригва и излиза от ихрам. Човек, който прави Теметту или Киран хадж му е вааджиб да заколи курбан. Но в Ифрад хадж курбана не е вааджиб. Човек, който прави Киран хадж и няма възможност да заколи курбан държи три дни оруч и седъм дни след като се върне. По този начин се събират десет пълни дни. В Корана Аллах повелява: „А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!” (2:196) 

Човек, който няма възможност да заколе курбан като прави Теметту или Киран хадж и не държи три дни оруч по време на хадж, то след като се върне няма нужда да държи седъм дни оруч. В този случай трябва да коле курбан. Ако няма възможността да коли корбан и излезне от ихрам, то в това положение той трябва да заколе два курбана. Единият курбан е Теметту или Киран хадж, а другият защото е излезнал от ихрам без да е заколил курбан.

         Хората, който живеят в Мекка за тях няма Теметту или Киран хадж. За тях е само Ифрад хадж. Те не трябва да колят курбан. (ел-Касани, Бедаиус-Санай, Ибнил-Хумам, Фетхул-Кадир)

Ползите и поуките на Хаджа

Ползите и поуките на Хаджа

Хаджа е един много важен ибадет, както за този свят, така и за отвъдния. Когато хаджа бъде направен с искреност, той пречиства и предпазва мюсюлманина от греховете му. Степента на хаджа при Аллах е висока. Той става причина човек да спечели дженнета и подобрява харектера на човек.
Този ибадет е фарз, да се направи веднъж в живота за онези които имат възможността и неговите ползи и поуки са много големи. В един хадис, любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който заради Аллах направи хадж и се предпазва от лоши думи, слова и от лошо поведение и не се върне към извършването на греховете, той се завръща пречистен от греховете така, както в деня когато майка го е родила.” Този ходас ни показва стойността, превъзходството и една от ползите на хаджа. Заедно с този хадис ще е добре да споменем още няколко, които описват описват превъзходството и ползите на хаджа.
Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал:
„Наградата за приетия хадж не е нищо друго освен дженнет.”

Веднъж попитали Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем следния въпрос: „Кое от делата е най-добро?” 
Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Вярата (иман).” След това го попитали: „А след него кое едругото?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Воюването по пътя на Аллах.” след това отново го попитали: „А след това кое е?” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Приетият Хаджа.”

Онези, които правят хадж, тяхната стойност пред Аллах е много голяма. Поради тази причина, дуите, които ги правят, Аллах няма да ги върне празни. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем в един хадис повелява: „Тези, които правят хадж и умра са гости на Аллах. Ако направят дуа на Аллах, Той ще им приеме техните дуи. Ако поискат от Него да ги опрости, Той ще ги опрости.”
Денят, в който Аллах най-много опрощава свойте раби е денят Арафат. В този ден рабите на Аллах се намират на Арафат в пустинята, от всяка страна има само пясък, камани и прах. Рабите на в един такъв ден и такъв момент като си разтворят ръцете към Аллах, и като искат от Него, без съмнение Аллах ще ги опрости. Един толкова голям ибадет, като хаджа, като бъде извършен по най-добрият начин, човек се възползва от ползите и превъзходството му.

Поуките на хаджа:

Няма съмнение, че в това, което Аллах Теаля е заповядал на хората има много поуки както за този свят, така и за отвъдния. Според тази истина, която не бива да ни учудва, хаджа има много поуки. Някои от тях са следните:
В самото създаване на всеки един човек, той има нужда да се подчинява и да служи на Аллах. хаджа е ибадет, който дава най-добрата възможност човек да покажа своето безсилие и служене пред Аллах, а също така и да Му благодари за благата с които го е дарил. Защото хаджа отделя човек от неговото богатство, място и величие сред хората към обръщането и искането от Аллах. По време на хадж, когато хората облекът ихрамите, не може да се разбере кой е богат и кой беден, кой е властен сред хората и кой не. Хаджа показва привързаността на човек към Аллах Теаля. Това полужение предлага на човек да опита какъв е вкусът от това да бъдеш раб на Аллах. 

Хаджа без да прави разлика като цвят, език, произход, страна и култура между мюсюлманите от целия свят спомагат за изграждането на една карти и по доброто разбиране на братството между мюсюлманите. Това не е твърдение, което се основава само на думи. На хаджа богият и бедният, силният и слабият обличат едни и същи дрехи, оставан на едни и същи места с едни и същи условия, правят едни и същи ритоали по един и същ начин. Всичко дова допринася за равенството на мюсюлманите в Исляма. човек който притежа трильони и човек, който може едва свързва двата края, обличат една и съща дреха, остават един до друг на Арадат. Отварят заедно ръцете си към Аллах на Арафат. В Кябето бедния и богатия рамо до рамо правят таваф, всичко това допринася за братството в Исляма и за сплотяването на мюсюлманите и ги научава де не гледат един на друг за тяхното икономическо и социално положение. 

