Правене на хадж за друг човек

Правене на хадж за друг човек

Както се знае, хаджа е ибадет, който се прави с богатството и с тялото. Ако на човек, на който правенето на хадж му е фарз, но има здравословни проблеми и не може да патува, в това положение какво трябва да направи? Учените са отговорили на този въпрос по различни начини. Ханефийските учени по фикх са казали: „Пълнолетен човек на който хаджа му е фарз, но е има причина поради която не може да направи хадж, за него е позволено на негово място да изпрати човек, който да направи за него хадж. Но ако има сили, тогава това не е позволено. Ето и условията при които е позволено човек да изпраща другиго да направи хадж за него: 1 – Мъртав. 2 – До края на живота си да остане безсилен и да не може да отиде сам да направи хадж.” В книгата Дуррул-Мухтар се казва, че безсилието важи за хаджа, който е фарз, но за хаджа, който е нафиле това не важи.” Ибни Абидин като разаснява това изказване казва следното: „Без силието е само за хаджа, който е фарз. Защото условията, които сме споменали се отнасят само за хаджа, който е фарз, а не за хадж, който е нафиле. Условията за хадж, който е нафиле са следните: 1 – Ислям. 2 – Ум. 3 – И да няма забрана да излиза от страна в която живее. Само това са условията за хадж, който е нафиле.
Човек, който изпраща другиго да направи хадж за него трябва да внимава в следните неща: 1 – Трябва да се избере човек, който знае най-добре как се прави хадж. 2 – Да е свободен т.е. да не е роб. 3 – Да не е луд. 4 – Да е достигнал до пълнолетие. 5 – Да е направил хадж от свое име, след това може да прави хадж за друг. Всички разходи по хаджа се плащат от човек, който го изпраща, и се прави такъв вид хадж, какъвто иска човека, който го изпраща.
Също така човека, който изпраща друг човек на хадж, трябва да е запознат с хаджа.

Условия при които е позволено да се прави хадж за друг

Човек да е направил най-напред хадж за себе си. Човек, който има сили сам да извърши хаджа, не е позволено да изпраща другиго да извърши хаджа от негово име.
Човек, който е имал възможност да отиде на хадж, но не е отишал, ако падне на смъртното легло, трябва да направи завещание да се изпрати някой човек, който да направи хадж от негово с богатството което оставя като наследство.
Човек в такова положение, ако една трета от богатството си, което е оставил за наследство стигне за изпращането на друг човек на хадж, тогава се изпраща. Ако ли не стигне, тогава наследниците ако пожелаят могат да изпратят друг човек да направи хадж с техни пари. Дори човек, който е умрял ако не е направил завещание неговите наследници да направят хадж от неговот име, и те направят хадж, тогава този човек се спасява от тази отговорност.
Положението е същото и с тези, които са имали възможност да направят хадж, но са отложили за когато остареят, и ако поради старостта, или някоя не излечима болест, или ако ослепеят или не могат да ходят, те трябва да изпратят на тяхно място друг човек, който да направи хадж. Също така на тези, на които хаджа им стане фарз, но имат здравословни причини и не могат те самите да направят хадж, то те трябва да изпратят човек, който да направи от тяхно име хадж.
Човек, който изпраща другиго да извърши хадж от негово име, то неговото безсилие или боледуване трябва да е не излечимо и да продължава чак до смъртта му. Ако човек, който е болен и изпрати другиго от негово име да направи хадж, и след това умре от тази болест, тогава този направен хадж се признава. Но ако се спаси от тази болест и се излекува, тогава този човек трябва да направи нов хадж.
Човек, който искада изпрати другиго за него да направи хадж, товя трябва да стане с неговта заповед. Ако човек не заповяда това нещо, то за него никой друг не може да направи хадж. Ако човек е умрял, тогава неговите наследници могат да заповядат и да изпратят някого да направи хадж за техният починал билзък.
Човек, който е изпратен да направи хадж за другиго, трябва да го спомене и във възнамерението. Като прави възнамерението трябва да каже следното: „Аллахумме инни урийду’л-хадждже фейесриху лий уа текаббелху минни уа мин (и се казва името на човек, за който ще се прави хадж) .....
В превод означава: „О, Аллах! Аз искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен и от (тук се казва името на човека, за който ще правим хадж). След което се прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Човек. Който изпраща другиго да направи хадж за него, трябва да му поеме всичките разходи. Ако отиващият на хадж изразходва от свойте средства, тогава този хадж не се счита, като хадж за другиго.

Какво трябва да прави човек, който е изпратен да прави хадж за другиго?
Отиващият, човек трябва да направи този хадж, който е поискал човека, който го е изпратил. Отиващият, като прави всичките ибадети, трябва да споменава, че прави от името на онзи, който го е изпратил. Когато облича ихрам, когато прави таваф и сай, когато отива на Арафат и Музделифе, когато коле курбан трябва да прави възнамерението от името онзи, който го е изпратил. Също така най-напред прави дуа за онзи, който го е изпратил, а след това може да прави дуа за себе си и за другите мюсюлмани.
Например: Ако изпращащият го иска да се направи хадж Ифрад, тогава отиващият човек като прави възнамерението за ихрам казва: „О, Аллах! За Твоето задоволстви ......... и се споменава името на който го е изпратил. Искам да направя хадж. Олесни го и го приеми.” След това прави телбийе т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.
Другите възнамерения се правят по същия начин.
Ако изпращащият го поискал от него да направи Теметту или Киран хадж, тогава отиващият трябва да закоел от негово име курбан.
Отиващият след като извърши всички ритуали за хаджа, след това ако поиска може да направи умра за себе си.
Отиващият, до като направи хадж и се върне изразходва парите, които му са дадени без да прави разхищение. След като се върне парите, които са остани ги връща на човека, който го е изпртил. Човек който го е изпратил ако поиска може тези пари да ги остави на изпратения човек.
Не е позволено на отиващият да иска повече пари от колкото тези, които му са нужни за да направи хадж.
Човек, който изпраща другиго да направи за него хадж, за да се вдигне от него отговорността за хаджа, той трябва да изпрати човек, като му поеме всички разходи за хаджа.

Хадж, който е нафиле и се прави за друг

Един мюсюлманин, който извърша всякакъв вид добри дела, то награда от тези дела може да я дари на някой друг умрял или жив мюсюлманин. Затова, ако без да го е изпратил някого, той може да направи нафиле хадж за друг човек.
Човек, който ще прави нафиле хадж за другиго е достатъчно само да направи възнамерение и да влезне в ихрам.

Завещанието за хаджа

Човек на който хаджа му е станал фарз, но не го е изпълнил, умре и не е оставил завещание за неговото изпълнение, той става грешник. Относно това нешо няма никакво разногласие. Човек, който е умрял без да е направил завешание за хадж, то неговите наследници ако пожелаят могат да изпратят някой човек да направи хадж за него. Надява се че това дело ще се приеме от Аллах. Имам Ебу Ханифе относно това нещо казва: „Човек, който умре без да е направил завещание за хадж, дългът за хаджа не отпада от него.” Поради това нещо правенето на завещание е много важно. 

Ползите и поуките на Хаджа

Ползите и поуките на Хаджа

Хаджа е един много важен ибадет, както за този свят, така и за отвъдния. Когато хаджа бъде направен с искреност, той пречиства и предпазва мюсюлманина от греховете му. Степента на хаджа при Аллах е висока. Той става причина човек да спечели дженнета и подобрява харектера на човек.
Този ибадет е фарз, да се направи веднъж в живота за онези които имат възможността и неговите ползи и поуки са много големи. В един хадис, любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който заради Аллах направи хадж и се предпазва от лоши думи, слова и от лошо поведение и не се върне към извършването на греховете, той се завръща пречистен от греховете така, както в деня когато майка го е родила.” Този ходас ни показва стойността, превъзходството и една от ползите на хаджа. Заедно с този хадис ще е добре да споменем още няколко, които описват описват превъзходството и ползите на хаджа.
Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал:
„Наградата за приетия хадж не е нищо друго освен дженнет.”

Веднъж попитали Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем следния въпрос: „Кое от делата е най-добро?” 
Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Вярата (иман).” След това го попитали: „А след него кое едругото?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Воюването по пътя на Аллах.” след това отново го попитали: „А след това кое е?” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Приетият Хаджа.”
Онези, които правят хадж, тяхната стойност пред Аллах е много голяма. Поради тази причина, дуите, които ги правят, Аллах няма да ги върне празни. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем в един хадис повелява: „Тези, които правят хадж и умра са гости на Аллах. Ако направят дуа на Аллах, Той ще им приеме техните дуи. Ако поискат от Него да ги опрости, Той ще ги опрости.”
Денят, в който Аллах най-много опрощава свойте раби е денят Арафат. В този ден рабите на Аллах се намират на Арафат в пустинята, от всяка страна има само пясък, камани и прах. Рабите на в един такъв ден и такъв момент като си разтворят ръцете към Аллах, и като искат от Него, без съмнение Аллах ще ги опрости. Един толкова голям ибадет, като хаджа, като бъде извършен по най-добрият начин, човек се възползва от ползите и превъзходството му.

Поуките на хаджа:

Няма съмнение, че в това, което Аллах Теаля е заповядал на хората има много поуки както за този свят, така и за отвъдния. Според тази истина, която не бива да ни учудва, хаджа има много поуки. Някои от тях са следните:
В самото създаване на всеки един човек, той има нужда да се подчинява и да служи на Аллах. хаджа е ибадет, който дава най-добрата възможност човек да покажа своето безсилие и служене пред Аллах, а също така и да Му благодари за благата с които го е дарил. Защото хаджа отделя човек от неговото богатство, място и величие сред хората към обръщането и искането от Аллах. По време на хадж, когато хората облекът ихрамите, не може да се разбере кой е богат и кой беден, кой е властен сред хората и кой не. Хаджа показва привързаността на човек към Аллах Теаля. Това полужение предлага на човек да опита какъв е вкусът от това да бъдеш раб на Аллах.
Хаджа без да прави разлика като цвят, език, произход, страна и култура между мюсюлманите от целия свят спомагат за изграждането на една карти и по доброто разбиране на братството между мюсюлманите. Това не е твърдение, което се основава само на думи. На хаджа богият и бедният, силният и слабият обличат едни и същи дрехи, оставан на едни и същи места с едни и същи условия, правят едни и същи ритоали по един и същ начин. Всичко дова допринася за равенството на мюсюлманите в Исляма. човек който притежа трильони и човек, който може едва свързва двата края, обличат една и съща дреха, остават един до друг на Арадат. Отварят заедно ръцете си към Аллах на Арафат. В Кябето бедния и богатия рамо до рамо правят таваф, всичко това допринася за братството в Исляма и за сплотяването на мюсюлманите и ги научава де не гледат един на друг за тяхното икономическо и социално положение.
Виждането на местата, където се е зародил Исляма, от където се е разпространил Исляма по целия свят,виждането на местата където в началото на Исляма са били измъчвани пророка Мухаммед алейхи селям и неговите сподвижници, виждането на местата, където има спомен от Адем алейхи селям и виждане на мястото, което е послужило за приютяването на някои от пророците преди Ислям, допринася за увеличаване и заздравяване на вярата на всички мюсюлмани.
Хаджа допринася за зближаването на мюсюлманите от различни краища на света. Виждаме че цвета на кожата може да е различен, езиците които говорят може да са различни, страните от които идват са различни, но въпреки между всички мюсюлмани се получава една обич, която сплотява техни сърца. По този начин това спомага да се осъществи една връзка между различните мюсюлмани по света, да разкажат един на друг за грижите и проблемите които ги тревожат и да си помогнат за тяхното разрешаване. Също така по времето на хадж се създават и важни търговски взаимоотношения между мюсюлманите.
С хаджа един мюсюлманин се отблагодарява на Аллах за богатството, с което Го е дарил.
Хаджа развива следниет свойства нв възпитениет: Търпението, преодоляването на трудностите, възгордяването от страна на богатите и известни личности, извършването на едни и същи неща, по едно и също време с много и различни хора, помоща по между им, опората по между им, навика за спазването на правилат и още много други.
Хаджа оставя дълбоки спомени в съзнанието на един мюсюлманин, които е не възможно да бъдат изтрити. Тези спомено след хаджа спомагат на вярващият да не изгуби посока върху която е тръгнал след хаджа. Наистина хаджа в живота на вярващият е нещо, което не може да се забрви.
Мястото Арафат, което е един пример за съдния ден, и ако един мюсюлманин, който е извършил различни грешки, на това място разтвори ръцете си към Аллах и се разкая за греховете си, то този човек след това няма да иска да се върне към повторно им извършване. От тази гледна точка, хаджа е предпазва мюсюлманите, които са допускали грехове, и той служи като лек за техните съвести.
По време на хаджа, между мюсюлманите се получават едни много добри взаимоотношения. Вярващи от всички части света вземат от свойте братя вярващи само добрите примери и дела. Хаджа премахва росавата дистинация между мюсюлманите, премахва и дестинацията между богатия и бедния. Мюсюлманите, които са допуснали грешката да се отдалечат един от друг на расова основа, по време на хаджа те забравят тази пречка по между им и стават като братя.

На кратко хаджа има свой поуки, които го разграничават от другите ибадети. Например едни от тези поуки са от страна на възпитанитео, икономиката, социалния живот, прихологията и още много други. Поуките, които сме споменали по горе са една част от многобройните пуки на хаджа.

Забраните за мъжете по време на хадж и умра според ханефийския мезхеб.

Забраните за мъжете по време на хадж и умра според ханефийския мезхеб.

Забраните на ихрама:

Ако хаджията облече ошити дрехе за по малко време от един ден или една нощ, то тогава като наказание трябва да даде садака. Ако облече дрехи за един ден или една нощ или за по дълго време, тогава за този човек има откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако поради някоя причина облече мести на краката си, то тогава трябва да даде садака. След като човек е влезнал в ихрам за хадж и ако поради болет или някоя друга причина излезне от ихрам преди да е завършил хаджа, той трябва да заколе една овца за курбан. Ако сложи къна, тогава за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни.
Ако един човек е влезнал в ихрам и не е направил възнамерението и телбийето на мястото микат, и след това се върна на миката, то тогава за него няма наказание.
Ако влезне в ихрам без да направи телбие, то тогава трябва да заколи една овца, като наказание.
Ако използва парфюм или миск върху част от някой от органите на тялото, тогава трябва да даде садака.
Ако поради някоя причина сложи парфюм или миск върху един от органите на тялото, то тогава за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако сложи парфюм или миск без да има причина върхе целия орган от органите на тялото, то тогава трябва да заколи една овца като наказание.
Ако поради някоя причина отреже някой от ноктите си, тогава за него е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. А ако без причина отреже някой от ноктите си, тогава трябва да заколи овца като наказание.
Ако отреже, скъса или отмъкне косми от тялото си без причина, за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако обръсне главата си поради причина, за този човек е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни. Ако обръсне главата си без причина, тогава трябва да заколи една овца като наказание.
Ако покрие лицето си трябва да даде садака.
Ако покрие главата си, за него е откуп от заколването на животно или говеене или нахранване на бедни.
Ако обие едно живтоно, което живее на сушата, тогава трябва да заколе питомно животно, което да е равно на убитото живот, ако скъса някое растение, тогава плаща стойността на това растение.
Ако отреже или счупи малко или голямо дърво, което е израстнало от само себе си, тогава трябва да плати стойността му.

Забраните на тавафа

Ако тавафа се направи без абдест, трябва да заколе една овца. Ако направи тавафа без гусул абдест т.е. като джунуб, тогава трябва да заколе едно голяма животно.
Ако остави три шаута от тавафа, трябва да заколе една овца. Ако по време на таваф не покрие срамните части аурата и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Като прави таваф ако мине през мястото наречено Хиджр-и Исмаил и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Ако прави тавафа на обратно и Кябето му дойде от дясната стра и излезне извън Мекка трябва да заколе една овца.
Ако шаутовете на на тавафа не ги прави един след друг, тогава за него няма наказание.
Ако без причина направи тафава си като се качи върху неща и излезне от Мекка трябва да заколе една овца.
Ако остави тавафа Кудум, не трябва да прави нищо.
Като прави тавафа на хаджа, който е от основите на хаджа, като тавафа Ифада и след това не кланя два рекята намаз трябва да заколе дна овца.
Ако не направи прощален таваф го повтаря.
Който прави умра, ако направи полово сношение преди тавафа, трябва да заколе една овца и да повтори на ново умрата.
Който прави умра, след като направи първите 4 шаута и направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Ако таваф Ифада го направи в края на месец Зул’Хидждже, трябва да заколе една овца.
Пред да направи таваф Ифада направи полово снушение, трябва да заколе едно голямо животно като камила и трябва да повтори хаджа.

Забраните на Сайя

Ако без причина направи сайя върху нещо, трябва да заколе една овца.
Ако преди сайят между Сафа и Меруа не направи таваф трябва да заколе една овца.
Ако не започне сайя от Сафа, трябва да заколе една овца.
Който прави умра, след като направил тавафа и сайя, но не е обръснал или подстригал главата си и направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Който прави умра, ако преди сайя направи полово снушение, трябва да заколе една овца.
Ако остави три шаута на сайя, трябва да заколе една овца.
Ако не направи сайя между Сафа и Меруа, трябва да заколе една овца.

Забраните на бръсненето или подстригването:

Ако остави бръсненето или подстригването, трябва да заколе една овца.
Ако бръсненето или подстригването не го извърши в границита на харам трябва да заколе една овца.
Ако остави бръсненето или подстригването след дните за курбан, трябва да заколе една овца.

Забраните на Мина:

В дните наречи Тешрик, ако не остане в Мина, то не трябва да прави нищо, но ако ако преди да излезе от ихрам направи полово снушение и от него излезне сперма, трябва да заколе едно голяма животно като камила.
Пради сладострастие ако направи полово снушение преди да излезне от ихрам и не излезне от него сперма, трябва да заколе едно голямо животно.

Забраните на Арафат:

Ако през деня, като прави престоя на Арафат напусне границите на Арафат преди да е залязло слънцето и през нощта отново се върне в Арафат, трябва да заколи една овца.
Ако през деня, като прави престоя на Арафат напусне границите на Арафат преди да е залязло слънцето и ако през нощта не се върне в Арафат, трябва да заколи една овца.
Ако се направи полово снушение преди престоя на Арафат, трябва да се заколе една овца и да се направо повторно хадж като каза.
Ако се направи полово снушение след Арафат преди да се хвърлят по шейтана камъчетата, тогава трябва да се заколе едно голямо животно, като камила.

Забраните на Музделифе

Ако се остави нощуването на Музделифе, не трябва да се прави нищо.
Ако се изостави престоя на Музделифе, тогава трябва да се заколе една овца.
Ако остане на Музделифе на първият ден на байряма до след изгрев слънце, трябва да се заколе една овца.

Забраните на хвърлянето на камъчетата

Ако се просрочи хвърлянето на камани след дните наречени тешрик, трябва да се заколе една овца,
Ако в дните наречени тешрик -това са 1-2-3 ден на курбан байрям- изостави три хвърлания на камъчетата, трябва да зайике една овца,
Ако едино камъче не бъде хвърлено, трябва да даде сада за него. Ако три камъчета не бъдат хвърлени, то за всяко камъче трябва да се даде садака.

Забраните на курбана

Не е позволено да се коле животно, на което по-голямата част от ушите или от опашката я няма.
Не е позволено да се коле животно, което е сляпо.
Не е позволено да се коле животно, което куцо и не може да ходи.
Не е позволено да се коле животно, на което е отрязан единият крак от предните или от задните крака.

Замерването на шейтана с камани

Замерването на шейтана с камани

Замерването на шейтана с камани се прави през 1,2,3 и 4 ден от байряма, за тези които остават в Мина. Замерването на шейтана е вааджиб. Най-напред се замерва големият шейтан, след това средния шейтан и най-накрая малкия шейтан. На първият ден се хвърлят само 7 камъчета по големия шейтанин. На 2-3 и 4 ден на байряма се хвърлят по 7 камъчета и по трите шейтана. Така на 2-3 и 4 ден от байряма се хвърлят по 21 камъчета. Хвърлянето на камъчетата започва от малкият към големият шейтанин. За тези които не остават на Мина, за тях не е вааджиб да хвърлят и през 4 дена на байряма камъчета по шейтаните. Поради това, че през 4 ден от байряма не се остава в Мина, не трябва да се хвърлят и камъчета по шейтаните.
Значението на хвърлянето на камъчетата по шейтана. Това значи, че човек протестира срещу лошотийте, несправедливостта и насилието. Човек, който отива да хвърля камъчета по шейтана, това означава, че той се противопостява на лошотийте на шейтана и че ще предпазва себе си от нашепванията на шейтана и няма да му се подчинява повече.