Виждането на местата, където се е зародил Исляма, от където се е разпространил Исляма по целия свят,виждането на местата където в началото на Исляма са били измъчвани пророка Мухаммед алейхи селям и неговите сподвижници, виждането на местата, където има спомен от Адем алейхи селям и виждане на мястото, което е послужило за приютяването на някои от пророците преди Ислям, допринася за увеличаване и заздравяване на вярата на всички мюсюлмани.
Хаджа допринася за зближаването на мюсюлманите от различни краища на света. Виждаме че цвета на кожата може да е различен, езиците които говорят може да са различни, страните от които идват са различни, но въпреки между всички мюсюлмани се получава една обич, която сплотява техни сърца. По този начин това спомага да се осъществи една връзка между различните мюсюлмани по света, да разкажат един на друг за грижите и проблемите които ги тревожат и да си помогнат за тяхното разрешаване. Също така по времето на хадж се създават и важни търговски взаимоотношения между мюсюлманите.

С хаджа един мюсюлманин се отблагодарява на Аллах за богатството, с което Го е дарил.

Хаджа развива следниет свойства нв възпитениет: Търпението, преодоляването на трудностите, възгордяването от страна на богатите и известни личности, извършването на едни и същи неща, по едно и също време с много и различни хора, помоща по между им, опората по между им, навика за спазването на правилат и още много други.
Хаджа оставя дълбоки спомени в съзнанието на един мюсюлманин, които е не възможно да бъдат изтрити. Тези спомено след хаджа спомагат на вярващият да не изгуби посока върху която е тръгнал след хаджа. Наистина хаджа в живота на вярващият е нещо, което не може да се забрви.

Мястото Арафат, което е един пример за съдния ден, и ако един мюсюлманин, който е извършил различни грешки, на това място разтвори ръцете си към Аллах и се разкая за греховете си, то този човек след това няма да иска да се върне към повторно им извършване. От тази гледна точка, хаджа е предпазва мюсюлманите, които са допускали грехове, и той служи като лек за техните съвести.

По време на хаджа, между мюсюлманите се получават едни много добри взаимоотношения. Вярващи от всички части света вземат от свойте братя вярващи само добрите примери и дела. Хаджа премахва росавата дистинация между мюсюлманите, премахва и дестинацията между богатия и бедния. Мюсюлманите, които са допуснали грешката да се отдалечат един от друг на расова основа, по време на хаджа те забравят тази пречка по между им и стават като братя.

На кратко хаджа има свой поуки, които го разграничават от другите ибадети. Например едни от тези поуки са от страна на възпитанитео, икономиката, социалния живот, прихологията и още много други. Поуките, които сме споменали по горе са една част от многобройните пуки на хаджа.

Какво е хадж?

Какво е хадж?

         В Корана Аллах Теаля повелява: „Първият Дом, съграден за хората, е в Бека ­ благословен и за напътване на народите.

(Бека е едно от имената на Мека, където е построен първият Дом за поклонение ­ Кааба.) В него има ясни знамения ­ мястото на Ибрахим, ­ и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.” (3:96-97)

Хадж

         Хадж, се има изпредвид да се отиде в Мекка. Защото правенето на таваф, сай, стоенето на Арафат и другите части от хаджа се правят там. Същото така по този начин човек се отзовава на повика на Аллах Теаля и иска да спечели Неговота милост и задоволство. Хаджа е една от петте основи на Исляма. Човек, който отрича хаджа излиза от Исляма и се счита за неверник. По голямата част от учените са на мнение, че правенето на хадж е заповядано през шестата година след преселението (хиджрата). Защтото следното знамение от Корана е низпослано през шестата година от преселението, в което Аллах повелява: „И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах!” (2:196)

Ибни Каййим е на мнение, че хаджа е заповяд рпез деветата или десетата година от преселението.

Добродетелността на Хаджа

Ето някои от предания, в които се казва, че най-добродетелният ибадет е хаджа. В едно предание, което се предава от Ебу Хурейра се казва: „Попитаха Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем: Кое дело е най-добро?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Да се повярва в Аллах и в Неговият пратеник.” След това го попитали: „А след това кое дело е най-добро?” Той саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Да се воюва в името на Аллах.” След това го попитали: „А след това кое дело е най-добро?” Той саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Хажд, който е приет.” (Приетият е хадж е онзи, в който не се е извършил грях.) Хасан радиаллаху анх е казал: „Приет хадж е онзи, който е направен с набожност на този свят и искане ахирета.” В предание, което с добра верига се казва: „Приетият хадже онзи, в който се нахранват (бедните) и се говорят меки, благи и ласкави слова.”