Как се замерва шейтана

Приближавайки се към шейтана, камъчето се хваща с дясната ръка и казвайки Бисмилляхи Аллахуекбер се хвърлят по шейтана. 7 камъчета се хвърлят по отделно. Ако всички се хвърлят на веднъж се счита, че се е хвърлило само едно камъче. Камъчетата се хвърлят да ударят шейтана или да паднат малко пред шейтана.

Времето за хвърляне на камъчетата и колко камъчета се хвърлят

Първият ден на байряма. На първият ден на байряма се хвърлят само 7 камъчета по най-големият шейтанин. С хвърлянето на първото камъче се спира да се казва и телнието т.е. леббейкеаллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамет леке уалмулк ля шерийке леке. Времето за хвърлянето на камъчетата през първият ден е от полунощ до изгряването на зората на вторият ден на байряма. 

Вторият ден на байрям. На вторият ден на байряма се хвърлят по 7 камъчета и на трите шейтана. Като се започва от най-малкият към най-големият шейтан. Така през вторият ден на байряма се хвърлят общо 21 камъчета. Времето за хвърляне на камъчетата през вторият ден започва след като слънцето достигне до най-високата си точка и започне да залязва до нощта.

Третият ден на байрям. На третият ден на байряма се хвърлят камъчетата както през вторият ден на байряма. На всеки шейтанин се хвърлят по 7 камъчета. По този и през третият ден се хвърлят общо 21 камъчета. Времето за хвърляне на камъчетата през третия ден започва след като слънцето достигне до най-високата си точка и започне да залязва до нощта.

Четвъртия ден на байрям. На четвъртия ден на байряма се хвърлят камъчетата както през третия ден на байряма. На всеки шейтанин се хвърлят по 7 камъчета. По този и през третият ден се хвърлят общо 21 камъчета. Времето за хвърляне на камъчетата през третия ден започва след като слънцето достигне до най-високата си точка и започне да залязва до нощта. Човек, който е напуснал Мина на третия ден преди залез слънце, за него не е задължение да хвърля камъчета по шейтаните през четвъртия ден на байрям.

Добре е за предпочитане камъчетата да се хвърлят през привечер за да се избегне задръсването при шейтаните. 

Ако е възможно след като се хвърлят камъчетата по малкия и средния шейтанин човек да се отдели на края и да направи дуа. След като се хвърлят камъчетата по големият шейтанин, том не се чака.

Хвърлянето на камъчетата от името на друг и казата за не хвърлените камъчета

За тези които им стигат силите трябва те самите да си хвърлят камъчетата. Не може някой друг да хвърля за тах камъчетата. Ако човек е болен, или възрастен или сакат или изпадне в положение сам да не може да хвърли камъчетата, то тогава друг човек може да хвърля от негово име.

Камъчетата, коиито не са хвърлени на време, трябва да се хвърлят до четвъртия ден на бяйряма преди залез слънце. Ако не се хвърлят то тогава трябва да има наказание.

Какво е тавафа?

Какво е тавафа?

Тваф: Да се започне от ъгъла, където се намира Хаджерул-Есуед и да се обиколи 7 пъти Кябето. На всяка една обиколка се казва Шаут. 7 шаута се равняват на 1 таваф.

Правенето на таваф

Преди да се дойде на линия с Хаджерул-есуед се прави следното възнамерение: „О, Аллах! За спечелване на Твоето задоволство искам да направя умра или хадж таваф. Това го улесни за мен и го приеми от мен.”

Човек заставайки срещу хаджерул-есуед т.е. черния камък, както в намаза си вдигат ръцете с дланите към черния камък, казва Бисмилляхи Аллахуекбер и целува хаджерул-есуед. по време на хадж е много трудно да се целуне хаджерул-есуед и затова от далеч човек вдигайки дясната си рака към хаджерул-есуед казва бисмилляхи Аллахуекбер.

По този начин се започва тавафа.
Целуването на хаджерул-есуед е суннет. бутането и удрането на другите е харам. Човек трябва да се предпазва да не изпадне в положение, да изпълни един суннет и в същото време да направи нещо, което е харам. 

След като започне тавафа, Кябето остава от лявата страна на човек и започва с тавафа. Започвайки всяка една обиколко е добре човек да каже:
„Аллах е далеч от всички недостатъци. Славата е само за Аллах. няма друг бог освен Аллах. Аллах е най-велик. Всичката сила и величие принадлежи на Аллах.”
Също така ако се чете следната дуа е добре: „Селат и селям да бъдат за пророка Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем. О, Аллах! Вярвайки в Теб, потвърждавайки Твоята книга, изпълнявайки обещанието си и придържайки се към сунната на Твоят пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем правя този ибадет т.е. тавафа.”
Тавафа трябва да се прави извън мястото наречено Хатим т.е. това е мястото, което е обградено с една малка стена и се намира точно до Кябето от страната на златния улук. На това място може да се кланя намаз, но не може като се прави таваф да се минава от там, защото това място е част от Кябето. Като се прави таваф, ако е възможно през първите три обиколко се тича леко. Това важи само за мъжете.
По време на тавафа се прави дуа, текбир, салеват, четене на коран и други ибадети. Телбийето т.е. Леббейке Аллахумме леббейке ля шерийке леке леббейк иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек.” Това не се чете по време на таваф. Най-подходящото по време на таваф, е човек да прави дуа с искренност, която му идва от вътре. Не е задължение да се четат на арабски определени дуи. Който иска може да чете дуите за тавафите, които са написа в книжките.
Суннет е тавафа да се прави без прекъсване. Тавафа не трябва да се прекъсва освен поради някоя причина, която е наложяща като например: да се чете икамет за фарз на някой от петократния намаз, ако се развали абдеста и други.
Когато стигне ъгълът към Йемен, този ъгъл също се поздравява т.е. казва се Бисмилляхи Аллаху екбер. Не трябва да се поздравяват другите ъгли от Кябето.
Между ъгълът Йемен и Хаджерул-есуед се чете следната дуа:
Аллахумме раббена атина фиддуня хасанетен уа филахирати хасанетен уа кина азабеннар. В превод: „О, Господи наш! Дай ни добро на този свят и на Отвъдния, и ни преспазвай от джехеннемския огън.”
Когато се стигне до хаджерул-есуед, се завършва едната обиколка (шаут). Без да се изчаква ведна се вдига дясната ръка към хаджерул-есуед, казва се бисмилляхи Аллахуекбер и се започва втората обиколка. Всички обиколко се правят по един и същ начин. Като се завърши седмата обиколка отново се поздравява хаджерул-есуед и се завършва тавафа. След това на подходящо място в джамията се кланят два рекята таваф намаз. Добре е този намаз да се кланя веднага след тавафа.
След двата рекята таваф намаз се праву дуа. След това се пие от водата Земзем. Няма определена дуа за това нещо. Който иска може да чете дуата, която е в книжките, но по добре е всеки да си прави дуа на собственият език и да иска от Аллах това, от което има нужда.
След това отива на върха Сафа и започва да прави Сай.

Таваф ифада

Таваф ифада е един от фарзовете на хаджа.
Таваф ифада започва от полунощ на първия ден на курбан байрям и продължава до края на живота т.е. няма определено време до кога да се направи. Таваф ифада се прави като се обръсне или подвтриже глава. Ако е възможно е по-добре таваф ифада да се направи през първите три дни на курбан байря, а ако не е възможно тогава може да се направи и през другото време.
Като се отиде да се прави таваф ифада, най-напред се казва: „О, Аллах! за Твоето задоволство искам да направя таваф ифада. Улесни го за мен и го приеми от мен.” След това се идва при хаджерул-есуед и започва да се прави таваф по начина, по който описахме по горе. Един таваф се състои от седъм обиколки. След като се завърши тавафа се кланят два рекята таваф намаз. По този начин се изпълнява и втория фарз на хаджа т.е. правенето на таваф. когато се направи таваф ифада, тогава човек вече окончателно е излезнал от ихрам и тогава човек вече може да прави и полов акт с жена си.
Според сунната на нашият любим пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е по-робре да се направи таваф ифада и след това човек да се обръсне или подстриже и да излезне от ихрам.
На жена, на която е дошъл месецният цикъл отлага извършването на таваф ифада след като и мине цикълът.
Човек, който не е направил сайя преди да отиде на Арафат, то след като направи таваф Ифада може да си направи пропуснатият сай.

Прощалния таваф

Хаджийте, които са дошли от далеч на хадж, преди да напуснат Мекка, на тях им е вааджиб да направят прощален таваф. Прощалният таваф е последното нещо, което трябва да направят тези хаджии.
Човек, който ще прави прощален таваф, прави следното възнамерение: „О, Аллах! За Твоето задоволство аз иксма да направя прощален таваф. улесни го за мен и го приеми от мен.” След това започва да прави тавафа п същият начин, по който описахме по горе. След като завърши тавафа се кланят два рекята таваф намаз. След намаза се прави много дуа. Търси се опрощение от Аллах. Плаче се. Който иска може да чете дуата, която е написана в книжките след прощалния таваф.
Човек се разделя с Кянето с възнамерение за раздяла. Човек разделяйки се с Кябето може и да плаче.
След като се направи таваф зияра, може да се правят и допълнителни тавафи. Ако се изпадне в положение преди да се направи прощалния таваф и човек трябва да излезне от Мекка, то тавафа, който го е направил като нафиле се счита за прощален таваф.
Жена, на която и е дошъл месечния цикъл и трябва да напусне Мекка преди да е излезнала от него, то за нея прощалният таваф не е задължителен. Тя излиза от Мекка без да е направила прощален таваф и за това не трябва да прави никакво наказание.

Какво е Ихрам?

Какво е Ихрам?

Човек, който е влезнал в ихрам се вика Харам т.е. това със значение, че той е влезнал в ихрам. Човек, който е влезнал в ихрам и във времето в което е в ихрам се нарича мухрим.
Човек, който ще прави хадж или умра, първата му задача е да влезне в ихрам. Влизането в ихрам е от условията на хаджа и на умрата. Без да се влезне в ихрам, е не възможно да се направи хадж или умра.
Ихрама е едноот условията на хаджа. Когато човек влезне за хажд или за умра в ихрам, това значи да за известно време нещата които му са били позволи да ги направи забранени за него. Това се нарича човек да влезне в ихрам. Човек за да влезне в ихрам, трябва да се обвие с кърпи, които да нямат по тях шевове и нищо зашито. На тези кърпи се казва ихрам. Но в действителност това не е ихрам. Без да се изпълнят условията за ихрама, човек дори да завие с тези кърпи, не означава, че е влезнал в ихрам.

Как се влиза в Ихрам?

Условието човек да влезне в ихрам е възнамерението и телбието т.е. Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке леке. Тези двете трябва да бъдат едновременно заедно. Без де се осъществят тези две нещо, не е осъществява влизането в ихрам. Ако направи телбийе и не направи възнамерението, то не се счита, че този човек е влезнал в ихрам. Ханефийските учени са казали, че телбийето и възнамерението трябва едновременно да са заедно и не могат да се разделят.
Хусам-и Шехид казва: „В ихрама се влиза с възнамерение, но това става, като човек прави и телбийе. Както човек влиза в намаз с възнамерение, но с условието за първоначалния текбир. Само с текбир не се влиза в намаз.” Т.е. както човек влиза в намаз с възнамерение и с първоначален текбир, по същият начин се влиза в ихрам на мястото наречено микат с възнамерение и с телбийе.
Възнаметението: Възнамерението хаджията го прави със сърцето си, но е мустехаб да се каже и с езика. Ако хаджията иска да направи теметту хадж, то на миката прави възнамерение само за умра.

Възнамерението се прави по следния начин:

„О, Аллах! искам да направя умра. Улесни го за мен и го приеми от мен.”
Телбиййе: Това е човек да казва: „Леббейке аллахумме леббейк. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке леке.”
„О, Аллах! Аз отговарям на Твоя повик. Ти нямаш съдружник. Без съмнение възхвалата е за Теб, ниамета е за Теб и владението е Твое. Ти нямаш никакъв съдружник.”
По този начин се прави възнамерението и телбийето. Така човек влиза в ихрам. Но човек преди да влезне в ихрам има някои неша, които са суннет и мустехаб, добре ще е човек да ги напрви тях. Човек като влиза в ихрам не трябва да пренебрегва следните неща:
Човек, който иска да влезне в ихрама трябва да си изреже ноктите. Ако е нужно да си изчисти космите под мишниците и на срамните места. Ако иска се подстригва, бръсне и си оформя мустаците. Ако е възможно си взема гусул абдест. Тъй като този гусул абдест се прави с възнамерение за пречистване, жените, които са в месечен цикъл също си вземат гусул абдест. Предава се че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е вземал гусул абдест преди да влезне в ихрам.
Имам Мергинани след като е споменал, че станивещето за вземането на гусул абдест преди влизането в ихрам е като становището на гусул абдест, който се вземе преди джума намаз. След това Имам Мергинани е казал: „По-добре е да се вземе гусул абдест за ихрама.
Ако е не възможно хаджията да си вземе гусул абдест, то си взема обикновен абдест. Ако има си слага хубава миризма като парфюм или миск преди да влезне в ихрама. След това си сваля всичките нормални дрехи, без да остава нищо понего и облича двете части на ихрама, които се наричат Изар и Рида.
Знаесе, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е обличал ихрама си с тези две части т.е. изар и рида. Забранено е да се обличат шити дрехи. Мъжът да си покрие срамните части и да не му е студено, то часта от ихрама, която се слага от кръста на долу се нарича изар, а с втората част от ихрама, с която покрива тялото си от кръста на горе се нарича рида. В книгата Фетеуа-и Хиндиййе се казва, че ихрама може да бъде от една част, която да покрие срамните части или аурата на мъжа. Това също така минава и в Татарханиййе. Изар е частта, която покрива тялото на мъжа от пъпа до под колената. Рида е хавлията, кото покрива раменете, гърбът и гурдите на мъжа. Часта, която се нарича изар се връзва над пъпа. Използването на топлийки и карфици за ихрама не е добро дело. Но човек който ги използва тези неща няма проблем. За него няма наказание за това нещо. В Бахру’р Раик се казва същото.
Човек, който влезне в ихрам, прекарва часта, която се нарича рида под дясната мишница и я хвърля върху лявото рамо. По този начин дясното рамо остава открито. Това се споменава в книгата Хизанету’л Муфтин.
Мъжът като влезне в ихрам си открива главата, сабува чорапите и обувките си. По време на ихрам мъжете обличат чехли. Ихрама за жените са нормалните им дрехи.
След като човек влезне в ихрам, ако не е във време, в което е забранено да се кланя намаз, кланя два рекята ихрам намаз. В предание, което се предава от Джабир се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем, след като е влезнал в ихрама на миката Зул’Хулейфе е кланял два рекята намаз.” Оповавайки се на това предание се казва, че пълнолетният след като влезне в ихрама кланя два рекята намаз и казва:
„Аллахумме инни уриидул-хадждже фе йессирху ли уе текаббелху минни.”
Значението му е: „О, Аллах! Аз искам да направя хадж. Олесни го за мен и го приеми от мен.”
Който прави възнамерение за хадж, по този начин се прави възнамерението за хадж, а който иска да направи умра, то на мястото на хадж казва умра.
След това се прави телбийе на висок глас. Жените като изричат телбийето го изричат с тих глас.
Човек, без да е направил възнамерение за ихрам, ако чете само телбийето, той не е мухрим.
Като се направи възнамерението и като се чете телбийето забраните за ихрама започват да важят за хаджията.

Ихрама за жените

Относно влизането в ихрам при жените е същото както при мъжете, но ихрама за жените са техните нормални дрехи. Те могат да обличат чорапи, обувки и ръкавици, но не слагат никаб върху лицата си. Когато правят телбийе, текбир и дуа, не повишатат гласевете си.
Жени, които са в месечен цикал и влизат в ихрам, трябва да внимават със следните неща: Ако техният цикал няма да отмине преди Арафат, те трябва да направят възнамерение за Ифрад хадж.

Местата в които се влиза в ихрам (Микатите)

Значението на самата дума Микат е: „Определено време, но може да се използва и за място. Т.е. идва със значението на мястото където се влиза в ихрама.
Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Никой не може да премине през микатите освен с ихрам.” Ханефийските учени по фикх взимайки този хадис за основа казват: „Нито един човек не може да мине през микатите освен с ихрам. Независимо дали човек отива на умра, хадж или по някоя друга причина отива в Мекка. Тези, които идват от далеч, когато стигнат на определените места за микати от страна на Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем, на тях им става фарз да влезнат в ихрам на тези места.
В едно предание, което се предава от синът на Омар радиаллаху анхума се казва, че Пратеника на Аллах саллеллахи ве селлем е казал: Мединците влизат в ихрам от миката Зул’Хулейфе. Хората от шам влизат в ихрам от миката Джухфе. Хората от областа Неджид влизат в ихрам от миката Карн. Хората от Йемен влизат в ихрам от миката Йелемлем.”
В друго предание, което се предава от Айша радиаллаху аленха се казва, че пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „За хората от Медина миката е Зул’Хулейфе, за хората от Шам и Египет миката е Джухфе, за хората от Ирак миката е Зату’Ирк, за хората от Йемен миката е Йелемлем.” Ибни Аббас радиаллаху анхума предава същото предание, както Айша радиаллаху анха. Омар радиааллаху анх в хутбето си към хората е казал: „Който от вас иска да влезне в ихрам за хаджа, да не влиза в ихрам от друго място освен от микатите.”
Микатите, които е посочил Пратеника на Аллах са следните: „За мединците и хората, които минават от там, миката е Зул’Хулейфе. За хората от Шам и за другите, които минават през там, техният микат е Джухфе. За хората от областа Неджд и за тези, които минават през там, техният микат е Карн, за хората от Йемен икоито минават през там, техният микат е Йелемлем и за хората от Ирак и които минават през там, техният микат е Зату’Ирк.

Сега да дадем малко познания за тези микати

Зул’Хулейфе: Това е миката за Мединците и за тези хаджии, които остават в Медина и след това отиват за Мекка и за хадж. Той е на 7,5 км далеч от Медина, и е на 413км далеч от Мекка.
Зату’Ирк: Това е миката за хората от Ирак и за онези, които ще отидат на хафж по този път. Този микат е взел името от планината, която се намира в долината на Акик. Тази планина се казва Ирк. Някои от учените по фикх казват, че е по добре да се влезне в ихрам от долината Акик. Този микат е на 94км разтояние от Мекка.
Джухфе: Това е едно село. Ибни Абидин казва, че причината да бъде назован този микат с името Джухф е следната: „Думата Джухф означава вода, която е останала върху скала. На това място му са дали това име. Някога е дошло наводнение и е отнесло всичко, което е имало там. В действителност истинското му име е Мехйеа. Но както се казва не са останали никакви следи от това. Казват, че са останали само някои скрити следи, но тях освен неколцина бедевийци никой друг не може да ги познае. Затова нещо Аллах знае най-добре. Хаджиите предпочитат да влезнат в ихрам на мястото, което се нарича Рабид, а някои от хората го наричат Рабиг. Този микат се намира на разтояние 320км от Мекка.
Карн или Карну’л-Меназил: Това е миката на хората, които са от област Неджд и на тези от хаджиите, които идват на хадж от тази страна. Карн е името на една планина, която се намира срещу Арафат. Разтоянието на този микат от Мекка е около 44км.
Йелемлем: Това миката на хората Йемен, и тези които идват от тази страна на хадж. Йелемлем е името на една планина. Разтоянието на този микат до Мекка е около 47-50км
Който минава с възнамерение за търговия през микатите и няма намерение да птиде в Мекка, то за него не е вааджиб да влезне в ихрам. Например Джида е град, който се намира между Мекка и Медина. Човек, който отива в Джида с търговска цел и няма намеренеи да отиде в Мекка, то той не трябва да влезне в ихрам.
Вярващите, които живеят в Мекка, те влизат в ихрам за хадж от домовете си.
Но който живее в Мекка и иска да наорави умра, трябва да отиде в месджиди Аиша и от там да направи възнамерение за умра, защото месджиди Аиша се счита за микат на меканците.
Хората, които живеят на миката в Мекка, за тях не е нужно за всяко влизане да обличат ихрам. Според ханефийските учени по фикх: „Хората, които живеят по тези места и като постоянно влизат и излизат от Мекке, ще им е трудно всеки път да обличат ихрам, и затова те нямат нужда на всяко влизане в Мекка да обличат ихрам.