Предания, които гласят, че хаджа е джихад

         В предание, което се предава от Хасан бин Али радиаллаху анх се казва: „Един човек отивайки при Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем му казал: „Аз съм един слаб и страхлив    овек.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем му казал: „Ела на джихад, в който няма сило и строгост(т.е. хадж).” (Хадиса се предава от Абдурраззак и Таберани. Веригата на хадиса е достоверна)

         В хадис, който се предава от Ебу Хурейра се казва: „Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Джихада за възрастните, слабите и жените е хаджа.” (Този хадис го е предал Несаи с добра верига.)

          В предание, което се предава от Айша радиаллаху анха се казва: „Тя попитала Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем: „О, Пратенико на Аллах! Виждаме, че най-достойният от ибадетите е джихада. Ние жените да се присъединим ли към него?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Най-достойният джихад е приетият хадж.” (Хадиса се предава от Бухари и Муслим)

         В друго предание на Айша радиаллаху анха се казва: „Тя попитала Пратеника на Аллах са ллеллаху алейхи ве селлем: „О, Пратенико на Аллах! Ние жените да се присъединим ли към вас във войните и джухада?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Най-хубавият и добрият джихад е приетият хадж.” Тогава Айша радиаллаху анха казала: „След като чух тези думи от Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем не изоставих никога да ходя на хадж.” (Този хадис се предава от Бухари и Муслим)

Преданията в които се казва, че правенето на Хадж премахва греховете

         В едно предание, което се предава от Ебу Хурейра се казва: „Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който направи хадж заради Аллах, през това време не се доближава до съпругата си, и не извършва грях, той се завръща като новоред от майка си без да има грехове.” (Бухари и Муслим)

         В предание, което се предава от Амр ибн Ас се казва: „Амр е казал: „Когато Аллах Теаля ми сложи Исляма в сърцето, аз отидох при Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем и му казах: „О, Пратенико на Аллах! Подай си ръката за да ти се река във вярност.” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем подавайки си ръката аз си дръпнах своята ръка на зад. Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „О, Амр, какво ти става?” Тогава аз му казах: „Аз имам условие.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „Какво е условието ти?” Аз му казах: „Да ме опростиш.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „Знаеш ли, че когато станеш мюсюлманин всичките предишни грехове се изтриват, преселението изтрива всички предишни грехове, правенето на хадж също изтрива всички минали грехове.” (Муслим)

Предания, които доказват, че хаджиите са гости на домът на Аллах Теаля.

         В предание, което се предава от Ебу Хурейра радиаллаху анх се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Хаджиите и тези които правят умра са гости на домът на Аллах. Ако правят дуа на Аллах, Аллх приема техните дуи. Ако искат прошка от Аллах, Аллах ги опрощава.” (Този хадис е предаден от Несаи и Ибни Мадже. В друго предание, което се предава от Ибни Хузейме и Ибни Хиббан се казва: „Посетителите на Аллах са трима: 1 – Който отива на хадж. 2 – Който отива на умра. 3 – Който отива на война (в името на Аллах).

Предания, които доказват, че награда на хаджа е дженнет (рай)

         В предание, което се предава от Ебу хурейра се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „От първото до второто умре се опрощават греховете за една година. Наградата за приетият хадж е само дженнет (рай). (Бухари и Муслим)

         Ибни Джурейдж предва предание с добра верига от Джабир, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Този дом (Кябето) е основата на Исляма. Всеки, който посети този правейки хадж или умра, влиза в изкуплението на Аллах. Ако (в това време) Аллах му вземе душата, я слага в дженнета, а ако не му вземе душата и го остави жив, той се завръща с голяма награда.”

Превъзходството на препитанието по време на хадж

         В предание от Бурейде се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Препитание, което е приготвено за Хаджа, е като препитанието по пътя на Аллах. На всеки един дирхем се дава награда колкото седъмстотин дирхема.” (Този хадис е с добра верига и се предава от Ахмед, Таберани, Бейхаки)

Курбана на хаджа

Курбана на хаджа

Тези, които правят Теметту и Киран хадж, за тях е вааджиб да заколят курбан. От сунната на любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е този курбан да се коле след като бъдат хвърлени камъчетата по големият шейтан, но също така този курбан може да се заколе и преди да бъдат хвърлени камъчетата. Курбанът за хаджа се коле на първия ден от байряма след като изгрее слънцето в границите на харама. От месото на курбана всеки може да яде, дори и този който го е заклал.