Кога се влиза в ихрам за хадж?

В ихрам се влиза в месеците за хадж. Месеците за хадж са следните: Шеууал, Зилкаде и първите десет дни от месец Зилхидждже. Някои от ислямските учени са казали, че може да се влиза в ихрам преди да са навлезнали месеци за хадж. Най-доброто е да се влиза в ихрам в месеците за хадж.

Забраните на ихрама

Човек, който е влезнал в ихрам, за него някои неща стават забранени. Тези неща се наричат забраните на ихрама. Тези забрани започват от както се влезне в ихрам т.е. като се направят възнамерението и телбийето, и продължават до като човек не излезне от ихрам.
Човек, който е влезнал в ихрам се старае с голяма старателност да се предпазва от онези неща, които Аллах Теаля му ги е забранил по време на ихрам. Имам Маргинани казва: „Човек в ихрам трябва да се предпазва от забраните, които му е поставил Аллах по време на ихрама, а те са: полов акт, да спори с друг и да се кара. Относно това нещо в Корана Аллах Теаля повелява: „Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж!” (2:197)

В знамението като се казва, че няма се има изпредвид да не се доближават тези неща. Аллах като казва да няма съвокопление, с това се има изпредвид полов акт и доми, които водят до сладострастие. С израза незшътство в знамението се има изпредвид всички лоши неща. Това е посилна забрана за човек, който е в ихрам. С израва прение в знамението се има изпредвид да няма не нужен спор между хаджиите. Всички тези неща са забранени за човек, който е в ихрам.
В Корана Аллах Теаля повелява: „без да ви е разрешен ловът, и вие да сте в ихрам.” (5:1) От това знамение става ясно, че ловът по време на ихрам е забранен. Ловуването по време на ихрам е забранено.
Задължание е за всеки човек, който е влезна в ихрам да спазва неговите забрани. Ако човек наоруши забраните на ихрама, тогава според сопред забраната, която е нарошил се променя и нейното наказание.

Нещата, които са забранени по време на ихрам

Правенето на полов акт, целуването и всяко нещо, което води до извършването на полов акт. Говоренето за неща, които водят до възбуда на човек.
Човек който е в ихрам му е забранено да използва парфюм или миск.
Човек който е в ихрам му е забранено да си бръсне главата или които да било косъми по тялото.
Човек който е в ихрам му е забранено да си реже ноктите или да отреже или скъса една част от тях.
Човек който е в ихрам му е забранено да използва сапу, който мирише и шампоан при къпане.
Човек, който е в ихрам ако го сарби главата, той се почества бавно и внимателно за да не скъса или отмък някой косъм от главата.
Човек който е в ихрам му е забранено да облича дрехи, които има шито по тях, ракавици, чорапи, обувки, шапка, да порива главата си с каквото и да било и да облича мести.
Човек, който е умрял до като е в ихрам, за него Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлек казва: „Не дейте да покривате неговот лице и глава. Той на съдния ден ще бъде съживен като чете телбийе.” Ханевийските учени взимайки този хадис за основа казват, че човек, който е в ихрам не трябва да покрива лицето и главата си.
Жените по време на ихрам не излизат от нормалните си дрехи, но те откриват лицата си.
Човек който е в ихрам му е забранено да да къса тревата и растенията, които не ги е засадил човек в границите на харам, а те включват Мекка и околностите й.
Ловуването. Човек който е в ихрам му е забранено да ловува. Също така той не трябва да показва животното за лов на ловджията, който не е в ихрам. В предание, което се предава от Ебу Катаде радиаллаху анх се казва: „Ебу Катаде веднуж, когато не е бил в ихрам е уловил едно диво животно. Неговите приятели, които били с него са били в ихрам. Тоава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ги попитал: „Вие показахе ли му го? Помогхте ли му за да го убие?” Тогавте казаха: „Не. Ние отова не сме го направили.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „При това положение мжете да ядете от него.”
Човек който е в ихрам му е забранено да вреди на другиго, да се кара с другиго, да псува и говори лоши думи и да прави лоши и грозни постъпки.

Следните неща не са забранени за човек, който е в ихрам:

Човек който е в ихрам му е позволено да се къпе, да използва сапун без миризма, да си мие зъбите, да си извади зъб, да отреже нокът или косъм, който ми пречи и вреди, да му се взима кръв, да му се бие инжекция, да му се слжи бинт върху рана, ръчен часовник, да носи пръстен и гривня, да носи колан, да носи на раменете си чанта, без да покрива лицето и главата си да сложи върху себе си одиало.
Човек, който е влезнал в ихрам, по време на патуването до Мекка трябва мнго да се чете телбийе, текбир, салеват. Когато достигнат граници на харам, правят дуа. Който иска може да чете дуата при влизане в Мекка, която е в книжките с дуи.
Когато се настанят в хотелите, си почиват за малко. След което отиват към Кябето, като се чете телбийе. Когато се види Кябето се спира с четенето на телбийето. След което се прави тавафа за умра.

Видове Хадж

Хаджа се разделя на три вида, а те са: 1 – Фарз. 2 – Ваджиб. 3 – Сюннет. Мюсюлманин, който притежава условията за хадж, за него веднъж в живота е задължение фарз да направи хадж. Човек, който е обещал да направи хадж, за него хаджа е ваджиб. Човек, който си е развалил хаджа, за него също е вааджиб да си повтори хаджа. Човек, който прави повече от един хадж и дете, което не е пълнолетно ако направи хадж, това се счита за нафиле. Умрата е ибадет, който е суннет и се прави по всяко време извън времето за хадж. Хаджа, който е фарз или вааджиб или сюннет е три вида. А те са: 1 – Ифрад 2 – Теметту 3 – Киран.

1 – Хадж Ифрад: На мястото микат се облича ихрам и се прави възнамерение само за хадж. Този хадж се нарича ифрад. Който прави този вид хадж се нарича муфрид. С този хадж не се прави умра. Човек остава в ихрам, до като не дойде време да се хвърлят каманите по шейтана. След като хвърли каманите по шейтана, ако иска може да заколи курбан. Курбана не е вааджиб при хадж ифрад. Човек ако иска може да заколе курбан като нафиле. След това или обръсва главата си или я постригва и излиза от ихрам.

2 – Хадж Теметту: В месеците за хадже се прави Умра. Когато дойде времето за хадж прави и хадж в същата година. Този хадж се нарича Теметту. В този Хадж умрата и хаджа се правят с два различни ихрама т.е. влиза се в ихрам за умра, след като се направи умрата се излиза от ихрам, и когато дойде времето за ихрама за хаджа отново се влиза в ихрам с възнамерение за хадж. Човек, който прави този хадж се нарича Мутеметти. Човек, който ще прави хадж теметту влиза в ихрам на мясото микат с възнамерение за умра. Когато пристигне в Мекка, прави таваф и сай. След това обръсва или подстригва главата си и излиза от ихрам. По този начин е изпъкнил умрата. Облича нормални дрехи и може да прави нещата, които му бяха забранени по време на ихрам. След това на осмият ден от месец Зулхидже в Мекка в хотела отново влиза в ихрам. За да се признае Теметту хадж, то човек в месеците за хадж трябва да направи умра и хадж. Ако човек направи умра извън месеците за хадж след това отиде и направи само хадж, то това не се признава за Теметту хадж. Същото ако едната година човек направи умра, а следващата година направи хадж, то това също не се признава за Теметту хадж.  Хората които не живеят на местата микат и идват от далече, за да не остават дълго време в Ихрам предпочитат да правят Теметту хадж. Те в месеците за хаджа правят умра, а след това и хадж, като умрата и хаджа ги правят с два ихрама. Те колят и курбан. Курбана за теметту хадж се коле след като се хвърлят каманите по шейтана в дните на курбан байряма. След това човек подстригва или обръсва главата си и излиза от ихрам. Човек, който няма възможността да заколи курбан, то три дни от байряма държи оруч и седъм дни след като се върне. По този начин човек държи пълни десет дни оруч.

3 – Киран Хадж. Това хадж, който се прави с умра в едно и също време, но след като се направи умрата човек не излиза от ихрам. Човек, който прави този хадж се нарича Карин. Чевек влиза в ихрам да направи умра и хаджа заедно. Човек като направи умрата не излиза от ихрам, а остава до като не направи и хаджа. Отива на Арафат и там остава. На първият ден от байряма  отива да хвърля камани по шейтана, след това коле курбан и след това или обръсва главата си или я подстригва и излиза от ихрам. Човек, който прави Теметту или Киран хадж му е вааджиб да заколи курбан. Но в Ифрад хадж курбана не е вааджиб. Човек, който прави Киран хадж и няма възможност да заколи курбан държи три дни оруч и седъм дни след като се върне. По този начин се събират десет пълни дни. В Корана Аллах повелява: „А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж, [да даде] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълни десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!” (2:196) 

Човек, който няма възможност да заколе курбан като прави Теметту или Киран хадж и не държи три дни оруч по време на хадж, то след като се върне няма нужда да държи седъм дни оруч. В този случай трябва да коле курбан. Ако няма възможността да коли корбан и излезне от ихрам, то в това положение той трябва да заколе два курбана. Единият курбан е Теметту или Киран хадж, а другият защото е излезнал от ихрам без да е заколил курбан.