Тези, които правят Теметту или Киран хадж, ако нямат възможност да заколят курбан, тогава трябва да държат десет дена оруч. Три от тези десет дни се държат преди човек да влезне в ихрама за хадж или след като излезне от ихрама в Мекка. Най-добре е да се държи оруч през 7-8-9 ден на месец Зулхидже. Другите седем дни се държат след байряма, когато човек се върне в къщи. Не е задължение тези седъм дни да се държят един след друг последователно.

Бръснене или подстригване на главата и излизане от ихрам

На първият ден на байряма, след като се хвърлят камъчетата по най-големият шейтан и след като се заколе курбана, хаджията подстригва или обръсва главата си и излиза от ихрам. От сунната на любюмият ни пророк Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е да се хвърлят камъчетата, след това да се заколе курбана и след това да се обръсне или подстриже главата и да се излезе от ихрам, но същото така може да се излезе от ихрем преди да бъдат хвърлени камъчетата или преди да бъде заклан курбана.

Както описахме начина на излизане от ихрама на умрата, по същият начин се излиза от ихрама нахаджа. Мъжете или бръснат косата си или я подстригват. По този начин се е осъществила първата стъпка от излизането на ихрам на хаджа. На това се нарича първият Техаллул. След като се изпълни тази стъпка, всички забрани по време на ихрама отпадат освен правенето на полов акт. Половият акт става позволен едва след като бъде извършен тавафа за хаджа.

Не е задължение всеки хаджия да заколе сам курбанът си. Но ако иска да спечели нафиле севап, тогава може и сам да го заколе. 

Недостатъците и наказанията, които са свързани с хаджа

Недостатъците и наказията, които са свързани със забраните на ихрама:

По време на ихрама, ако не се спазят забраните на ихрама, или се отхвърли един от вааджибите или се извърши действие, което е забранено да се върши в границите на харам, то трябва да се изпълни наказание. Наказанието за тези неща е различно. За едни от тези трябва човек да поврти хаджа си като каза, за други неща наказанието е да се заколе голямо животно като камила, за други от наказанието е да се заколе овца, за други наказанието е да се даде сада или да се държи оруч. Сега нека на  кратко да споменем които са недостатъците за изпълнението на наказанията, които изброихме.

Недостатъците, които стават причина за развалянето на хаджа

Човек, който е влезнал в ихрам за хадж, но все още не е направил престоя на Арафат, ако направи полов акт, това му разваля хаджа. Човек, който е изпаднал в това положение си завършва хаджа, но той трябва да знае, че другата година отново трябва да дойде на хадж и да направи каза на този хадж, който го е развалил. Също така трябва да зколе една овца като курбан, заради това което е извършил.

Човек, който е влезнал в ихрам за умра и е направил полов акт преди да е извършил тавафа на умрата, неговата умра се разваля. Човек, който е изпаднал в такова положение си завършва умрата, но трябва да знае, че трябва да направи каза на тази умра и да заколе една овца като курбан за това, което е извършил.

Положенията, в които трябва да се заколе камила

Човек, който е направил полов акт след престоя на Арафат, но все още не е излезнал от ихрам, такъв човек трябва да заколе една камила като курбан за това, което е направил.

Човек, който е направил Кудум тавафа като джунуб, трябва да заколе една камила. Човек, който е джунуб, дори и да си е взел абдест и какъвто и таваф да прави, за него трябва наказание. Човек, който е джунуб и е направил таваф с абдест, той също така трябва да направи и каза на този таваф.

 

Недостатъците, за които трябва да се заколе овца

Човек, който е направил полов акт след престоя си на Арафат и след като е излезнал от ихрам, но не е направил Кудум тавафа, за него като наказание е той да заколе една овца. Също така ако човек след престоя си на Арафат и преди да направи Кудум таваф целуне, погали или направи някое друго действие със съпругата си и има сладострастие, той също трябва да заколе една овца като курбан.

Чпвек, който подстриже една трета от главата, брадата или някой друг орган от тялото си, трябва да заколе една овца като курбан

Човек, който на едно място и в едно и също време, ако си отреже всички нокти на ръцете и краката, или си отреже ноктите само на едната ръка, или само на единият крак, за него като наказание е да заколе една овца.

Човек, който е облякъл дрехи за повече от дванайсет часа, за него също има наказание да заколе една овца.

Човек, който покрие главата и лицето си трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който е обул обувки трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който на едно място и в една време сложи на един от органите на тялото си парфюм, миск, сапун, гел трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който каносва брата или косата си или я ги боядисва с боя, трябва да заколе една овца за курбан.

Човек, който мине през миката и не е облякъл ихрам, трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който изостави сайя или без да има никаква причина направи сая возейки се на нещо, трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който без да има причина не направи престоя на Музделифе, трябва да заколе една овца като курбан.

Човек който изобщо не е хвърлял камъчета по шейтаните трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който е направил таваф, който е фарз или вааджиб без да е покрил уарата си трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който не е направил последните три обиколки или само една от тях на тавафа на Хаджа или на тавафа на умрата трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който не е направил прощалния таваф трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, коойте е направил Кудум таваф или тавафа на умрата без абдест трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който е направил тавафа на умрата, или кудум тавафи или прощалният таваф като джунуб трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който излезне от Арафат преди да залезе слънцето трябва да заколе една овца като курбан.

Недостатъци, за които трябва да се даде садака колкото фитрата

Човек който е в ихрам ако за по малко от 12 часа облече друга дреха, обувки или си покрие главата трябва да даде садака колкото фитрата.

Човек ако си подстриже по малко от една трета от главата и брата трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако един човек си отреже само няколко от ноктите на едната ръка или на единият крак трябва да даде садака колкото фитрата. Също така ако човек си отреже всичките нокти но по различно време и на различни места трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако е в ихрам и преди да е стигнал до момента да излезе от ихрам, и ако подстриже другиго трябва да даде садака колкото фитрата. Също така ако е излезнал от ихрам и ако подстриже или обръсне човек, който е в ихрам преди да е стигнал момента да излезе от ихрам трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако човек направи Кудум таваф или прощалния таваф без абдест трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако изостави последните три обиколко на прощалния таваф или на сайя и без да има причина направи прощалния таваф и сайя като се вози на нещо, трябва да даде садака колкото фитрата.

Като се хвърлят камъчетата по шейтана да хвърли повече от поливата, които трябва да хвърли през този ден и не хвърли останалите камъчета или хвърли по малко камъчета трябва да даде садака колкото фитрата.

Хора, които са достигнали до положението да излизат от ихрам и взаимно си обръснат или подстрижат главите, то за тях няма наказание.

Недостатъците за които трябва да се плати равностойна цена

Човек, който е в ихрам да ловува, или да се рани животното, което се ловува, или да се откъсат косми от него, или да се счупят яйцата на животно и тези които помагат за ловът трябва да дадът толкова садака, колкото е стойността на това животно, което са хванали.

За всеки е забранено да къса разтения, които са израснали от само себе си в границите на харам. Поради тази причина всеки един, които къса или отреже дърво в границите на харам или ловува в границите на харам, трябва да даде за садака толкова пари, колкото е стойността на това дърва или животното което е уловил. След като се определи стойността на тези неща, парите се раздават на бедните.

Да не се спазват забраните на ихрама в положение, когато човек има причина

Човек, който е преживял катастрофа или поради някоя друга причина, която не е в неговите ръце и пренебрегне някоя от забраните на ихрама, то той има право да избира кое от наказанията да изпълни т.е. дали да заколе курбан, или да държи оруч 3 дни, или да нахрани бедни.

Човек който е изпаднал в такова положение:

1 – Когато и където пожелае да държи 3 дни оруч едно след други или по отделно.

2 – Да даде садака на 6 бедни, на стойност колкото е фитрата.

3 – В границите на харама да заколе една овца като курбан.
Ихсар (забрана за няго от хаджа)

В езика значението на Ихсар е: „забрана за нещо. В Исляма Ихсар е: „Човек, който е в ихрам да бъде възпрепятстван от нещо –като болест, сигорност по пътя и тн- и да не може да направи хадж.

Ибни Абидин казва: „Ихсар в езика озноачава забрабяване. Т.е. страх, болет, безсилие да забранят на човек да си направи хаджа. Човек да попадне в затвора или врага да е обсадъл някое село и човек да не може да излезне и да направи хадж. На това се нарича Ихсар. По този начин са описали ихсара в книгата Кешшаф и в други от книгите. Други от учените казва, че ихсар е забрана за два от фарзовете, като стоенето на Арафат и  тавафа. По надолу ще видим, че и по време на умрата може да се случи ихсар. Но ихсара има соме едно условие и това е тавафа. Хаср означава забраза да се излиза от едно място. А ихсар означава човек, който иска да направи хадж или умра да бъде възпрепятстван от неговото изпълнение от болест, или от негов враг.

В книгата Фетеуа-и Хиндиййе се казва: „Човек, който е влезнал в ихрам за хадж или умра, и след това нещо му попречи и го възпрепятства от извършването на нещо, то този човек се нарича мухсар. Човек бъде възпрепятстван от нещо и не може да извърши хаджа си, не зависимо дали препядствието било поради болест, враг, затвор и тн на всички тези хора се казва мухсар.