         Хората, който живеят в Мекка за тях няма Теметту или Киран хадж. За тях е само Ифрад хадж. Те не трябва да колят курбан. (ел-Касани, Бедаиус-Санай, Ибнил-Хумам, Фетхул-Кадир)

Ползите и поуките на Хаджа

Ползите и поуките на Хаджа

Хаджа е един много важен ибадет, както за този свят, така и за отвъдния. Когато хаджа бъде направен с искреност, той пречиства и предпазва мюсюлманина от греховете му. Степента на хаджа при Аллах е висока. Той става причина човек да спечели дженнета и подобрява харектера на човек.
Този ибадет е фарз, да се направи веднъж в живота за онези които имат възможността и неговите ползи и поуки са много големи. В един хадис, любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който заради Аллах направи хадж и се предпазва от лоши думи, слова и от лошо поведение и не се върне към извършването на греховете, той се завръща пречистен от греховете така, както в деня когато майка го е родила.” Този ходас ни показва стойността, превъзходството и една от ползите на хаджа. Заедно с този хадис ще е добре да споменем още няколко, които описват описват превъзходството и ползите на хаджа.
Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал:
„Наградата за приетия хадж не е нищо друго освен дженнет.”

Веднъж попитали Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем следния въпрос: „Кое от делата е най-добро?” 
Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Вярата (иман).” След това го попитали: „А след него кое едругото?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Воюването по пътя на Аллах.” след това отново го попитали: „А след това кое е?” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Приетият Хаджа.”

Онези, които правят хадж, тяхната стойност пред Аллах е много голяма. Поради тази причина, дуите, които ги правят, Аллах няма да ги върне празни. Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем в един хадис повелява: „Тези, които правят хадж и умра са гости на Аллах. Ако направят дуа на Аллах, Той ще им приеме техните дуи. Ако поискат от Него да ги опрости, Той ще ги опрости.”
Денят, в който Аллах най-много опрощава свойте раби е денят Арафат. В този ден рабите на Аллах се намират на Арафат в пустинята, от всяка страна има само пясък, камани и прах. Рабите на в един такъв ден и такъв момент като си разтворят ръцете към Аллах, и като искат от Него, без съмнение Аллах ще ги опрости. Един толкова голям ибадет, като хаджа, като бъде извършен по най-добрият начин, човек се възползва от ползите и превъзходството му.

Поуките на хаджа:

Няма съмнение, че в това, което Аллах Теаля е заповядал на хората има много поуки както за този свят, така и за отвъдния. Според тази истина, която не бива да ни учудва, хаджа има много поуки. Някои от тях са следните:
В самото създаване на всеки един човек, той има нужда да се подчинява и да служи на Аллах. хаджа е ибадет, който дава най-добрата възможност човек да покажа своето безсилие и служене пред Аллах, а също така и да Му благодари за благата с които го е дарил. Защото хаджа отделя човек от неговото богатство, място и величие сред хората към обръщането и искането от Аллах. По време на хадж, когато хората облекът ихрамите, не може да се разбере кой е богат и кой беден, кой е властен сред хората и кой не. Хаджа показва привързаността на човек към Аллах Теаля. Това полужение предлага на човек да опита какъв е вкусът от това да бъдеш раб на Аллах. 

Хаджа без да прави разлика като цвят, език, произход, страна и култура между мюсюлманите от целия свят спомагат за изграждането на една карти и по доброто разбиране на братството между мюсюлманите. Това не е твърдение, което се основава само на думи. На хаджа богият и бедният, силният и слабият обличат едни и същи дрехи, оставан на едни и същи места с едни и същи условия, правят едни и същи ритоали по един и същ начин. Всичко дова допринася за равенството на мюсюлманите в Исляма. човек който притежа трильони и човек, който може едва свързва двата края, обличат една и съща дреха, остават един до друг на Арадат. Отварят заедно ръцете си към Аллах на Арафат. В Кябето бедния и богатия рамо до рамо правят таваф, всичко това допринася за братството в Исляма и за сплотяването на мюсюлманите и ги научава де не гледат един на друг за тяхното икономическо и социално положение. 

Виждането на местата, където се е зародил Исляма, от където се е разпространил Исляма по целия свят,виждането на местата където в началото на Исляма са били измъчвани пророка Мухаммед алейхи селям и неговите сподвижници, виждането на местата, където има спомен от Адем алейхи селям и виждане на мястото, което е послужило за приютяването на някои от пророците преди Ислям, допринася за увеличаване и заздравяване на вярата на всички мюсюлмани.
Хаджа допринася за зближаването на мюсюлманите от различни краища на света. Виждаме че цвета на кожата може да е различен, езиците които говорят може да са различни, страните от които идват са различни, но въпреки между всички мюсюлмани се получава една обич, която сплотява техни сърца. По този начин това спомага да се осъществи една връзка между различните мюсюлмани по света, да разкажат един на друг за грижите и проблемите които ги тревожат и да си помогнат за тяхното разрешаване. Също така по времето на хадж се създават и важни търговски взаимоотношения между мюсюлманите.

С хаджа един мюсюлманин се отблагодарява на Аллах за богатството, с което Го е дарил.

Хаджа развива следниет свойства нв възпитениет: Търпението, преодоляването на трудностите, възгордяването от страна на богатите и известни личности, извършването на едни и същи неща, по едно и също време с много и различни хора, помоща по между им, опората по между им, навика за спазването на правилат и още много други.
Хаджа оставя дълбоки спомени в съзнанието на един мюсюлманин, които е не възможно да бъдат изтрити. Тези спомено след хаджа спомагат на вярващият да не изгуби посока върху която е тръгнал след хаджа. Наистина хаджа в живота на вярващият е нещо, което не може да се забрви.

Мястото Арафат, което е един пример за съдния ден, и ако един мюсюлманин, който е извършил различни грешки, на това място разтвори ръцете си към Аллах и се разкая за греховете си, то този човек след това няма да иска да се върне към повторно им извършване. От тази гледна точка, хаджа е предпазва мюсюлманите, които са допускали грехове, и той служи като лек за техните съвести.

По време на хаджа, между мюсюлманите се получават едни много добри взаимоотношения. Вярващи от всички части света вземат от свойте братя вярващи само добрите примери и дела. Хаджа премахва росавата дистинация между мюсюлманите, премахва и дестинацията между богатия и бедния. Мюсюлманите, които са допуснали грешката да се отдалечат един от друг на расова основа, по време на хаджа те забравят тази пречка по между им и стават като братя.

На кратко хаджа има свой поуки, които го разграничават от другите ибадети. Например едни от тези поуки са от страна на възпитанитео, икономиката, социалния живот, прихологията и още много други. Поуките, които сме споменали по горе са една част от многобройните пуки на хаджа.

Какво е хадж?

Какво е хадж?

         В Корана Аллах Теаля повелява: „Първият Дом, съграден за хората, е в Бека ­ благословен и за напътване на народите.

(Бека е едно от имената на Мека, където е построен първият Дом за поклонение ­ Кааба.) В него има ясни знамения ­ мястото на Ибрахим, ­ и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде, а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете.” (3:96-97)

Хадж

         Хадж, се има изпредвид да се отиде в Мекка. Защото правенето на таваф, сай, стоенето на Арафат и другите части от хаджа се правят там. Същото така по този начин човек се отзовава на повика на Аллах Теаля и иска да спечели Неговота милост и задоволство. Хаджа е една от петте основи на Исляма. Човек, който отрича хаджа излиза от Исляма и се счита за неверник. По голямата част от учените са на мнение, че правенето на хадж е заповядано през шестата година след преселението (хиджрата). Защтото следното знамение от Корана е низпослано през шестата година от преселението, в което Аллах повелява: „И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах!” (2:196)

Ибни Каййим е на мнение, че хаджа е заповяд рпез деветата или десетата година от преселението.

Добродетелността на Хаджа

Ето някои от предания, в които се казва, че най-добродетелният ибадет е хаджа. В едно предание, което се предава от Ебу Хурейра се казва: „Попитаха Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем: Кое дело е най-добро?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Да се повярва в Аллах и в Неговият пратеник.” След това го попитали: „А след това кое дело е най-добро?” Той саллеллаху алейхи ве селлем отговорил: „Да се воюва в името на Аллах.” След това го попитали: „А след това кое дело е най-добро?” Той саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Хажд, който е приет.” (Приетият е хадж е онзи, в който не се е извършил грях.) Хасан радиаллаху анх е казал: „Приет хадж е онзи, който е направен с набожност на този свят и искане ахирета.” В предание, което с добра верига се казва: „Приетият хадже онзи, в който се нахранват (бедните) и се говорят меки, благи и ласкави слова.”

Предания, които гласят, че хаджа е джихад

         В предание, което се предава от Хасан бин Али радиаллаху анх се казва: „Един човек отивайки при Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем му казал: „Аз съм един слаб и страхлив    овек.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем му казал: „Ела на джихад, в който няма сило и строгост(т.е. хадж).” (Хадиса се предава от Абдурраззак и Таберани. Веригата на хадиса е достоверна)

         В хадис, който се предава от Ебу Хурейра се казва: „Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Джихада за възрастните, слабите и жените е хаджа.” (Този хадис го е предал Несаи с добра верига.)

          В предание, което се предава от Айша радиаллаху анха се казва: „Тя попитала Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем: „О, Пратенико на Аллах! Виждаме, че най-достойният от ибадетите е джихада. Ние жените да се присъединим ли към него?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Най-достойният джихад е приетият хадж.” (Хадиса се предава от Бухари и Муслим)

         В друго предание на Айша радиаллаху анха се казва: „Тя попитала Пратеника на Аллах са ллеллаху алейхи ве селлем: „О, Пратенико на Аллах! Ние жените да се присъединим ли към вас във войните и джухада?” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Най-хубавият и добрият джихад е приетият хадж.” Тогава Айша радиаллаху анха казала: „След като чух тези думи от Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем не изоставих никога да ходя на хадж.” (Този хадис се предава от Бухари и Муслим)

Преданията в които се казва, че правенето на Хадж премахва греховете

         В едно предание, което се предава от Ебу Хурейра се казва: „Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Който направи хадж заради Аллах, през това време не се доближава до съпругата си, и не извършва грях, той се завръща като новоред от майка си без да има грехове.” (Бухари и Муслим)

         В предание, което се предава от Амр ибн Ас се казва: „Амр е казал: „Когато Аллах Теаля ми сложи Исляма в сърцето, аз отидох при Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем и му казах: „О, Пратенико на Аллах! Подай си ръката за да ти се река във вярност.” Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем подавайки си ръката аз си дръпнах своята ръка на зад. Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „О, Амр, какво ти става?” Тогава аз му казах: „Аз имам условие.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „Какво е условието ти?” Аз му казах: „Да ме опростиш.” Тогава Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем ми каза: „Знаеш ли, че когато станеш мюсюлманин всичките предишни грехове се изтриват, преселението изтрива всички предишни грехове, правенето на хадж също изтрива всички минали грехове.” (Муслим)

Предания, които доказват, че хаджиите са гости на домът на Аллах Теаля.