В Корана Аллах Теаля повелява: „И довършвайте поклонението хадж, и поклонението эмра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!” (2:196)

Ханефийските учени по фикх опирайки се на това знамение са казали: „Човек, който е възпрепятстван от нещо да направи хадж или умрата си, за да излезне от ихрам, той трябва да заколе един курбан на Мина или да изпрати нужните средства и от негово име да се заколе един курбан. Човек, който изпраща парите за коленето на курбан трябва да се споразумее кога ще бъде заклан курбан с човек който ще отнесе парите. За да не стане така, че човека който е мухсар да не излезне от ихрам преди да бъде заклан курбанът му.” След като му бъде заклан курбана на мухсара, той излиза от ихрам. Ако този човек е възнамерил да направи Ифрад хадж, то една година по късно трябва да изворши този ибадет. Ако неговото възнамерение е било да направи киран хадж, тогава трябва да заколе два курбана. След това трябва да направи две умрета и един хадж. Този курбан се коле в границите на харама. Забванено е този курбан да се коли извън границите на харама. Човек, който е направил престоя си на Арафат, той не може да бъде мухсар. Защото след Арафат становището за Ихсар отпада. За хората, които живеят в Мекка и бъдат възпрепятствани и не могат да отидат на Арафат и да направят тавафа, то и за тях становището за ихсар е валидно. Човек, който е направил възнамерение за умра и изпадне в положение на мухсар, то той може да заколе курбана къдео си пожелае.

Времето и мястото за плащането на наказанията

Няма определено време за плащане на наказията, които сме изброили по горе. Човек може да ги плати по всяко едно време до края на живота си. Но е по добре тези наказания да се изплатят колкото се може по скоро, за да може човек да се избави от тяхната отговорност.

Относно курбаните, те задължително трябва да се заколят в границите на харама. Месото от курбаните както може да се раздава на бедните, които живеят в границите на харама, по същият начин от това месо може да се изпраща и на бедните, които живеят извън границите на харама.

Относно за садаката и за оруча, според ханефийският мезхеб те могат да се изплатят на всякъде и по всяко време. За тях няма условие както е при курбаните.

Когато един хаджия направи някой недостатък или извърши някоя вина, трябва да се допита до ръководителите какво трябва да извърши за това, което е допуснал.

Стоенето на Арафат

Влизането в Ихрам за хадж и отиването на Арафат

Тези от хаджиите, които са възнамерили да правят Теметту хадж, след като са направили умрата и са излезнали от ихрам, то на осмият ден от Зилхидже отново влизат в ихрам с възнамерение за хадж.

Тези хаджии, като дойде осмият ден от месец Зулхидже отново правят приготвленията, които се правят при влизане в ихрам за умрата, които сме споменали по рано. Ако не е във време, в което забранено да се кланя намаз, след като влезнат в ихрам кланят два рекята намаз. След това правят следното възнамерение, като казват: „О, Аллах! За Твоето задоволство искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен.” След това се чете телбийето т.е. Леббейке аллахумме леббейке. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек. По този начин хаджията отново влиза в ихрама за хадж.

Хаджията след като влезне в ихрама за хадж, може да отиде да направи нафиле таваф и сай преди да отиде на Арафат. Тези, които са направили сайя на хадже преди да отидат на Арафат, то след това те трябва да направят само тавафа на хаджа без сай. Но според сунната на пророка Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е сайя на хаджа да се прави след тавафа на хаджа без ихрам. След като човек влезне в ихрама за хаджа, и ако иска и е имал възможността и е направил сайя на хаджа, след това заедно с групата отиват за Арафат.

Какво е Уакфето?

В арабският език думата уакфе означава стоене прав на крака. Но в хаджа това озночава, хаджията да стои в определеното време в границите на Арафат без да излиза от тях. Стоенето на Арафат е една от най-важните основи на хаджа. Защото всеки, който пропусне стоенето на Арафат, той не се счита за хаджия. В хадис Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем повелява: „Хаджа е Арафат.”

Арафат е името на една голяма местност, която се намира на около 25км от югоизточно от Мекка. Границите на тази голяма местност са показани с табели. Престоят на Арафат да се приеме е нужно хаджията да влезне в ихрам и да стои на Арафат в определеното му време.

Времето за престоя на Арафат

Времето за престоя на Арафат започва от деветият ден на месец Зулхидже, когато слънцето достигне до най-високата си точка и започне да заляава. Това време продължава до изгрева на зорана на първият ден на байряма. Всеки, който се намира на Арафат за определено време от горе споеменатите граници, се счита, че е изпълнил престоя на арафат. Сега да видим как се изпълнява престоя на Арафат.