         В предание, което се предава от Ебу Хурейра радиаллаху анх се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Хаджиите и тези които правят умра са гости на домът на Аллах. Ако правят дуа на Аллах, Аллх приема техните дуи. Ако искат прошка от Аллах, Аллах ги опрощава.” (Този хадис е предаден от Несаи и Ибни Мадже. В друго предание, което се предава от Ибни Хузейме и Ибни Хиббан се казва: „Посетителите на Аллах са трима: 1 – Който отива на хадж. 2 – Който отива на умра. 3 – Който отива на война (в името на Аллах).

Предания, които доказват, че награда на хаджа е дженнет (рай)

         В предание, което се предава от Ебу хурейра се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „От първото до второто умре се опрощават греховете за една година. Наградата за приетият хадж е само дженнет (рай). (Бухари и Муслим)

         Ибни Джурейдж предва предание с добра верига от Джабир, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Този дом (Кябето) е основата на Исляма. Всеки, който посети този правейки хадж или умра, влиза в изкуплението на Аллах. Ако (в това време) Аллах му вземе душата, я слага в дженнета, а ако не му вземе душата и го остави жив, той се завръща с голяма награда.”

Превъзходството на препитанието по време на хадж

         В предание от Бурейде се казва, че Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем е казал: „Препитание, което е приготвено за Хаджа, е като препитанието по пътя на Аллах. На всеки един дирхем се дава награда колкото седъмстотин дирхема.” (Този хадис е с добра верига и се предава от Ахмед, Таберани, Бейхаки)

Курбана на хаджа

Курбана на хаджа

Тези, които правят Теметту и Киран хадж, за тях е вааджиб да заколят курбан. От сунната на любимият ни пратеник Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е този курбан да се коле след като бъдат хвърлени камъчетата по големият шейтан, но също така този курбан може да се заколе и преди да бъдат хвърлени камъчетата. Курбанът за хаджа се коле на първия ден от байряма след като изгрее слънцето в границите на харама. От месото на курбана всеки може да яде, дори и този който го е заклал.

Тези, които правят Теметту или Киран хадж, ако нямат възможност да заколят курбан, тогава трябва да държат десет дена оруч. Три от тези десет дни се държат преди човек да влезне в ихрама за хадж или след като излезне от ихрама в Мекка. Най-добре е да се държи оруч през 7-8-9 ден на месец Зулхидже. Другите седем дни се държат след байряма, когато човек се върне в къщи. Не е задължение тези седъм дни да се държят един след друг последователно.

Бръснене или подстригване на главата и излизане от ихрам

На първият ден на байряма, след като се хвърлят камъчетата по най-големият шейтан и след като се заколе курбана, хаджията подстригва или обръсва главата си и излиза от ихрам. От сунната на любюмият ни пророк Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е да се хвърлят камъчетата, след това да се заколе курбана и след това да се обръсне или подстриже главата и да се излезе от ихрам, но същото така може да се излезе от ихрем преди да бъдат хвърлени камъчетата или преди да бъде заклан курбана.

Както описахме начина на излизане от ихрама на умрата, по същият начин се излиза от ихрама нахаджа. Мъжете или бръснат косата си или я подстригват. По този начин се е осъществила първата стъпка от излизането на ихрам на хаджа. На това се нарича първият Техаллул. След като се изпълни тази стъпка, всички забрани по време на ихрама отпадат освен правенето на полов акт. Половият акт става позволен едва след като бъде извършен тавафа за хаджа.

Не е задължение всеки хаджия да заколе сам курбанът си. Но ако иска да спечели нафиле севап, тогава може и сам да го заколе. 

Недостатъците и наказанията, които са свързани с хаджа

Недостатъците и наказията, които са свързани със забраните на ихрама:

По време на ихрама, ако не се спазят забраните на ихрама, или се отхвърли един от вааджибите или се извърши действие, което е забранено да се върши в границите на харам, то трябва да се изпълни наказание. Наказанието за тези неща е различно. За едни от тези трябва човек да поврти хаджа си като каза, за други неща наказанието е да се заколе голямо животно като камила, за други от наказанието е да се заколе овца, за други наказанието е да се даде сада или да се държи оруч. Сега нека на  кратко да споменем които са недостатъците за изпълнението на наказанията, които изброихме.

Недостатъците, които стават причина за развалянето на хаджа

Човек, който е влезнал в ихрам за хадж, но все още не е направил престоя на Арафат, ако направи полов акт, това му разваля хаджа. Човек, който е изпаднал в това положение си завършва хаджа, но той трябва да знае, че другата година отново трябва да дойде на хадж и да направи каза на този хадж, който го е развалил. Също така трябва да зколе една овца като курбан, заради това което е извършил.

Човек, който е влезнал в ихрам за умра и е направил полов акт преди да е извършил тавафа на умрата, неговата умра се разваля. Човек, който е изпаднал в такова положение си завършва умрата, но трябва да знае, че трябва да направи каза на тази умра и да заколе една овца като курбан за това, което е извършил.

Положенията, в които трябва да се заколе камила

Човек, който е направил полов акт след престоя на Арафат, но все още не е излезнал от ихрам, такъв човек трябва да заколе една камила като курбан за това, което е направил.

Човек, който е направил Кудум тавафа като джунуб, трябва да заколе една камила. Човек, който е джунуб, дори и да си е взел абдест и какъвто и таваф да прави, за него трябва наказание. Човек, който е джунуб и е направил таваф с абдест, той също така трябва да направи и каза на този таваф.

 

Недостатъците, за които трябва да се заколе овца

Човек, който е направил полов акт след престоя си на Арафат и след като е излезнал от ихрам, но не е направил Кудум тавафа, за него като наказание е той да заколе една овца. Също така ако човек след престоя си на Арафат и преди да направи Кудум таваф целуне, погали или направи някое друго действие със съпругата си и има сладострастие, той също трябва да заколе една овца като курбан.

Чпвек, който подстриже една трета от главата, брадата или някой друг орган от тялото си, трябва да заколе една овца като курбан

Човек, който на едно място и в едно и също време, ако си отреже всички нокти на ръцете и краката, или си отреже ноктите само на едната ръка, или само на единият крак, за него като наказание е да заколе една овца.

Човек, който е облякъл дрехи за повече от дванайсет часа, за него също има наказание да заколе една овца.

Човек, който покрие главата и лицето си трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който е обул обувки трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който на едно място и в една време сложи на един от органите на тялото си парфюм, миск, сапун, гел трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който каносва брата или косата си или я ги боядисва с боя, трябва да заколе една овца за курбан.

Човек, който мине през миката и не е облякъл ихрам, трябва да заколе една овца за курбан

Човек, който изостави сайя или без да има никаква причина направи сая возейки се на нещо, трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който без да има причина не направи престоя на Музделифе, трябва да заколе една овца като курбан.

Човек който изобщо не е хвърлял камъчета по шейтаните трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който е направил таваф, който е фарз или вааджиб без да е покрил уарата си трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който не е направил последните три обиколки или само една от тях на тавафа на Хаджа или на тавафа на умрата трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който не е направил прощалния таваф трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, коойте е направил Кудум таваф или тавафа на умрата без абдест трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който е направил тавафа на умрата, или кудум тавафи или прощалният таваф като джунуб трябва да заколе една овца като курбан.

Човек, който излезне от Арафат преди да залезе слънцето трябва да заколе една овца като курбан.

Недостатъци, за които трябва да се даде садака колкото фитрата

Човек който е в ихрам ако за по малко от 12 часа облече друга дреха, обувки или си покрие главата трябва да даде садака колкото фитрата.

Човек ако си подстриже по малко от една трета от главата и брата трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако един човек си отреже само няколко от ноктите на едната ръка или на единият крак трябва да даде садака колкото фитрата. Също така ако човек си отреже всичките нокти но по различно време и на различни места трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако е в ихрам и преди да е стигнал до момента да излезе от ихрам, и ако подстриже другиго трябва да даде садака колкото фитрата. Също така ако е излезнал от ихрам и ако подстриже или обръсне човек, който е в ихрам преди да е стигнал момента да излезе от ихрам трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако човек направи Кудум таваф или прощалния таваф без абдест трябва да даде садака колкото фитрата.

Ако изостави последните три обиколко на прощалния таваф или на сайя и без да има причина направи прощалния таваф и сайя като се вози на нещо, трябва да даде садака колкото фитрата.

Като се хвърлят камъчетата по шейтана да хвърли повече от поливата, които трябва да хвърли през този ден и не хвърли останалите камъчета или хвърли по малко камъчета трябва да даде садака колкото фитрата.

Хора, които са достигнали до положението да излизат от ихрам и взаимно си обръснат или подстрижат главите, то за тях няма наказание.

Недостатъците за които трябва да се плати равностойна цена

Човек, който е в ихрам да ловува, или да се рани животното, което се ловува, или да се откъсат косми от него, или да се счупят яйцата на животно и тези които помагат за ловът трябва да дадът толкова садака, колкото е стойността на това животно, което са хванали.

За всеки е забранено да къса разтения, които са израснали от само себе си в границите на харам. Поради тази причина всеки един, които къса или отреже дърво в границите на харам или ловува в границите на харам, трябва да даде за садака толкова пари, колкото е стойността на това дърва или животното което е уловил. След като се определи стойността на тези неща, парите се раздават на бедните.

Да не се спазват забраните на ихрама в положение, когато човек има причина

Човек, който е преживял катастрофа или поради някоя друга причина, която не е в неговите ръце и пренебрегне някоя от забраните на ихрама, то той има право да избира кое от наказанията да изпълни т.е. дали да заколе курбан, или да държи оруч 3 дни, или да нахрани бедни.

Човек който е изпаднал в такова положение:

1 – Когато и където пожелае да държи 3 дни оруч едно след други или по отделно.