Кланянето на обедният и след обедният намаз, като се съберат заедно

Хаджиите, които се намират в палатките на Арафат, като наближи времето за обедният намаз, те се приготвят за него.

След като се чете езан за обедния намаз, се кланят обедният намаз и след обедният намаз заедно. Това се нарича Джем-и такдим. Обедният и след обедният намаз се кланят заедно по следния начин:

След като се чете езан за обедният намаз се прави икамет и се кланят два рекята фарз на обедния намаз. След като се даде селям, се чете текбир. След това се чете отново икамет и се кланя фарза на след обедния намаз. Фарз на след обедният намаз също се кланя по два рекята. След като се даде селям, се чете текбир. По този начин се кланят обедният и след обедният намаз с един езан и два икамета.

Кланянето на друг намаз между тези два намаза е мекрух. Затова вторият суннет на обедният намаз се пренебрегва и не се кланя.

След намаза се прави престоя на Арафат

Както споменахме по горе, обедният и след обедният намаз се кланят заедно и фарзовете им се кланят само по два рекята както е при пътниците.

Изпълнението на престоя на Арафат

След като се откланят обедният и след обедният намаз, хаджията се изправя на крака и се обръща към Кябето. Мустехаб е дуата на Арафат да се прави на крака. Може да се чете телбийе, текбир и да се прави салеват на Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем. също така се прави теубе (покаяние), иска се прошка за греховете и се правят различни дуи. Най-добре е всеки да прави дуа, която му идва от вътре. Който иска може да чете дуата за Арафат, което е написана в книжките. По този начин хаджиите прекарват времето и престоя си на Арафат. Правейки много дуа и различни ибадети. Най-добрият ибадет, който може да направи един хаджия на Арафат, това е дуата. Затова всеки трябва да отдели повече време в прекарване на дуа.

Един мюсюлманин да влезне в ихрам и да се намира на Арафат е една от най-голямата благодат за него. Защото в това свято място и във това свято време, всеки един ибадет, който е направен се приема и не се връща. Поради тази причина, всеки един мюсюлманин, който се намира на Арафат трябва да забрави и да се откъсне от земните желания и действия, и да разтвори ръцете си към Аллах с искренност и да се обърне към Аллах Теаля. Трябва да иска опрощение за греховете, които е допуснал и да направи едно искренно покаяние. Също така на Арафат човек може да иска опрощение за родителите си, близките, приятелите, децата и за всичките мюсюлмани.

Всяка една секунда, през което човек се намира на Арафат, трябва да знае, че тя има много голяма стойност. Поради тази причина човек не трябва да пропилява това време в прекарва на празни разговори, не трябва да прави действия, които няма да му са в полза. Също така в това време не трябва да ходи на посещение на свой познати, а трябва да се отдаде на рпавенето на дуа. Човек трябва много силно да се предпазва да не навреди на друг хаджия по време на Арафат. Трябва да се предпазва от груби и лоши приказки по това време. Не трябва да влиза в спорове дори и той да е прав. Трябва де се знае, че както добрите дела се награждават многократно на тези свещени места, по същият начин се наказват многократно и греховете извършени на тези места.

След залеза на слънцето хаджиите започват да се изтеглят от Арафат към Музделифе. Всички групи започват да напускат Арафат и да отиват към Музделефие според плановете, които им са дадени. Акшам намаз се кланя в Музделифе във времето за Ятсъ намаз. Това се нарича джем-и Техир. По този начин Акшам и Ятсъ намазите се събират на Музделифе и се кланят във времето на Ятсъ намаз. По време на патуването от Арафат за Музделифе се чете телбийе, текбир, салеват на пророка Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем и се прави дуа. Като се пристигне на Музделифе, се кланят Акшам и Ятсъ намаз, като се събират. Чете се езан, след което се прави икамет и се кланя фарза на Акшам намаз. След като се даде селям се чете текбир. След това веднага се става и се чете отново икамет и се кланят два рекята фарза на Ятсъ намаз. След като се даде селям се чете текбир. След това се кланя и намаза Витир.

Саят на хаджа

Саят на хаджа

Правенето на сай е от вааджибите на хаджа.

Тези, които не са направили сая преди да отидат на Арафат, след като направят зиярет тавафи правят следното възнамерение:

 „О, Аллах! За Твоето задоволство искам да направя сайя на хаджа.

 Олесни го за мен и го приеми от мен.”

 След това сайя на хаджа се прави по същия начи, по който описахме начина на правене на сайя.
Сайят на хаджа да се направи след като човек е обръснал или подстригал косата е по-подходящо според сунната.