2 – Да даде садака на 6 бедни, на стойност колкото е фитрата.

3 – В границите на харама да заколе една овца като курбан.
Ихсар (забрана за няго от хаджа)

В езика значението на Ихсар е: „забрана за нещо. В Исляма Ихсар е: „Човек, който е в ихрам да бъде възпрепятстван от нещо –като болест, сигорност по пътя и тн- и да не може да направи хадж.

Ибни Абидин казва: „Ихсар в езика озноачава забрабяване. Т.е. страх, болет, безсилие да забранят на човек да си направи хаджа. Човек да попадне в затвора или врага да е обсадъл някое село и човек да не може да излезне и да направи хадж. На това се нарича Ихсар. По този начин са описали ихсара в книгата Кешшаф и в други от книгите. Други от учените казва, че ихсар е забрана за два от фарзовете, като стоенето на Арафат и  тавафа. По надолу ще видим, че и по време на умрата може да се случи ихсар. Но ихсара има соме едно условие и това е тавафа. Хаср означава забраза да се излиза от едно място. А ихсар означава човек, който иска да направи хадж или умра да бъде възпрепятстван от неговото изпълнение от болест, или от негов враг.

В книгата Фетеуа-и Хиндиййе се казва: „Човек, който е влезнал в ихрам за хадж или умра, и след това нещо му попречи и го възпрепятства от извършването на нещо, то този човек се нарича мухсар. Човек бъде възпрепятстван от нещо и не може да извърши хаджа си, не зависимо дали препядствието било поради болест, враг, затвор и тн на всички тези хора се казва мухсар.

В Корана Аллах Теаля повелява: „И довършвайте поклонението хадж, и поклонението эмра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!” (2:196)

Ханефийските учени по фикх опирайки се на това знамение са казали: „Човек, който е възпрепятстван от нещо да направи хадж или умрата си, за да излезне от ихрам, той трябва да заколе един курбан на Мина или да изпрати нужните средства и от негово име да се заколе един курбан. Човек, който изпраща парите за коленето на курбан трябва да се споразумее кога ще бъде заклан курбан с човек който ще отнесе парите. За да не стане така, че човека който е мухсар да не излезне от ихрам преди да бъде заклан курбанът му.” След като му бъде заклан курбана на мухсара, той излиза от ихрам. Ако този човек е възнамерил да направи Ифрад хадж, то една година по късно трябва да изворши този ибадет. Ако неговото възнамерение е било да направи киран хадж, тогава трябва да заколе два курбана. След това трябва да направи две умрета и един хадж. Този курбан се коле в границите на харама. Забванено е този курбан да се коли извън границите на харама. Човек, който е направил престоя си на Арафат, той не може да бъде мухсар. Защото след Арафат становището за Ихсар отпада. За хората, които живеят в Мекка и бъдат възпрепятствани и не могат да отидат на Арафат и да направят тавафа, то и за тях становището за ихсар е валидно. Човек, който е направил възнамерение за умра и изпадне в положение на мухсар, то той може да заколе курбана къдео си пожелае.

Времето и мястото за плащането на наказанията

Няма определено време за плащане на наказията, които сме изброили по горе. Човек може да ги плати по всяко едно време до края на живота си. Но е по добре тези наказания да се изплатят колкото се може по скоро, за да може човек да се избави от тяхната отговорност.

Относно курбаните, те задължително трябва да се заколят в границите на харама. Месото от курбаните както може да се раздава на бедните, които живеят в границите на харама, по същият начин от това месо може да се изпраща и на бедните, които живеят извън границите на харама.

Относно за садаката и за оруча, според ханефийският мезхеб те могат да се изплатят на всякъде и по всяко време. За тях няма условие както е при курбаните.

Когато един хаджия направи някой недостатък или извърши някоя вина, трябва да се допита до ръководителите какво трябва да извърши за това, което е допуснал.

Стоенето на Арафат

Влизането в Ихрам за хадж и отиването на Арафат

Тези от хаджиите, които са възнамерили да правят Теметту хадж, след като са направили умрата и са излезнали от ихрам, то на осмият ден от Зилхидже отново влизат в ихрам с възнамерение за хадж.

Тези хаджии, като дойде осмият ден от месец Зулхидже отново правят приготвленията, които се правят при влизане в ихрам за умрата, които сме споменали по рано. Ако не е във време, в което забранено да се кланя намаз, след като влезнат в ихрам кланят два рекята намаз. След това правят следното възнамерение, като казват: „О, Аллах! За Твоето задоволство искам да направя хадж. Улесни го за мен и го приеми от мен.” След това се чете телбийето т.е. Леббейке аллахумме леббейке. Леббейке ля шерийке леке леббейк. Иннелхамде уанниамете леке уалмулк ля шерийке лек. По този начин хаджията отново влиза в ихрама за хадж.

Хаджията след като влезне в ихрама за хадж, може да отиде да направи нафиле таваф и сай преди да отиде на Арафат. Тези, които са направили сайя на хадже преди да отидат на Арафат, то след това те трябва да направят само тавафа на хаджа без сай. Но според сунната на пророка Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е сайя на хаджа да се прави след тавафа на хаджа без ихрам. След като човек влезне в ихрама за хаджа, и ако иска и е имал възможността и е направил сайя на хаджа, след това заедно с групата отиват за Арафат.

Какво е Уакфето?

В арабският език думата уакфе означава стоене прав на крака. Но в хаджа това озночава, хаджията да стои в определеното време в границите на Арафат без да излиза от тях. Стоенето на Арафат е една от най-важните основи на хаджа. Защото всеки, който пропусне стоенето на Арафат, той не се счита за хаджия. В хадис Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем повелява: „Хаджа е Арафат.”

Арафат е името на една голяма местност, която се намира на около 25км от югоизточно от Мекка. Границите на тази голяма местност са показани с табели. Престоят на Арафат да се приеме е нужно хаджията да влезне в ихрам и да стои на Арафат в определеното му време.

Времето за престоя на Арафат

Времето за престоя на Арафат започва от деветият ден на месец Зулхидже, когато слънцето достигне до най-високата си точка и започне да заляава. Това време продължава до изгрева на зорана на първият ден на байряма. Всеки, който се намира на Арафат за определено време от горе споеменатите граници, се счита, че е изпълнил престоя на арафат. Сега да видим как се изпълнява престоя на Арафат.

Кланянето на обедният и след обедният намаз, като се съберат заедно

Хаджиите, които се намират в палатките на Арафат, като наближи времето за обедният намаз, те се приготвят за него.

След като се чете езан за обедния намаз, се кланят обедният намаз и след обедният намаз заедно. Това се нарича Джем-и такдим. Обедният и след обедният намаз се кланят заедно по следния начин:

След като се чете езан за обедният намаз се прави икамет и се кланят два рекята фарз на обедния намаз. След като се даде селям, се чете текбир. След това се чете отново икамет и се кланя фарза на след обедния намаз. Фарз на след обедният намаз също се кланя по два рекята. След като се даде селям, се чете текбир. По този начин се кланят обедният и след обедният намаз с един езан и два икамета.

Кланянето на друг намаз между тези два намаза е мекрух. Затова вторият суннет на обедният намаз се пренебрегва и не се кланя.

След намаза се прави престоя на Арафат

Както споменахме по горе, обедният и след обедният намаз се кланят заедно и фарзовете им се кланят само по два рекята както е при пътниците.

Изпълнението на престоя на Арафат

След като се откланят обедният и след обедният намаз, хаджията се изправя на крака и се обръща към Кябето. Мустехаб е дуата на Арафат да се прави на крака. Може да се чете телбийе, текбир и да се прави салеват на Пратеника на Аллах саллеллаху алейхи ве селлем. също така се прави теубе (покаяние), иска се прошка за греховете и се правят различни дуи. Най-добре е всеки да прави дуа, която му идва от вътре. Който иска може да чете дуата за Арафат, което е написана в книжките. По този начин хаджиите прекарват времето и престоя си на Арафат. Правейки много дуа и различни ибадети. Най-добрият ибадет, който може да направи един хаджия на Арафат, това е дуата. Затова всеки трябва да отдели повече време в прекарване на дуа.

Един мюсюлманин да влезне в ихрам и да се намира на Арафат е една от най-голямата благодат за него. Защото в това свято място и във това свято време, всеки един ибадет, който е направен се приема и не се връща. Поради тази причина, всеки един мюсюлманин, който се намира на Арафат трябва да забрави и да се откъсне от земните желания и действия, и да разтвори ръцете си към Аллах с искренност и да се обърне към Аллах Теаля. Трябва да иска опрощение за греховете, които е допуснал и да направи едно искренно покаяние. Също така на Арафат човек може да иска опрощение за родителите си, близките, приятелите, децата и за всичките мюсюлмани.

Всяка една секунда, през което човек се намира на Арафат, трябва да знае, че тя има много голяма стойност. Поради тази причина човек не трябва да пропилява това време в прекарва на празни разговори, не трябва да прави действия, които няма да му са в полза. Също така в това време не трябва да ходи на посещение на свой познати, а трябва да се отдаде на рпавенето на дуа. Човек трябва много силно да се предпазва да не навреди на друг хаджия по време на Арафат. Трябва да се предпазва от груби и лоши приказки по това време. Не трябва да влиза в спорове дори и той да е прав. Трябва де се знае, че както добрите дела се награждават многократно на тези свещени места, по същият начин се наказват многократно и греховете извършени на тези места.

След залеза на слънцето хаджиите започват да се изтеглят от Арафат към Музделифе. Всички групи започват да напускат Арафат и да отиват към Музделефие според плановете, които им са дадени. Акшам намаз се кланя в Музделифе във времето за Ятсъ намаз. Това се нарича джем-и Техир. По този начин Акшам и Ятсъ намазите се събират на Музделифе и се кланят във времето на Ятсъ намаз. По време на патуването от Арафат за Музделифе се чете телбийе, текбир, салеват на пророка Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем и се прави дуа. Като се пристигне на Музделифе, се кланят Акшам и Ятсъ намаз, като се събират. Чете се езан, след което се прави икамет и се кланя фарза на Акшам намаз. След като се даде селям се чете текбир. След това веднага се става и се чете отново икамет и се кланят два рекята фарза на Ятсъ намаз. След като се даде селям се чете текбир. След това се кланя и намаза Витир.