След това хаджията до като е в Мекка трябва да се постарае да отслужва петократният си намаз в Месджидил-Харам.

Трябва да прави много нафиле Таваф.

Когато дойде времето да напусне Мекка, той трябва да отиде и да направи прощален таваф.

 

Какво е сай?
Знечението на думата сай в арабският език е: „тичане и бързо ходене. Сай се прави по време на хадж и умра. В източната страна на Кябето се намиравърха Сафа. Сайят се прави между върхувете Сафа и Меруа. Саят започва от върха Сафа и завършва на върха Меруа. По този начин човек четери пъти отива от сафа за Меруа и три пъти се връща от Меруа за Сафа. На свяко едно отиване от Сафа до Меруа се нарича един шаут, също така и на всяко едно връщане от Меруа до Сафа се нарича един шаут. Разтоянието между върхувете Сафа и Меруа е приблизително 400 метра. Мястото което е между двта върха се нарича Меса.
Правенето на сай е вааджиб. Саят идва от хз. Хаджер, която тичала между тези два върха да търси вода за синът си Исмаил алейхи селям, който в това време било малко кърмаче.

Правенето на сая

След като човек завърши тавафа си при хаджерул-есуед се отива на върха Сафа.
Прави се следното възнамерение: „О, Аллах! За Твоето задоволство искам да направя сайя на умрата. Приеми го от мен и го стори да бъде лесно за мен.” След което човек се обръща към Кябето и прави текбир и дуа. След това се отправя към върха Меруа.
По време на сая, всеки прави каквато дуа поиска. Ако човек пожелае може да чете дуата за сая, която е написана в книжките. Между зелени светлини, които са поставени там, мъжете започват да тичат. Това се нарича херуале. На всяко отиване към върха Меруа и на всяко връщане към върха Сафа е добре да се прави следната дуа: „О, Господи наш, опрости ни греховете. Помилвай ни. Нагости ни. Ти знаеш всички наши недостатъци, които ги знаем и които не ги знаем, опрости ни ги. Защтото Ти си силният и щедрият.”
Когато човек стигне до върха Меруа, е направил един шаут. Като стигне на върха Меруа отново се обръща към Кябето, прави текбир и дуа, и след което тръгва от върха Меруа към върха Сафа. Когато пристигне до върха Сафа, по този начин е завършил втория шаут. Другите останали шаутове се правят по същия начин. Когато човек направи и седмия шаут, от върха Меруа се обръща към Кябето и прави дуа. Човек може да направи каквото дуа си поиска, а ако пожелае може да чете дуата, която я пише в книжките след като се направи сайя. Най-доброто е човек да прави от себе си дуа, за това, за което има нужда. След това отива да обръсне или подстриже главата си и излиза от ихрам.

Обръсване или подстригване на главата и излизане от ихрам

Човек излиза от ихрам едва когато си обръсне или подстриже главата.
Мъжете или си бръснат главите или ги подстригват. Жените режат една малка част от върхувете на косата си. Жените режат от върха на косите колкото върха на пръстите. По-малко от това нещо не е позволено. След като се отреже или обръсне косата, човек излиза от ихрам на умрата. До като дойде време за влизането в ихрам за хадж, всички неща които са били забранени по време на ихрам стават позволени за човек, дори и половият контакт с жена му.
Когато дойде времето на човек да излиза от ихрам, то негов приятел, който също е в ихрам може да го обръсне или да го подстриже. Ако човек не е достигнал до положение да излезе от ихрам, то няма права да обръсне или подстриже друг, който е достигнал момента да излезе от ихрам.
Тези, които са направили възнамерение за хадж киран или ифрад, те си остават в ихрам. Те не излизат от ихрам, когато завършят умрата.
Тези, които са направили възнамерение за Теметту хадж, по този начин излизат от ихрама на умрата, и те остават в Мекка, като обличат нормални дрехи до като дойде време за да облекът ихрама за хадж. Дните, които ще останат в Мекка преди хадж, трябва да се възползват от тях по най-добрият начин. Те трябва да се постарят да кланят петократният си намаз в Месджидил-Харам и да правят нафиле тавафи. Тези, които идват от далечни места, за тях е по добре да правят нафиле тавафи в Кябето, от колкото да калнят нафиле намаз там. Освен с правенето на нафиле тавафи и кланянето на нафиле намази, те трябва да са зает и със споменаването и възхваляването на Аллах и да четат много Коран. По този начин продължава да се прави ибадет, до като дойде времето да се влезне в ихрам за хаджа. Когато дойде времето да се влезне в ихрам за хаджа, се отива за престоя в местността Арафат.